Сдружение „Национален център за безплатна правна помощ“ e организация, чиято цел е да осигури на гражданите безплатна защита срещу дружества-монополисти. Сдружението разполага с екип от опитни адвокати, предоставящи помощ на територията на цялата страна при дела срещу топлофикации, ВиК, банки, мобилни оператори, кредитни институции, фирми за бързи кредити, колекторски фирми, застрахователи, както и в изпълнителни производства, образувани от държавни и частни съдебни изпълнители срещу гражданите.
Въпросите си към Сдружение „Национален център за безплатна правна помощ“ можете да поставяте на телефони 0988 86 75 77 и 02 441 08 99, или на e-mail адреси: [email protected] и [email protected], както и чрез електронната поща на вестник „Утро“ [email protected] 
Сдружението ежедневно получава въпроси от хора, срещу които са образувани заповедни производства. Поради това екипът на сдружението обобщи запитванията, като в настоящата статия се дават отговори на най-често срещаните казуси и проблеми, свързани със заповедните производства.

Миналата седмица призовкар от съда ми връчи документ - „заповед за изпълнение“, на който пише, че съм осъден от фирма за бързи кредити, че трябва да платя задължението по банкова сметка на кредитната фирма. Изобщо не съм съгласен, че дължа тези пари, но не съм наясно дали съм окончателно осъден или не, както и как да се защитя срещу кредитната фирма. Какво бихте ме посъветвали?, П.Б., гр.Русе

От описаното от г-н П.Б. става ясно, че фирмата за бързи кредити е пристъпила към съдебно събиране на вземането си срещу него по пътя на т. нар. заповедно производство. Това е специфично съдебно производство, при което кредиторът може да иска от съда издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Ако съдът прецени, че има основание да издаде такава заповед, тя се връчва на длъжника от призовкар на съда или по някой от начините, уредени в процесуалния закон, включително и чрез работодателя. 
Заповедта за изпълнение не означава, че длъжникът е осъден окончателно да плати сумата - той трябва да прецени дали счита, че действително дължи претендираната сума или че по някаква причина не я дължи /например изтекла давност, извършено плащане, др./. 
Ако реши, че сумата е дължима и за да си спести по-нататъшни съдебни разноски, нашият съвет е да пристъпи към плащането й по посочената в заповедта банкова сметка. 
Ако обаче има основания дължимостта на сумата да бъде оспорена, тогава за длъжника съществува възможност да подаде възражение в съответния съд 
в четиринадесетдневен срок от получаването на заповедта за изпълнение. 
При подадено възражение от длъжника, заявителят - кредитор е длъжен да докаже претенцията си и едва тогава съдът ще се произнесе с окончателен акт - решение. Трябва много внимателно да се подхожда към подаване на възражения, а не да се възразява автоматично, тъй като ако сумата бъде приета от съда за дължима с окончателния акт - решението, тогава длъжникът ще бъде натоварен да заплати двойни разноски - както за заповедното, така и за последвалото исково производство.

 

Преди половин година бях получила заповед за изпълнение от съда, срещу която възразих. Заповедта беше за сума, дължима към мобилен оператор, която касаеше доста стар период и във възражението изрично писах, че сумата е погасена по давност и възразявам, че я дължа. Мислех, че с това делото е приключило и дори бях забравила за него, когато в началото на септември отново от съда получих съобщение, заедно с приложена искова молба от същия мобилен оператор, че отново ме съдят за същото задължение. В съобщението пишеше, че мога да подам отговор в едномесечен срок. Въпросът ми е: след като съм възразила вече, защо отново ме съдят? Съдът не се ли е съобразил с възражението ми, че е налице давност? Да подавам ли отговор или няма смисъл?, А.Р., гр. Сливо поле

Законодателят е предвидил заповедното производство като по-бърз начин в сравнение с исковото производство кредиторът да се сдобие с изпълнителен лист за вземането си, ако длъжникът не възрази срещу издадената заповед за изпълнение. Много кредитори предпочитат да потърсят вземането си чрез съда именно по пътя на заповедното производство, тъй като държавните такси в него са по-малки и не се налага заявителят - кредитор да представя многобройни доказателства, за да докаже вземането си срещу длъжника. 
Ако длъжникът счете, че не дължи претендираното от него вземане в заповедното производство и подаде възражение, това не означава, че делото е приключило. В този случай съдът дава указания на заявителя, че за да установи, че длъжникът действително му дължи претендираната сума, трябва да подаде искова молба, като приложи към нея съответните доказателства, с които да докаже задължението, за което е издадена заповедта за изпълнение. 
Казано накратко, исковото производство е продължение на заповедното в случай, че длъжникът е подал възражение срещу част или цялата заповед за изпълнение на парично задължение. 
Единствено ако заявителят не подаде искова молба в указания от съда срок, тогава делото се прекратява 
Ако обаче искова молба бъде подадена, делото продължава и съдът дава възможност и на длъжника да отговори на исковата молба, като той също трябва да представи всички доказателства, с които да подкрепи твърденията си, че не дължи претендираната сума и да изложи всички аргументи в тази насока. 
Ако длъжникът пропусне да подаде отговор с приложени към него доказателства в едномесечен срок от получаване на исковата молба, впоследствие той не разполага с възможността да оспори вземането. 
При това положение вероятността да изгуби делото е голяма 
В този смисъл, съветът ни към г-жа А. Р. е да се съобрази с указанията на съда и да подаде отговор на исковата молба, в който отново да изложи съображенията си защо счита, че не дължи претендираната от мобилния оператор сума - както поради факта на настъпила погасителна давност, така и на евентуални други основания. 
Ако има и други основания за оспорване на вземането, за които г-жа А. Р. разполага с писмени доказателства или иска да бъдат призовани свидетели, то следва да приложи писмените доказателства и да направи всички свои доказателствени искания именно в отговора на исковата молба, но не и по-късно. 
Поради това е разумно, ако получите искова молба с указания за подаване на отговор, да се консултирате с адвокат, който най-точно ще ви окаже помощ при оформяне на отговора, както и ще ви посъветва какви доказателства да бъдат приложени към него. 
Отново подчертаваме, че пропускът да се подаде отговор на искова молба в едномесечен срок не може да се коригира в по-късен момент. Дори и ответникът да е имал основание да оспори вземането, има вероятност решението да не е в негова полза, ако е пропуснал да се защити с отговора на исковата молба.