Освен писател на абсурда, един от тримата влъхви на модерната литература (заедно с Джеймс Джойс и Марсел Пруст) и вечен годеник Франц Кафка е бил и вегетарианец. Възможно е това да се дължи на факта, че дядо му е бил касапин и като дете писателят вероятно се е нагледал на животинска смърт. А според някои това била поредната прищявка на твореца и никакви морални причини не бивало да се търсят за тази му странност.
Кафка прославя вегетарианския режим и в писмо до своя най-близък и верен приятел и биограф Макс Брод, като гордо описва посещението си в аквариума в Берлин, където се изправил пред рибите и им казал: "Най-малкото мога да ви погледна в мир. Аз вече не ви ям".
Всъщност според спомените на Брод Кафка се интересувал от всички естествени методи за поддържане на добро здраве и вегетарианството било само една от модните тенденции, които държали писателя в плен. Също така той бил последовател на британско здравословно течение от началото на 20-те години на миналия век, което препоръчвало всяка хапка, преди да бъде погълната, да се дъвче 32 пъти, колкото са зъбите. Впрочем същото казва и Учителя Петър Дънов: "Понеже човек има 32 зъба, той трябва да дъвче всяка хапка поне 32 пъти, за всеки зъб по един път и така храната да отива в стомаха смляна".
В друго писмо Кафка пише: "Освен това месото е толкова неудобно, когато се забие в зъбите ви, нали? То е едно нещо, което е толкова упорито, че може да бъде отстранено само с голяма трудност, и дори тогава неведнага и ненапълно".
Сред здравословните мании, които го завладяват, е и теетотализмът - движение за пълно въздържание от алкохолни напитки, чието начало е положено в 30-те години на 19 век от Джоузеф Ливеши, основал Обществото за превъзпитание в Престън, Англия. Но въпреки че е теетоталер и вегетарианец, "той знаеше как да оцени удоволствието от бирата, виното и месото... Понякога ще си позволи напитка и ще похвали прекрасния й аромат", пише Макс Брод.
Истински обаче писателят се наслаждавал на плодовете, особено на ягоди и череши. И преди да ги изяде, няколко минути само ги миришел. А как се наслаждаваше да яде банан! - казва любовницата му Дора Диамант. Тя е четвъртата жена в живота му, с която той прекарва последната година от живота си и която почти осъществява мечтата му за дом и семейство. Наричат го вечния годеник, защото е бил сгоден за всяка от четирите в различни периоди, но така и никога не стига до олтара.
Два пъти иска ръката на Фелице Бауер, която преследва неистово, а след това се опитва да избяга от нея. Именно перспективата да живее с нея вдъхновява цели страници с възхвали на самотата. Между двата годежа Кафка започва епистоларна любов с приятелката на Фелице - Грете Блох, която обаче преминава отвъд писмата, защото след година Грете обявява, че има син от него. Пропада и годежът му с Юлия Вохризек, защото баща му го смята за неразумен и това дава повод на Кафка отново да не стигне до сватба. Следващата е Милена Йесенска - с 16 години по-млада пражка писателка и журналистка, негова преводачка, която е омъжена във Виена и е пълна противоположност на жените в живота му досега. Взема наркотици, харчи лекомислено, около нея витае слух за хомосексуални връзки. Интелигентна и страстна е, но не желае живот с Кафка и връзката им приключва. Но не и приятелството им. За писателя Милена е не само човекът, който много добре го познава, но и човекът, който много добре го разбира.
В тежко физическо и емоционално състояние, в нервен срив, през 1923 г. Кафка заминава за курорта Мюриц на Балтийско море, където среща 20-годишната полска еврейка Дора Диамант. Влюбени един в друг, двамата заживяват заедно в Берлин и писателят като че ли осъществява мечтата си - да е далеч от Прага, да се занимава единствено с писане и да живее под един покрив с любимата жена. Кафка и Диамант мечтаят да пътуват до Израел и да отворят там ресторант - тя в кухнята, той в салона. Никъде в писмата им не се посочва какъв тип ресторант ще е това.
Любопитна подробност е, че след Първата световна война Кафка смятал да стане земеделски производител на картофи. Писането надделяло, но в произведенията му храната присъства осезаемо, и то храната на родната му Прага. А в дневниците му се носи аромат на супа - грахова, гулаш, дори плодова. А най-пленяващият образ в тях е на Макс Брод, който седи на земята и "яде гъста картофена супа, от която картофите надничаха като големи топки". Кулинарните специалисти смятат, че това е традиционната чешка супа bramboracka, която се правела от съкровищата, които ражда земята - гъби, моркови и вездесъщите картофи. Тя има маслен, богат вкус, който се дължи на пюрето от печен чесън.
Съдбата обаче отпуска само 6 месеца щастие на Кафка. Здравето му се влошава, не помага и санаториумът близо до Виена и след три месеца агония той умира от туберкулоза на ненавършени 41 години в ръцете на любимата си Дора. И въпреки че не са женени, след смъртта му тя се нарича Дора Кафка. 

Брамборачка (bramboracka)

Необходими продукти:
2 глави чесън
2 с.л. масло или зехтин
1 малък жълт лук
1 с.л. брашно
2 чаши нарязани гъби
6 чаши зеленчуков бульон
3-4 моркова
2 праза
1 1/2 чаши нарязани картофи
1 с.л. кимион
1/2 с.л. сушен риган
1/2 ч.л. сол
млян черен пипер
Начин на приготвяне:
Двете глави чесън се отрязват отдолу, намазват се с масло, опаковат се във фолио и се пекат на 180-200 градуса 45 минути. Оставят се да се охладят, след което се изстискват в купичка.
Маслото се загрява в голяма тенджера на средна температура. Добавя се нарязаният лук и се пържи 2 мин. Прибавя се брашното и се разбърква, докато стане светлокафяво. Слагат се нарязаните гъби и се готвят, докато леко омекнат. Налива се бульонът и се добавят нарязаните моркови, картофи, праз и подправки. Прибавя се и чесновата паста и се разбърква. След като заври супата, температурата се намалява и се оставя да къкри 30 мин или докато се сварят зеленчуците. Подправя се със сол и черен пипер на вкус.