Хачик ЛЕБИКЯН
Европейската архитектура осезаемо навлиза в Русе в края на ХIХ и първите две десетилетия на ХХ век. Новопостроените сгради по главните улици задължително трябвало да бъдат двуетажни и с каменни декорации.  В централните части на града започнали да се проектират цели архитектурни ансамбли. 
От години обаче русенецът се движи слепешком по улиците на своя град. Той не може да види в целия им блясък някои от великолепните сгради - паметници на културата в центъра. Точно там се извисява една от емблемите на Русе - Доходното здание, фасадата на което е в стил необарок, в духа на тогавашните европейски традиции. През 2014 година то спечели националния приз  "Емблематична сграда на годината". В  Градската градина срещу него се издигат дървета с никому ненужна височина. Височина, която пречи. 
Доходното здание е напълно закрито
Отдалеч  се забелязват дървета и един покрив. Минавайки покрай сградата може да се видят само заведения с хора, насядали покрай масите. Тук-там се откриват части от фасадата, но тъй като разстоянието до нея е много малко, няма я перспективата, за да се обхване с поглед цялото й великолепие. Колкото пъти разглеждам стари снимки от началото на ХХ век, толкова пъти завиждам на нашите предци. Насядали по пейките в Градската градина, те виждали цялата блестяща фасада на Доходното здание. Преди 120 години, когато русенското жури е оценявало конкурсния проект на виенския архитект Петер Паул Бранг, е възкликнало: "Фасадата е прекрасна със своя елегантен и изящен стил, модерен французки ренесанс, единствен с превъзходно изработен перспективен изглед. Чертежите са художнически изработени". 
Какво виждаме днес от този "елегантен и изящен стил"?  За какво е ослепителната й красота, след като тя е скрита? Зад бордюра в източна посока десетина дървета са с височина, почти колкото самото здание. Те не са от някакъв рядък екзотичен вид, каквито е посадил създателят на Градската градина - Рихард Нойвирт, специализирал паркоустройство във Виена. Повечето са липи и борове. На втора линия следват още десетина високи дървета и мрежата пред Доходното здание напълно е оплетена. Говорил съм по този въпрос с дендролози и архитекти. Те казват, че 
има възможност пред такива забележителни сгради да се засаждат нискостеблени дървета 
Нужно е да се изработи и приеме съответният проект. Защо не се прави това, не знам.
Къщата на Иван Симеонов в стил "Палацо", която е паметник на културата от национално значение, е разположена сред голям двор. Главният й вход е с каменно стълбище и тераса. От четвърт век тя е върната на  Католическата Никополска епархия. От година на година сградата става все по-невидима. Минавайки покрай  желязната й ограда, може да се види само един надпис и едни стъпала. Дървета и асми закриват напълно красивата сграда. Въпреки че е реституирана, тя все пак е обществена сграда в центъра на града, със запазен статут на паметник на културата в "Държавен вестник".
На 18 септември се навършиха 80 години от откриването на Халите. Те са в стила на архитектурата от 30-40-те години, когато в строителството започва масово да навлиза  желязо, бетон и стъкло. Макар и не от този ранг, Халите също са паметник на културата. За източната фасада няма да говорим. 
От десетилетия там има пристройки, приличащи на селски шопрон
Но половината от главната й фасада е закрита от огромен билборд "СВА. Българските супермаркети". Два бора от двете страни скриват останалата половина. В интериора на този най-голям за времето си магазин заради окачения таван не се виждат красивите параболични стоманобетонни  сводове, които старите русенци помнят.
Красотата възпитава, красотата облагородява и извисява. Такива цели са си поставяли архитектите преди 100 години. Ние, русенци, имаме редкия шанс, че едни от най-добрите стари  майстори от Европа са въплътили тази хубост от камък около нас, превърнали са я в класическа музика. Трябва да я виждаме. Имаме въпиеща нужда от това. Нека "Малката Виена" да смъкне своя загрозяващ воал!