Петя Чешмеджиева е доктор по педагогика, магистър по психология, със специализация по консултативна психология (индивидуално, групово, семейно, кризисно консултиране, телефонно и интернет консултиране). Професионалната й практика включва психологическо консултиране, водене на обучения, психодиагностика, диагностика на детското развитие с програми за оптимизиране. Тя е психолог-управител на Център за психологически услуги и развитие "Псикомфорт" (гр. Русе, бул."Цар Освободител" №14, ет. 2, GSM 0887923413; http://psycomfort.com/). Научните й интереси са насочени към възможностите за превенция на неврозата, оптимизиране на здравето и повишаването на качеството на живот чрез подобряване на общуването и отношенията - усъвършенстване на комуникативни умения и на умения за разрешаване на конфликти.
Всяка седмица Петя Чешмеджиева ще отговаря на въпроси на читатели на "Утро", които може да се задават на адреса на редакцията Русе, ул."К.Иречек"6 или в офиса на "Псикомфорт", както и на електронните пощи на редакцията и Центъра за психологически услуги и развитие [email protected] и [email protected]
Важно е хората, които имат въпроси, да знаят: тук може да откриете съпричастие без съучастие; може да получите препоръки, които да ви ориентират в посоки, но не и директни съвети какво трябва да изберете или да направите; гарантира ви се дискретност, с каквато се ползват всички клиенти на Център "Псикомфорт" /имената на питащите ще бъдат сменяни, за да не бъдат идентифицирани от никого/; предвид ограниченията на дистанционното консултиране, при което човекът в нужда е анонимен и представя накратко проблема си, случаят остава неизследван, затова отговорите ще дават принципни насоки, така че да бъдат общополезни за читатели с подобен проблем. Няма универсални рецепти и консултирането не дава рецепти, а пространство, което разширява перспективата на нуждаещия се, за да се окуражи към справяне. 
С тази рубрика се надяваме да допринесем за възможностите за справянето със страховете и със стреса в ежедневието на нашите читатели.

Реших да споделя с вас проблема ми, който ме мъчи от доста време насам. Едва на 18 съм, а много хора ми казват, че гледам прекалено черно на живота. Наистина съм станала черногледа, не обръщам внимание на дребните неща, които допреди време ме радваха изключително много. Семейството ми ме притиска, като поставят преграда пред моите цели и желания, в училище съм антипатична на много хора, защото вече не съм толкова общителна и може би ги отблъсквам. Научила съм се само да мълча с цел избягване на конфликти. Именно заради това стигнах дотук. За всичко търся вината в себе си. Надеждата ми е единственото нещо, което ме крепи в момента, и се радвам, че все още я има! Това е в общи линии, знам, че има хора с много по-сериозни проблеми от моя и ще ви разбера, ако решите да не ми отговаряте, но този период, в който се намирам, дали би довел до психично неразположение? Мои познати, с които съм говорила по тази тема, са споделяли с мен, че всички са изпадали в подобни ситуации на неудовлетворение и казват, че всичко отшумява рано или късно. Някои наричат това състояние „сатурнова дупка“. 
Лили, 18 г.

Драга Лили, от писмото изглежда, че твоето личностно развитие е в процес на промяна. От тази гледна точка объркването, което преживяваш, не е случайно и не е уникален или рядък дискомфортът, който изпитваш, за да го разглеждаме като аномалия. Ако няма друга причина за начина, по който се чувстваш, това объркване е закономерно, характерно е за периодите на преход от един възрастов етап към друг, наричани възрастова криза. Тя може да преминава и с психично неразположение. Да, твоето определение е съвсем правилно, но ми се струва, че ти по-скоро се безпокоиш дали това не е някакво психично разстройство или опасно състояние, което може да отключи такова психично заболяване.
Нека отдадем внимание и на безпокойствата на хората от твоето обкръжение, на които промяната при теб им създава
притеснение, че гледаш „прекалено черно на живота“
което и ти признаваш заедно с това, че не обръщаш внимание на дребните неща, които преди са те радвали изключително много. Една такава рязка промяна би била предупредителен сигнал, ако не касае само настроенията, но и ако се съчетава с пълно затваряне в себе си или с изразяване на „странни мисли“ или фантазии, очевидно и плашещо несвързани с реалността.
Щом като у теб стои този въпрос, значи изпитваш грижа към себе си и твоите близки за безпокойствата - не си безкритична към взаимоотношенията си, към настоящите чувства и към това, което мислиш, че ти предстои.
За конфликтите в ежедневието казваш: „Научила съм се само да мълча с цел избягване на конфликти“. Тази стратегия на поведение в конфликтни ситуации ти е станала защитна, но в един момент спира да ти помага, защото, ако те предпазва от конфликти отвън - с другите, тя вероятно ги усилва вътре в теб и е възможно това да ти създава голямо напрежение, чувство за вина и към другите, и към себе си.
От споделеното в писмото се разкриват
три конфликта, които не може да се избегнат
и по отношение на които ти поемаш лична отговорност (в случая вина) с вътрешно убеждение, че ти си причината за тях: между теб и съучениците заради това, че си се променила и липсваш в компанията; между теб и родителите ти поради разминаване в разбиранията за това какво е добре за теб и ти се струва, че те застават на пътя пред твоите цели и желания; между теб и нещата, които си обичала по-рано и на които като че ли си „изневерила“. Трудността по справянето с тези конфликти може да стане причина за неудовлетворение и неумението да ги разрешиш да допринесе за чувството, че си в някаква „сатурнова дупка“.
Така че, Лили, има множество признаци, че може би преживяваш твоята криза на прехода от юношеството към младежката възраст. Тя е свързана с новите изисквания към
личността, която вече е пълнолетна
с нейната способност да се справя с тези изисквания, да намери своето място в живота, да определи просторите на жизнения си път. Това става с вземането на важни решения дали ще работи или ще учи, къде и какво, дали ще създаде веднага семейство. Кризата се проявява по-ясно при хора, за които отговорите на тези въпроси са много сложни поради по-високи възможности, предполагащи повече избори, или поради липса на ориентация до този момент. В резултат личността не е наясно какво точно желае и това се възприема от околните негативно. Ако близките настояват, че младежът трябва да знае какво иска или се опитват всячески да го подпомагат, тогава кризата се изявява още по-осезателно. Настъпва
конфликт, който засилва чувството за обърканост
Няма да описвам други интересни проявления на кризата, които не са изявени при теб. Препоръчителна в това състояние е „забраната“ да се вземат решения в рамките на една година - до преодоляване на тази обърканост. Тъкмо това е времето, докато завършиш средното си образование.
Чувствителна до уязвимост или пък апатична към нещата, към които преди си се отнасяла с интерес и активност, неудовлетворена от разминаванията с родителите ти, личността ти се стреми към своето самоопределение, продължава да „търси себе си“. Отразяването ти в кръга на съучениците вече не те удовлетворява и вероятно затова си се изолирала, но самотата не би допринесла за удовлетворяване на потребността от интимност, която също напира в този период.
Родителите ти имат едни виждания за теб, ти - други желания, конфронтацията ти тежи и в същото време ти се иска да се утвърдиш и
да бъдеш единственият господар на живота си
По принцип това е правилна позиция, но зависи как я отстояваш, за да сте по-малко обидени и засегнати от двете страни. Може би е добре да помислиш как вместо в свои опоненти да ги превърнеш в съюзници за твоите цели. Обикновено родителите имат виждания за това как трябва да протече животът на детето така, че да е по-успешен. Те дават идеи за насочване към престижни професии, успешен брак и т.н. Но животът се развива много динамично, променят се и нуждите на времето. Това, което е престижно днес, утре може да не е. Затова е добре човек да опознае себе си, да изследва своите интереси и скрити желания и да вземе осъзнато решението дали да се насочи към това, което изглежда престижно днес и да се специализира в него, или пък към дейности, образование, професия, които са в унисон с неговите собствени потенциали, интереси и развити досега способности, които да развие до нивото на експерт в своята област и да превърне участието си в професионалния живот в престижно.
Отдръпването ти от съучениците изглежда като самоизолация, но може и да е
твоят начин, в който постигаш твоето узряване
Не повтаряш това, което всички правят, само и само да бъдеш приемана от другите – подход, характерен за доскорошното юношество, което вече надрастваш. Вероятно искаш да откриеш и утвърдиш твоята идентичност и да станеш едновременно свързана, но и различна от другите, да вярваш в твоята ценност, сила и власт да променяш себе си, да влияеш, да постигаш съгласие и напредък в живота.
Това, което преживяваш, Лили, макар и потискащо за теб, не носи заплаха за твоето психическо здраве, ако „психичното неразположение“ все пак е поносимо за теб. В състоянието на своята криза човек би трябвало да се възползва максимално от това, което тя може да му даде. Неудовлетворението, което изпитваш в момента, може да те насочи към куп полезни неща, които да се превърнат в успешна база за стабилния период на младежката ти възраст.
Сега, в периода на твоето отдръпване от съучениците, вместо изолацията да се превърне в трайно състояние, ти би могла да наблегнеш на самопознанието, на ученето, на занимания, които те тонизират, които биха могли да те разведряват (спорт, танци, развиващи уменията ти дейности), където неминуемо ще срещнеш
нови хора със сходни на твоите интереси, нови приятелства, нови вдъхновения
Както направи една доста смела крачка към справяне с твоята криза, като ми писа, ти би могла да разкриеш пред родителите си твоите трудности и моя отговор и те да те подкрепят в продължението в опознаването на потенциала ти и най-успешните области за реализация на твоята личност.
Така ще можеш да изясниш своите цели и плана за достигане до тях, което засилва истинската воля за действия.
„Надеждата ми е единственото нещо, което ме крепи в момента, и се радвам, че все още я има!“.
Неслучайна е надеждата ти, Лили, и аз вярвам, че ще успяваш. Ти си мислещо момиче и чувствително към проявите на своето поведение.
Каквото и да решиш, аз ти пожелавам смелост - по-малко страх от грешките. Защото ако те понякога ни носят загуби, заедно с това ни носят и ценен собствен опит, а оттам и увереност в силите ни. А грижата за собственото самочувствие и намирането на сигурност в себе си са важни условия за поддържане на добро психическо здраве. 
И още нещо много важно, Лили, от което се вълнуваме от детството до старостта. Любовта не е инстинкт, който всеки носи в себе си в завършен вид.
Любовта е умение, което се научава
За разлика от взаимното манипулиране за свои цели, от зависимостта един от друг, от склонността за власт върху другия или за подчинение, истинската любов е нещо, на което човек се научава и което може да усъвършенства. За разлика от влюбването, обичта придава смисъл на човешкото съществуване и е сред нещата, които ни избавят от затруднения на житейските кръстопътища. В младежката възраст човек се учи както на любовта, която да споделя с любимия човек от другия пол, така и да изгражда нов тип приятелство - отношения, при които умее да бъде близък, без да губи своята идентичност, което важи и за отношенията в любовта.
Е, Лили, навлизаш във възрастта, в която ще има още да се удивляваш на чувствата - твоите, споделените, на отношенията - на близост или на отхвърляне, и на научаването на любовта. Пожелавам ти този най-голям успех!