Българи и румънци, живеещи в крайдунавските общини, са готови да започнат работа оттатък реката. Румънски и български фирми са готови да ги приемат. Заради високите такси за преминаване на мостовете и плащането на транспорт, квартира и други разходи обаче такова кариерно развитие е по-скоро теоретична възможност отколкото развита практика. Това показва изследване на русенското сдружение "Европейски център за подкрепа на бизнеса" и негови румънски партньори, проведено по Програма Интеррег V-A Румъния - България 2014-2020. 
Двата екипа са анализирали ситуацията с работната ръка в 7 окръга в Румъния - Мехединц, Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Кълъраш и Констанца и 8 области в България - Видин, Враца, Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич. Според анкетите, 45% от българите в граничните общини биха приели работа оттатък Дунав, стига да получат подходящо предложение и само 19% биха отхвърлили категорично такава оферта. Сходни са резултатите при румънците - 52% "за", само 20% - "против". 
Съпоставими са и резултатите от допитванията до бизнеса от двете страни на Дунав - нещо очаквано, тъй като в Румъния гладът за квалифицирани кадри е не по-малък отколкото в у нас. Само 3% от българските работодатели не биха взели румънци на работа, а едва 2% от румънските фирми не искат български работници. Останалите биха ги приели, като най-често поставяното условие е кандидатите да владеят някакъв говорим във фирмата език. Нито един от анкетираните обаче не е посочил, че вече има някакъв такъв служител, което идва да покаже, че живеещите в граничната зона, не се тълпят на опашка за работа при съседите. 
Според председателя на русенското сдружение Кремена Раднева, езиковата бариера е най-голямото препятствие за транграничната мобилност, тъй като нито българите знаят румънски, нито румънците български. Дори във фирмата да се говори основно на друг европейски език като например английски или немски, езиковата бариера би създала трудности дори в едно обикновено пазаруване в магазина. 
Съществуват и други съвсем практични проблеми, които правят теоретичната възможност трудно осъществима. Ако един русенец реши да намери добра работа в Гюргево и реши всеки ден да пътува дотам с колата, ще трябва да брои 10 лева на ден за преминаването през Дунав мост - 4 лева на отиване и 6 лева на връщане. Тоест, над 200 лева месечно, без да се смята горивото. При по-далечни разстояния разходите нарастват, а алтернативата е само да се наеме квартира, което би излязло още по-скъпо.
Така, въпреки че средната нетна заплата след удръжките в Румъния е към 1140 лева, най-често стимулът се оказва твърде малък, за да се вдигнат много българи да работят в Гюргево, Телеорман, Олт или Долж. Разбира се, някои наши специалисти могат да намерят много по-платена работа в столицата Букурещ (която не е обхваната в изследването), но вероятно би им било много по-лесно и също толкова доходно ако се насочат към София. Или към Германия, Великобритания или Испания, които Румъния, колкото и да ни изпреварва, няма да настигне в обозримо бъдеще.