Тази есен учениците от едно от емблематичните русенски училища няма да прекрачат прага на своето школо. Всички деца от първи до 12 клас на „Христо Ботев“ ще бъдат разпределени по други русенски учебни сгради, където се очертава през цялата учебна 2018/2019 година да учат само втора смяна. Причината е кардиналният ремонт, който започна неотдавна в училището, което помни стъпките и гласовете на видни български учени, интелектуалци и народни герои. 
Малко е да се каже, че родителите на децата, особено на тези от началната и основната образователна степен, са разтревожени. Те са силно обезпокоени от това, че трябва и самите те кардинално да променят маршрута, по който досега са минавали сутрин, за да оставят децата в сградата на „Александровска“, а също и да променят семейните режими и ангажименти, за да могат в нови часове от деня и от нов адрес да прибират хлапетата след часовете.
Към всичко това се добавя и още една капка, която вече заплашва да прелее чашата на търпението и добрия тон. Към днешна дата, когато до първия учебен звънец остават само някакви си две седмици, все още няма категорична яснота кои от децата къде ще учат. 
В началото на август от училището обещаха, че „скоро“ на сайта му ще публикуват информация, но до ден-днешен няма нищо, тревожат се майки. Самите ние не знаем на 17 септември къде ще бъдем, добавят и преподаватели от елитното някога русенско училище. 
Техните запитвания към школската управа също не давали резултат. Единственото, за което получавали спорадични уверения от директора си, било, че ще си получават заплатите, че пари за работно облекло щяло да има и че учебните екскурзии нямало да отпаднат. 
Като че ли нас само това ни интересува, възмущават се под сурдинка учители. 
Допреди няколко дни мълвите сред родителите сочеха, че учениците от „Христо Ботев“ ще бъдат разпределени в три училищни сгради. Първи и втори клас трябва да учат следобед в стаи в съседната Професионална гимназия по промишлени технологии. Трети и четвърти щели да бъдат в сградата на ПГ по механотехника. От 5 до 12 клас ботевци ще ходят на училище в Английската гимназия. Възможно било обаче петокласниците да бъдат настанени в друго, четвърто училище.  
Вече е ясно, че Механото отпада като вариант, тъй като там също започвал ремонт.
Търсим ново решение, надявам се да бъде намерено до понеделник, каза началникът на Регионалното управление на образованието Росица Георгиева. Тя обясни, че фирмата, която изпълнява ремонта в „Христо Ботев“, е била категорична, че няма да работи в сграда, където деца щъкат под краката на строителите. Те за себе си са прави, такива са и правилата, по които обичайно се работи, когато става дума за ремонтни дейности по оперативна програма „Региони в растеж“, коментира Георгиева. Днес предстоят нов кръг преговори с други русенски училища, за да бъде намерен оптимален вариант. 
Друг е въпросът кога стана така, че ремонтите в училищата да се съобразяват единствено и само с условията на строителните фирми. Които високомерно демонстрират, че изобщо не ги интересува дали се срутва образователният процес, дали се нарушава ритъмът на едно или друго училище, дали това докарва до стрес и учителите, и учениците, и родителите. Строителите идват да работят, когато те решат - когато се освободят от друг обект; работят както те решат, а всички останали са длъжни да им осигурят спокойствие и да ги гледат със страхопочитание като свещени крави. 
И наистина - училищни директори не смеят да гъкнат пред байчото или „техническия“, не смеят да ги пришпорят да побързат, не смеят да им правят забележка. Имат правото само да шъткат по собствените си ученици. Защото над всичко останало блести с неонови букви лозунгът „Сега са отпуснали парите!“. А под него е увиснал с не по-малка сила страхът, че ако някой от даскалите възрази, тогава бачкаторите ще си вдигнат чукалата и ще зарежат „нахалниците“ да мизеруват в неремонтираната сграда. Въпросът кой и защо позволява да се пренебрегне трудът на ученици и учители и защо те се съобразяват с „майсторите“, а не обратното, в последните години вече дори не стои на дневен ред. И това допълнително смазва образователната система. 
И докато школски директори /с много малки изключения!/ се кланят доземи на строителните фирми и разни важни шефове, които очакват да им се целува ръка за това, че са осигурили средства за ремонт, без значение, че се разтурва животът в едно училище, проблемите в образованието ще се задълбочават все повече. Защото вече и на първолаците им е ясно, че „Напред! Науката е слънце“ може и да е било вярно преди сто години, но сега „слънце“ са парите и еврофондовете.  
Впрочем възпитаници на Мъжката гимназия припомнят, че тя не е посрещала ученици единствено по време на войната - тогава била превърната в лазарет за ранените на фронтовете. 
През 2018 година Мъжката гимназия затваря за втори път. Заради еврофондовете.