Има ли някой, който не е гледал с интерес и респект „Запорожци пишат писмо на султана“, „Бурлаци на Волга“ или „Иван Грозни убива сина си“? От по-зрялото поколение - едва ли. Защото тези картини дълго се преподават в училище като илюстрация за таланта на автора им - реалистът и част от направлението на передвижниците Иля Репин. Днес се навършват 88 години от кончината на големия руски живописец, майстор на портрети и на исторически и битови сцени.
Репин е роден на 5 август 1844 г. в град Чугуев, Харковска губерния. От 13-годишна възраст учи живопис в Чугуев при И. Бунаков. През 1863 г. постъпва в Художествената академия в Петербург. Учи успешно и през 1869 г. е награден с малък златен медал за картината „Йов и неговите приятели“. През 1872 г. получава голям златен медал за програмата „Възкресението на дъщерята на Иаир“.
По време на своето пътешествие по Волга през 1870 г. рисува много етюди и ескизи, по някои от които рисува за великия княз Владимир Александрович картината „Бурлаки на Волге“, завършена през 1873 г. Тази картина, изобразяваща тежкия труд на бурлаците, влачещи баржа, прави силно впечатление на публиката и критиците. Създал най-много портрети - цели 12 - на Лев Толстой: „Толстой на оран“, „Толстой бос“, „Толстой в работния си кабинет под сводовете“, „Толстой в кресло с книга в ръка“ и т.н.
В периода 1894-1907 г. той е професор-ръководител на майсторския клас в Художествената академия. Негова е фразата „Човек може да е безсмъртен благодарение на изначалната си любов към свободата“.
Предлагаме ви материала за Иля Репин на Еми Мариянска, публикуван в impressio.dir.bg.

Наскоро един изкуствовед написа, че "има художници, чиито картини са се запечатили в съзнанието ни, а не можем да си спомним името им"?.. Това със сигурност може да се отнася и за картината на Иля Репин "Иван Грозни убива сина си", която е виждал всеки. Потресаващото изображение наистина се запечатва в съзнанието, а името на автора не идва веднага в паметта на всеки.
Приживе, обаче, руският художник бил много коментиран. Около името му вървяли лоши слухове - че почти всеки нарисуван от него, скоро след това умира?..
Една от най-известните картини на Иля Репин - "Иван Грозни убива сина си", придобива лоша слава още с първото си публично показване.
Всъщност, истинското наименование на платното, такова каквото го кръщава самият художник, е "Иван Грозни и неговият син Иван, 16 ноември 1581 година" - денят на убийството.
Когато за пръв път излагат платното в изложбената зала, то 
предизвикало у публиката странна емоционална реакция - едни плачели, а други започнали истерично да се смеят.
През януари 1913 г. един психично неуравновесен човек - иконописецът Абрам Балашов, се нахвърлил върху картината с думите "Твърде много кръв!", и я разрязал на три места с нож.
Иля Репин и един реставратор с много труд възстановяват шедьовъра.
Според изкуствоведите, творчеството на Репин много се различава от новите течения в изобразителното изкуство на ХХ век. И в общуването си художникът бил повече от странен.
Например, известно е, че бил страстен почитател на творчеството на Маяковски, но когато поетът се съгласил да му позира, срещата им се превърнала в истински кошмар и за двамата.
Маяковски си обръснал косата преди да отиде при художника, а когато го видял на прага си в този вид, Репин изпаднал в искрено отчаяние, и като дете започнал да се вайка: 
"Какво сте направили със себе си?! - Та аз исках да нарисувам точно косата ви!.."
Наложило се поетът да успокоява художника, че косата расте и скоро ще бъде отново на главата му?..
Репин бил вегетарианец. Неговата втора съпруга, с която живял семейно повече от 15 години, се грижела толкова старателно за неговото меню, че дори когато семейството посрещало гости, за художника се приготвяло постно ястие.
Репин, в качеството си на домакин, доста нетактично говорел на гостите си, че е добре и те да се откажат от месото, и повечето от тях започвали да изпитват неудобство да посягат към чиниите си.
С годините, дясната ръка на художника почнала да отслабва. В Русия тръгнал слухът, че това е знак за "възмездие" и "проклятие", задето нарисувал кървавата картина с Иван Грозни.
Репин премълчава страданието си заради обездвижването на дясната си ръка, и започва да рисува с лявата. После приспособява един "пояс", чрез който да освободи "ненужната" ръка, като 
закрепва с колан палитрата на кръста си.
Художникът бил невероятен работохолик и паралелно с чудатите си прояви, е автор на истински шедьоври на живописта.
Едно мистериозно повторение, обаче, започнало да произвежда лоши слухове за странната му личност. Съвременниците на художника забелязали, че скоро след като са му позирали, неговите модели се преселват в Отвъдното?
И макар че за смъртта им винаги имало обективни причини, се появили съмненията, че съществува "тъмна" връзка между двете събития?...
"Пазете се от четката на живописеца - портретът му може да се окаже по-жив от оригинала!", е фраза на Корнелий Агрипа от XV век. И някой си я припомнил във връзка с Репин.
Великият хирург Николай Пирогов, световно известният композитор Модест Мусоргски и знаменитата френска пианистка Луиза Мерси д'Аржанто, умрели скоро след като Репин нарисувал портретите им.
Умира и руският поет Фьодор Тютчев - още преди Репин да довърши портрета му.
В Русия тръгват слухове, че дори някои от здравите мъже, позирали на художника за знаменитата му картина "Бурлаци на Волга", също предали Богу дух след като Репин ги нарисувал.
Днес е трудно да се докаже 
дали това е била някаква масова психоза около чудатия художник, или просто съвпадение
Най-известната картина на художника, по-популярна с името "Иван Грозни убива сина си", се намира в Третяковската галерия. Къде на шега, къде сериозно, посетителите често са предупреждавани, че тя е "опасна" за техните възприятия. Особено за хора със слаби нерви, или заболявания, свързани с припадъци.
Иконописецът Абрам Балашов, който в момент на умопомрачение, разрязва картината, умира в психиатрична клиника. Покрай смъртта му почва да се говори и че художникът Месоедов, който позирал на Репин за образа на Иван Грозни в "кървавата" картина, също за малко не убил сина си, в състояние на афект? Позиралият като Иван, сина на Иван Грозни - литераторът Всеволод Гаршин, пък полудял и завършил живота си със самоубийство.
Тези и други съвпадения, накарали мнозина, да почнат да странят от Репин
А "съвпаденията" продължили с черна серия: През 1903 г. художникът завършил картината си "Тържествено заседание на Държавния съвет".
Две години по-късно - през 1905 г. избухва Първата руска революция, в която са убити много от изобразените на платното държавни чиновници. Сред тях са генерал-губернаторът на Москва - княз Сергей Александрович и един от министрите му.
Суеверието около картините на Репин в руското общество се засилва до такава степен, че детският писател Корней Чуковски, макар и на шега признава ,че отказал на Репин да го нарисува.
"В неговите портрети се крие зловеща сила. Нарисува Мусоргски, и Мусоргски веднага умря! Затова, моля ви, Иля Ефимович, нарисувайте Столипин!" - пошегувал се Чуковски, като имал предвид премиер-министъра по онова време, на име Столипин.
За учудване на всички, Репин след известно колебание,  приел предизвикателството и решил да нарисува Столипин.
Вероятно е 
искал да докаже, че слуховете за картините му като "предзнаменование за смърт" са нелепи, но пак се случило тъкмо обратното 
след като завършил портрета на Столипин, премиерът заминал за Киев, и там бил убит!
Сатирици-опоненти на бившата власт, написали във вестниците: "Благодарим ви, Иля Ефимович Репин!"
А всъщност, за повечето случаи си имало обективни причини. Например, споменатия вече "Портрет на пианистката Луиза Мерси д,Аржанто", Репин нарисувал през 1890 г., когато пианистката вече била много болна - позирала му пряко сили седнала.
За обществото, обаче, изглеждало така, че Репин й е "помогнал" да приключи със земните си мъки.
Портретът на Модест Мусоргски Репин нарисувал за 4 дни - от 2-ри до 4 март 1881 г. Композиторът умира два дни по-късно - на 6 март 1881 г. "Само че, не бързайте да правите заключенията си, мистици!, пише един руски изкуствовед.
Репин рисувал Мусоргски в болницата и отива там, когато разбира, че великият композитор е на смъртно легло - бърза да го нарисува приживе", обяснява критикът.
Както става ясно, смъртта на Мусоргски не е следствие от портрета на Репин, а акт на голямо преклонение на големия художник пред големия композитор, но това обяснение не спряло слуховете.
Каквото и да се говори за Иля Репин и неговите странности, той е всепризнат художник от световна величина. Майстор на четката, оставил истински шедьоври на изобразителното изкуство.

За да създаде нещо добро, художникът трябва да гледа само велики неща

Спомняме си за великия художник и мислител с цитати от неговата мемоарна книга.
* Такава е съдбата на полуобразованите народи, такава е и съдбата на личностите: те винаги робуват на по-просветените и се преструват, угаждайки на господстващите вкусове и установените положения.
* Различаваме два типа гении в изкуствата на всяка епоха. Първият гений е новатор: той дава началото на нов вид изкуство, притежава качествата на изобретател и често остава непризнат; това е самобитна натура от висша степен; човек на големите крайности, той открива епохата. Вторият гений е всеобхватна натура, способна да изрази изкуството си и своето време в неговата цялост; неговите оценки са плод на голяма подготовка - той завършва епохата така, че никой след него да не може да продължи по този начин.
* Нужна е специална подготовка, за да разбереш плодовете на науката и да им се наслаждаваш - никой не би оспорил това. Почти същото може да се каже и за музиката. Кой не е виждал скуката от Бетовен, изобразена върху лицата на хора с примитивен вкус и никакъв интерес към музиката? Случвало ми се е да давам за пример платна на Рембранд, Веласкес и Тициан и насреща си да виждам ококорени очи, които не могат да повярват на думите ми, че това са забележителни произведения на живописта.
* Човекът без убеждения е глупак, а без принципи - безполезен и нищожен.
* Най-благотворната и полезна за човечеството идея бързо се превръща в божие наказание за един народ, ако е прокарана по принуда от правителство на зависима държава.
* На истинския художник му е необходимо колосално развитие, ако той наистина осъзнава своя дълг - да бъде достоен за своето призвание.
* За да създаде нещо добро, художникът трябва да гледа само велики неща.
* И при гениален талант само великите труженици могат да постигнат абсолютно съвършенство в изкуството. Скромната способност да се трудиш е базата на всеки гений.