Анонимен графити майстор се е опитал да заличи куп аматьорски вопли върху една от стените в подлеза на Кръговото. Широк замах със спрей е създал впечатляващо пано с грамадни сребристи и яркозелени букви в прохода, който води към булевард „Липник“ в посока Гимназията по туризъм. Така издрасканите надписи и подписи по страничните стени с белите плочки /сякаш приканващи тийнейджърите да напишат нещо!/ вече изглеждат не чак толкова дразнещи и просташки. Всъщност, драсканиците по стените на този централен за Русе подлез датират отдавна - първите се появиха някъде около половин година след откриването на дълго чаканото от русенци съоръжение. Вероятно сред причините за това „забавяне“ на драскачите бяха както студеното време /откриването беше в навечерието на Коледа/, така и това, че плочките се откъртваха от стените и падаха на пода. 
Следващите залепвания явно ставаха с по-качествено лепило, защото светлите квадрати спряха да падат. И започнаха да се появяват първите надписи. Някак напълно естествено, това бяха изписаните с огромни разкривени букви имена на двата футболни гранда в България - „Левски“ и ЦСКА - с всички съпътстващи стоборния фолклор атрибути: попържни, трибуквени определения, тематични рисунки. 
Днес обаче по стените на подлеза /за радост на анонимните автори те са достатъчно - на шестте прохода на Кръговото/ може да се открие какво ли не. От любовни признания като „Обичам Ивона“, украсено със сърчице, до отмъстителни констатации като „Мелиса курвата!“ /кой знае защо със сърцата удивителна/ или директни, макар и анонимни проклятия: „Изгний бе мършо!“ /правописът е оригинален/. Има и други пустосвания, където за по-сигурно е посочен целият адрес на обекта на ненавистта - с блок, вход, етаж. Не липсват и призиви, повлияни от социалните мрежи и техния модел „Сподели, ако имаш сестра“. Вариантът на Кръговото гласи: „Подпиши се, ако днес е най-якият ти ден“. Подписал се е дори и някой си, който обаче признава, че днес не му е най-якият ден. Ама като се налага да се включи...
Но се намират и поетични енигми - като милото изречение „Усмивката ти = няма“. И дори философски римушки: „Всичко се връща/рано или късно,/ колкото по-късно,/толкова по-мръсно“. 
Разбира се, няма как да се размине без патриотарски изблици. Може би с най-грамадните букви /по-големи дори от онези на ЦСКА и „Левски“/ е изписан с тлъст черен спрей авторизиран цитат, приписан на Апостола: „Братство всекиго без да гледаме на вяра и народност Василь Левский“. Последната сричка на „всекиго“ е многократно задрасквана и поправяна - явно пишещият е бил раздиран от колебания по отношение на някогашните падежи в българския език. С по-големи букви е само лозунгът „Диви селяни“, който „грее“ на една от централните стени, а не в подлезите. Явно за по-голяма убедителност. 
Странното е, че понеже повечето от словесните излияния са датирани, се вижда, че има съвсем пресни - от миналия месец, но има също и от 2016 година! Което озадачава: наистина ли никой от ангажираните с поддръжката на подлеза не се впечатлява от тези нестандартни „украси“ и послания на обществено място, през което преминава поне половината град?