Лидерите на Турция и Русия се срещнаха за пореден път, за да обсъдят Сирия, съгласието да се създаде демилитаризирана зона в Идлиб ще позволи да се избегне нова военна конфронтация в региона, пише Тимур Ахметов в руския портал „Известия“.

Срещата се състоя в Сочи вчера, макар че турските медии преди седмица съобщиха за готвена визита на Владимир Путин в Истанбул на същата дата, като се позоваха на съобщение от администрацията на Реджеб Ердоган. Едва ли трябва да се изненадваме от зачестилите контакти между Путин и Ердоган – и двамата се явяват основни гаранти за политическото урегулиране в близкоизточната страна. Нещо повече, с ликвидирането на терористичните огнища в южната част сирийската армия е готова да започне прочистването на последната зона за деескалация. Военна операция срещу терористичната организация, в която рамо до рамо се сражават и чужденци от пост-съветското пространство, може да завърши с много по-голяма катастрофа: турското правителство не желае да изгуби контрола си над сирийската провинция и по всички начини се опитва да убеди руските си партньори да постигнат договореност. На съвместната пресконференция двамата лидери отделиха особено внимание на икономическото и културното сътрудничество – стокообмен, облекчаване на визовия режим, строителството на газопровода „Турски поток“ и т.н. Но главната тема бе сирийското урегулиране и преди всичко търсенето на решение за ситуацията в Идлиб.

На какво разчита Турция в сирийския Идлиб

Досега целият политически процес вървеше в неизгодна за Анкара посока. До август т.г. вниманието на страните беше приковано към действията на сирийското правителство в южната част, където Дамаск с подкрепата на руската авиация успя да прочисти сирийската граница с Йордания и Израел от международните терористи, и същевременно постигна евакуацията на поддръжниците на непримиримата опозиция в Идлиб.След премахването на огнищата на нестабилност и с началото на прехвърлянето на сирийски войски в северната част до границата с т.нар. турска зона на отговорност, турската дипломация премина в настъпление с цел да съхрани съществуващите завоевания в останалата зона за деескалация в Идлиб. Отказът на Иран и Русия да обсъдят на срещата в Техеран шансовете за официално примирие с терористичните групировки даде сигнал на Турция за това, че рано или късно в Идлиб ще бъде проведена антитерористична операция. В условията на дипломатически натиск по време на процеса в Астана Турция се опита да отложи провеждането на активни военни действия срещу терористите на собствената й граница. Опасенията на Анкара на първо място са предизвикани от това, че военна операция на сирийската армия и руската авиация може да обхване и позициите на умерената опозиция, която в основата си е протурска. От 80-те хиляди въоръжени бойци в Идлиб 20 000 произлизат от терористичната организация „Нусра“, която е основната цел на Дамаск, Москва и Техеран. Още 30-40 хиляди души са в състава на различните радикални групировки, които Турция се опитва да убеди да се откажат от подкрепата за терористите и да влязат в редиците на умерената опозиция. Международната позиция на Турция е отслабена заради сложните отношения със западните партньори. Нито Европа, нито САЩ, макар и да призовават за предотвратяване на насилието в Идлиб, не са готови да отстояват позицията на Анкара за това, че с терористите е необходимо да се преговаря. Известен натиск върху турската позиция оказва и вътрешно-политическата ситуация. Наличието на над 3,5 млн. сирийски бежанци в страната вече повече от 3 години подклажда увеличаването на националистическите и антиправителствените нагласи, които още повече се засилват в условията на икономическата криза и резкия ръст на цените на храните и услугите. Част от властовия елит е на мнение, че Иран, който напоследък загуби позиции в Южна Сирия, под натиска на Русия и международната общност се опитва по всички начини да блокира руско-турското сътрудничество по Сирия. Искането за военна операция със силите на най-боеспособните части на сирийската армия с подкрепата на проиранските шиитски формирования, дислоцирани недалеч от Идлиб, на практика влияе за покачване на напрежението между Русия и Турция, доколкото отслабва позициите на всяка от страните. Именно при тези условия Путин и Ердоган разчитаха, че срещата в Сочи ще внесе известна яснота в техните позиции за Идлиб и ще помогне за изготвянето на компромисно решение.

Компромисът от Сочи и Ердоган

Компромисното решение, постигнато от двете страни в Сочи, включва няколко важни и взаимно свързани аспекти. Първо, става дума за мерките за разграничаването на умерената опозиция и терористите. Засилването на турските наблюдателни постове, а също и разширяването на периметъра на безопасната зона в идеалния случай трябва да свали заплахата от терористични атаки върху руските военни бази и сирийските части. Терористичните организации, изолирани от основната маса на мирното население и умерената опозиция, в бъдеще могат да бъдат унищожени при тясна координация на турските, сирийските и руските власти. Второ, иде реч за стимулирането на политическия процес. Тук всички тежести лежат само на раменете на турците, които са и длъжни да убедят колкото е възможно повече бунтовници да започнат преговори със сирийското правителство. Турция заяви своята подкрепа за механизма от Астана, както и за междусирийските преговори. Трябва да се подчертае, че за Анкара въпросът за Идлиб не се ограничава със съображенията за ситуацията само във вътрешността на провинцията. Всякакви враждебни действия срещу терористичната групировка вътре в Идлиб могат да провокират активизиране на мрежата от нейни поддръжници и симпатизанти вътре в самата Турция, а тази мрежа и без това забележително се укрепи през последните години. Борбата с „Нусра“ трябва да има идеологическа окраска, приемлива за особените турски условия. Освен заплахата от терористични атаки вътре в Турция, Анкара се стреми да избягва неблагоприятното развитие на ситуацията в борбата с Кюрдската работническа партия /ПКК/, считана за терористична. Сирийският клон на ПКК е в тясно сътрудничество с американските военни части, базирани на териториите по левия бряг на река Ефрат. Турция се опасява, че рано или късно сирийските кюрдски въоръжени организации с подкрепата на САЩ ще поискат от Дамаск автономия, което ще стане първата крачка към отделянето на сирийските кюрди. А това неизбежно ще доведе до увеличаване на сепаратизма в източните провинции на самата Турция, където и без това е неспокойно. На този фон желанието на Турция да уседне в Идлиб следва да се разглежда като опит за съхраняване на нивото на натиска върху сирийските власти, които могат да използват кюрдския фактор за натиск върху турците в бъдеще. Ердоган посочи възможните рискове при атака в Идлиб.

Принципната позиция на Русия

Тя се заключава в отстраняването на терористичната заплаха в Сирия и пренасянето на въоръжения конфликт в страната на политическа плоскост. При това исканията на турската страна могат да се разглеждат като още по-малко приемливи за руските интереси. Преди всичко, запазването на турското военно присъствие в провинцията засилва степента на отговорността на Турция за събитията в Идлиб. Колкото повече турски военни се намират в Сирия в условията на военно-политическата нестабилност и неопределеност, толкова по-малко е и желанието на Анкара да тръгне към радикални и непредсказуеми мерки по отношение на сирийското правителство. Освен това, самото желание на Русия да отсрочи многократно анонсираната военна операция по молбата на Турция единствено укрепва механизма на двустранното сътрудничество. Отчитайки, че молбата за отлагането идва от висшето ръководство на страната, компромисът може да донесе големи дивиденти по други въпроси. Накрая, в дългосрочна перспектива опитите на Турция да размие терористичните организации, вместо да ги унищожи, могат да доведат до радикализация на умерената опозиция. Примерът за политиката на протурската сирийска администрация в северната част на страната показва, че колкото повече в редиците на умерената опозиция се увеличават поддръжниците на налагането на шериата и радикалните идеи, толкова повече местното население се разочарова от идеята за сирийската революция и от ефекта на противопоставянето срещу сирийското правителство по принцип.