„Не си водя бележки, не си записвам, не правя нищо такова. Просто правя проклетото нещо. Аз съм салам-писател. Опитвам се да пиша хубави салами, но саламът си е салам. Не можеш да го продадеш като черен хайвер“. Така с дяволита усмивка се описва човекът, който е произнесъл и фразата, избрана за заглавие на този текст - „Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена“.
И ако за честта всички ще се съгласим, за салама - със сигурност не. Защото говорим за Негово величество майстора на психологическия ужас, един от най-продаваните писатели на ХХ век Стивън Кинг, който днес навършва 71 години.
Историите на Стивън Кинг най-често разказват за обикновени хора - семейства от средната класа, деца, писатели - замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра, както проличава в книгата „Танц на ужаса“, в която описва развитието на литературата и филмите от този жанр.
Освен това Стивън Кинг пише творби, които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите „Тялото“ и „Рита Хейуърт и Изкуплението Шоушенк“. Екранизациите „Изкуплението Шоушенк“ и „Зеленият път“ са номинирани за „Оскар“ в категорията „Най-добър филм“.
Подобно на друг преуспял писател - създателката на поредицата за Хари Потър Джоан Роулинг, Стивън Кинг също пише и под псевдоним. Така публикува няколко книги под името Ричард Бакман, както и един разказ („Петата четвъртина“) под псевдонима Джон Суитън.
Предлагаме ви материал за вдъхновявалия цели поколения писател, публикуван на сайта actualno.com.

Големият парадокс в живота на Стивън Кинг е, че посвети десетилетия да разказва супер страшни истории, a светът завинаги ще го запомни тъкмо с онези, в които нямаше кой знае какъв ужас: „Зеленият път“ и „Изкуплението Шоушенк“. 
През цялата си кариера Кинг, който вече е на 70 години, е продал около 350 милиона копия. Написал е близо 50 романа и близо 100 разказа и е един от най-продуктивните автори въобще. 
В своята книга „За писането: Мемоари на занаята“ Кинг разказва, че никога не разчита на музата. Според него, за да я привикаш към себе си, трябва не да я чакаш да те осени по магически път, а всеки ден да се трудиш непрекъснато, за да й създадеш условията за посещение. Стивън Кинг е роден в Портланд, щата Мейн, в семейството на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. 
През 1949 г, когато Кинг е на две, баща му напуска семейството и Рут отглежда сама Стивън и по-големия му брат Дейвид, понякога изпадайки в големи финансови затруднения. Започват да се местят в различни градове, като най-накрая се установяват в Дърам, Мейн, където се грижат за родителите на Рут до смъртта им. 
Стивън Кинг пише своите първи истории още на 7-годишна възраст. В училище той находчиво продава на своите съученици разказите, които е скалъпил вкъщи. Хлапето не е обичано от учителите и след като го разкриват, е принудено да върне печалбите от своите продажби. На 13 години Кинг намира кашон със стари книги на баща си, основно хорър и научна фантастика. 
Това се оказва ключово преживяване за него - оттогава насетне Кинг ще се превръща все повече в писател на ужаса. 
Пробивът 
От 1966 до 1970 г. Кинг следва английски език в университета в Мейн. Там той води колона в училищното списание, наречена „Боклукчийската кола на Кинг“ (King‘s Garbage Truck). За да се издържа, Кинг се захваща със най-различни работи. Една от тях е в индустриална пералня, досущ като Мартин Идън. 
В друг момент се издържа като...гробар. Това определено задава бъдещи идеи. В университета се запознава с бъдещата си съпруга Табита. Кинг получава сертификат за преподаване на английски език на гимназиално ниво, но тъй като не успял веднага да си намери работа, доходите му идвали основно от разкази, публикувани в мъжки списания. Много от тях са публикувани в сборника „Нощна смяна“. 
През 1971 г. Кинг се жени за Табита Спърс, с която са колеги от университета. През есента на същата година започва работа като преподавател в Хемпдън, Мейн. Продължава да пише разкази за различни списания и работи върху идеите си за романи. Въпреки това финансовото състояние на семейството е много лошо - Кинг живее с жена си и детето си в каравана, като често се налага да им спират телефона поради неплатени сметки. 
Големият пробив обаче идва с „Кери“, която се продава в десетки хиляди бройки. Следват „Прокълнатият Сейлъмс Лот“, „Сиянието“ и много други, които превръщат Кинг в утвърден автор. 
Кризата 
Голямата криза настъпва през 80-те. Кинг се предава на нещо като депресия на средната възраст, която постепенно взема връх в състоянията му. Алкохолизмът му достига огромни нива, но това не е единственото - писателят започва да злоупотребява изключително често с кокаин. Успява да се спаси единствено с помощта на съпругата и приятелите си. Всички са ужасени, когато намират в кошчето му за боклук бирени кутии, цигарени угарки, кокаин, Ксанакс, Валиум, Никуил, сироп за кашлица и марихуана. 
Кинг казва, че и до ден днешен няма почти никакъв спомен за романите, които е написал през 80-те. 
„Например „Томичукалата“. Не помня да съм писал и 1 страница от този роман“, разказва по-късно писателят. Странното е че тъкмо в този период успява да напише вероятно най-добрия си роман - „То“. 
Катастрофата 
На 19 юни 1999 г., около 16:30 Кинг четял книга и вървял по тротоара до шосе №5 в Ловел, Мейн. (Впрочем, писателят чете във всеки възможен момент - включително дори във фитнеса и в тоалетната) Шофьорът Брайън Смит, разсеян от кучето му на задната седалка на минивана си, блъска Кинг, който пада на около 4 метра от тротоара на шосето. 
Авторът е настанен първоначално в болница в Брайтън, а оттам с хеликоптер в Люистън. Нараняванията му са следните: пробит ляв бял дроб, множество фрактури в краката, разкъсване на скалпа, счупено бедро. Костите на краката му първоначално са толкова раздробени, че докторите предлагат ампутация, но в крайна сметка ги фиксирали с външна шина. 
Кинг после закупил вана, за да не се появи в eBay. По-късно ванът е предаден на гробище за коли. Първоначалният план на Кинг бил да го разбие с бухалка, щом кракът му оздравее. През 2002 г. той съобщава на феновете си, че има намерение да се откаже от писането и да се посвети на почивка, заради здравето си. 
Естествено, това се оказва лъжа - писателят страда от твърде сериозен работохолизъм и през 2006 г. отпечатва романа „Клетка“, в който клетъчни телефони превръщат потребителите им в безмозъчни убийци. 
Следват „Дума Ки“, сборникът с разкази „Точно след залеза“, електронната новела „Ур“ и „Под купола“ - най-дългата книга на Кинг, след романа „То“. 
Критик на Тръмп 
Кинг е от яростните критици на Тръмп, един от най-изразените критици на американския президент. Наскоро той публикува статус в Туитър, където написа, че има едно по-страшно нещо на този свят от неговите романи и това е обстоятелството, че Доналд Тръмп разполага с ядрено копче, което може да натисне всеки момент. Кинг и Тръмп взаимно се блокираха в Туитър, за да не се четат един друг. 
Писателят е заклет демократ и беше един от най-изявените поддръжници на Обама. 
Преди време написа: „Тръмп е като импулсивен и избухлив 15-годишен тийнейджър с разрешение да управлява 18-тонов камион“. 
Интересни факти 
* Така и не харесва адаптацията на „Сиянието“, въпреки че лентата на Кубрик се превръща в култов филм. „Цялото нещо прилича на прекрасна кола, която няма двигател“, казва писателят. 
* Според него самия най-добрата му книга е „То“. 
* Съпругата му Табита има пряка роля в това той да стане писател, понеже самият Кинг захвърля в коша първия си роман „Кери“ и отчаян се отказва от писането. Жена му обаче го изважда оттам, прочита го и му казва да го завърши. Именно с „Кери“ Кинг осъществява своя пробив. 
Рекордите
* Кинг има фобия от две неща - летенето със самолет и числото 13. Когато пише 13-ата страница на книгата си, гледа да я завърши максимално бързо и никога не спира там. 
* Рекордьор е в Гинес като писателя с най-много адаптирани за филми творби. 
* Той и съпругата му Табита притежават собствена радиостанция. 
* Свири на ритъм китара в писателска банда от 1992 до 2012-а. Правеха турне всяка година. 
* За малко Алис Купър да изиграе „То“ в лентата. В последния момент обаче го сменят с Тим Къри.

Няма такова нещо като щастлив край

Да се подберат няколко цитата от Стивън Кинг е огромно предизвикателство. Афористичният език на писателя изпъстря със сентенции буквално всяка страница, но все пак ви предлагаме една много, многа скромна колекция мисли на владетеля на ужаса. 

* Заеми се с това да живееш или с това да умираш. 
* Чудовищата са реални, призраците също. Живеят вътре в нас и понякога ни побеждават. 
* Имам сърцето на младеж. Държа го в един буркан в мазата. 
* Ако нямаш време да четеш, никога няма да напишеш нищо свястно. 
* Добрите книги не разкриват тайните си веднага. 
* Фикцията е истината, която откриваш в лъжата. 
* Хуморът е гняв, маскиран с грим. 
* Аматьорите седят и чакат вдъхновението, останалите от нас просто сядат и започват да работят. 
* Латинската дума за развод означава: „да изтръгнеш гениталиите на мъжа през портфейла му.“
* Няма такова нещо като щастлив край. Не съм срещал нито един, който може да се мери с „Имало едно време“. Всеки край е жесток. Всеки край е просто друг начин да кажеш „сбогом“.
* Обичта не може да просъществува в завладените от страх сърца, както растението в тъмно помещение. Единствено гъбите (и то отровните) стават големи при липса на светлина.
* Бог е жесток. Понякога иска да живееш.