Влюбената Жизел следва поривите на сърцето си - и лети в танца си на сцената, също като една въздушна нимфа, за която законите за земното привличане внезапно са престанали да важат. Природните закони са си оставили единствено възможността да следят изящните движения на Марта Петкова, за да предусещат кога примабалерината възнамерява да стъпи безшумно на пода, кога ще направи главозамайващ пирует, а кога просто ще се остави в ръцете на принца.
Десетки зрители /все пак, обидно малко!/ застиваха по време на спектакъла „Жизел“ на Адолф Адам преди дни в салона на Русенската опера, подвластни на магията, която в романтичната балетна приказка внасяха двамата солисти, дошли в Русе по специалната покана на новия директор на балетната трупа Румен Рашев. Звездното дуо Марта Петкова и Никола Хаджитанев, които са примабалетисти на Софийската опера, откликнало с удоволствие на поканата на Рашев, който от около месец вече е титулярният ръководител на русенския балет. И Марта, и Никола са имена, които Русе е аплодирал неведнъж, с радост и с възхищение от таланта им. И адмирирайки това, че и на двамата им личи, че това, което правят, което ги изпълва с хармония. Русенци са ги виждали в „Спящата красавица“, „Дон Кихот“, в „Зорба гъркът“. И публиката, и двамата солисти се надяват, че тези срещи ще продължат. 
Радвам се, че 
Марта и Никола приеха да вземат участие в премиерната ни за сезона постановка
каза Рашев ден преди спектакъла. И добави: „Помолих директора на Русенската опера да направи така, че да имаме поне два спектакъла месечно - и ето, през октомври ще покажем „Лебедово езеро“ и отново „Жизел“, през ноември - „Дон Кихот“ и „Лебедово езеро“, а през декември ще направим две представления на „Лешникотрошачката“, която по принцип публиката признава за емблематичен коледен балет“. 
Много добре се чувствам в Русе всеки път, когато идвам, казва Никола Хаджитанев. „И двамата сме танцували с русенските колеги неведнъж и ни е много приятно, атмосферата е много добра. Е, би било още по-хубаво, ако се намери възможност да се направи ремонт на сцената, тъй като за нея не може да се каже, че е най-чудесното място - но това и артистите, и публиката вече го знаят добре, както знаем и че за подобен ремонт трябват немалко средства, така че остава само да се надяваме, че това би могло да се случи. Както вече е направен ремонт в балетната зала и там сега се работи значително по-приятно“, добавя премиер-солистът. 
„Да, наистина балетната зала сега изглежда много добре. А русенската публика заслужава да получи възможно най-високо качество артистична продукция. Тя е с отношение към културата, чувствителна е и реагира адекватно на това, което вижда на сцената, и затова обичаме да танцуваме за нея и да получаваме нейните реакции“, казва Марта Петкова. 
Когато това го казват 
двама артисти от висока проба, които се жънали аплаузи по световните балетни сцени
русенските почитатели на Терпсихора могат само да се поздравят за това, че независимо от всичко, което се случва напоследък, те успяват да запазят своите високи критерии и естетическите си потребности. Тези не особено многобройни зрители в салона малко сконфузено се оглеждат, преброявайки празните редове с червени кресла, и се чувстват неловко заради стапящата се бройка на ценителите на истинското изкуство, все пак когато завесата се вдигне, те забравят за притесненията си и сами потъват във вълшебството на сцената. 
Откъде обаче започва балетната приказка за Марта Петкова и за Никола Хаджитанев? 
Идеята за балетното училище при мен дойде буквално в последния момент и всъщност, това беше идея на моите родители, признава примабалерината. Впрочем, нейните родители са Петко Петков, популярният мустакат певец от „Трамвай №5“, и Ани, професионален танцьор в Ансамбъла на строителни войски. Фамилната история разказва, че
Петко Петков купил първата балетна пачка за дъщеричката си
при едно турне в чужбина, тогава тя била едва двегодишна и нямала представа какво й замислят нейните родители. И така - докато Марта става на 9 години. „До този момент аз не бях посещавала нито един балетен спектакъл, не бях ходила на балетна школа, така че за мен самата това си беше доста изненадващо. Минах двата тура, но не ме приеха. Останах в списъка на резервите. И ето че по ирония на съдбата скоро след това три-четири момичета от тези, под чертата, се озовахме в балетния клас. И така тръгна - любовта към балета дойде с годините, с работата в залата... Не като детска мечта, а осъзнато“, разказва Марта. 
Когато става ученичка в Хореографското училище, родителите й казали: „Ще пробваме една година и ако не става, ако не ти харесва и не ти лежи, ще сменим училището“.
А стана така, че 
както ме приеха последна в първи клас, четвърти клас завърших първа 
- с най-високата оценка от всички, казва Марта. 
Помни първото си излизане на голяма сцена. „Танцувах менует - усещането беше същото като сега, когато излизам на сцена: неповторимо, не може да се сравни с нищо друго! Изключителна наслада! Оттогава и досега винаги излизам с желанието да се насладя на танца и го правя с огромно удоволствие!“, усмихва се примата.
Никола Хаджитанев също не може да каже, че е мечтал да стане балетист: „Но и при мен беше сякаш предопределено. Леля ми се пенсионира като водач на първите цигулки в Софийската опера. Двамата ми дядовци са били оперни певци, така че не беше кой знае каква голяма изненада, когато нещата ме поведоха и мен натам. Истината е, че бях буйно дете и братовчедка ми предложи да се явя на изпит в балетното училище“. 
Имаше понякога случаи да доведат някое момче и да кажат: „Абе, не му върви математиката, я го вземете при вас!“, вметва реплика в разговора Румен Рашев, който освен бляскавата си кариера на балетист е бил и преподавател в Хореографското училище. 
Ми - нещо такова, усмихва се сдържано премиер-солистът на Софийската опера, който е син на известния художник Христо Хаджитанев. „Когато ме заведоха за пръв път, 
залата бе пълна с момичета и аз заявих категорично, че втори път няма да стъпя там
Следващия път обаче видях Румен - момчето, което и до днес остава най-добрият ми приятел. Казах си - е, щом сме двама, страшно няма. И останах“, разказва Никола. 
Днес и двамата са артисти с изградена кариера, постигната с много труд, всеотдайност, вродена дарба, заредена с творческа амбиция. На сцената са дуо, което е предизвиквало аплодисментите на публики в Русия, Великобритания, Катар и къде ли не още по света. През месец май тази година двамата участваха в гастрола на Софийската опера в Москва, който беше първи от много години насам. „Тази година стана така, че два пъти играхме в Москва, - първо „Лешникотрошачката“ на сцената на Кремълския дворец на конгресите, с техен балет, а после „Корсар“, със Софийската опера. Особено „Лешникотрошачката“ беше много вълнуващ спектакъл, с големи, световни звезди“, казва Марта. 
„В Русия отношението към артистите е страхотно, независимо дали сцената е в столицата или в някой отдалечен сибирски град, публиката така се отнася към артистите, че това дава самочувствие и те кара да се раздаваш напълно. През 2005-а бях за първи път там, на балетен конкурс в Москва. Пълни салони, публика, която оценява това, което правиш...“, добавя Никола. 
От обичаните роли Марта откроява Китри в „Дон Кихот“, може би защото е смятала, че героинята е далече от нейния собствен натюрел и балерината отначало я е възприела повече делово, отколкото със сърцето си. Но я заобичах, казва тя. А 
от ролите, които мечтае да изтанцува, посочва Жулиета
от балета „Ромео и Жулиета“ на Сергей Прокофиев и Манон.  
Всички роли са предизвикателства, във всяка роля човек може да даде нещо от себе си, казва Никола. Той самият е твърде темпераментен и особено добре се чувства в роли като Базил в „Дон Кихот“, Конрад в „Корсар“. Но всички негови превъплъщения са плод на огромно внимание вниманието и на сериозната му работа върху тях. Както е с Принца в „Жизел“. Това е един от най-тежките мъжки спектакли, особено във второто действие в едни двайсетина минути се концентрира много танц, много действие, което изисква огромно и постоянно внимание, признава премиер-солистът.
Всъщност, за Марта Петкова и Никола Хаджитанев тепърва предстои да направят своя „Жизел“ и със софийския балет. Но и двамата се радват, че своеобразното си премиерно представяне като дуо в този спектакъл са направили в Русе. 
И двамата признават, че за тях понятия като „лято“, „ваканция“, „празници“ са по-скоро хипотетични, отколкото реални. Ето, след седмица заминаваме за Гърция, където журираме конкурс, после продължават ангажиментите ни със спектакли, обяснява Марта, като пред погледа на Румен Рашев и на шеговития му въпрос: „А този тен откъде е?“ малко смутено обяснява:
Откраднах си малко време за море това лято
Цялото ми време е погълнато от работата, затова когато ми изпадне свободно време, то винаги е предназначено за контакт с дъщеря ми, добавя тя. Напоследък двете с 10-годишната Борислава обичат заедно да карат колело. Дъщеричката й ходи на балет, но „само за красива походка“, казва Марта Петкова. 
Разтоварването за Никола Хаджитанев е равнозначно на разходки, на каране на мотор /но го прави разумно - за да не рискува някоя травма да го остави извън сцената за дълго/, обича да пътува и извън страната. 
Във всеки случай, отсега е ясно, че кратки пътувания до Русе най-вероятно ще им се отварят и в близко бъдеще. За радост на русенските им почитатели, които очакват появата им на тукашна сцена в познати и в нови постановки.