Петя Чешмеджиева е доктор по педагогика, магистър по психология, със специализация по консултативна психология (индивидуално, групово, семейно, кризисно консултиране, телефонно и интернет консултиране). Професионалната й практика включва психологическо консултиране, водене на обучения, психодиагностика, диагностика на детското развитие с програми за оптимизиране. Тя е психолог-управител на Център за психологически услуги и развитие "Псикомфорт" (гр. Русе, бул."Цар Освободител" №14, ет. 2, GSM 0887923413; http://psycomfort.com/). Научните й интереси са насочени към възможностите за превенция на неврозата, оптимизиране на здравето и повишаването на качеството на живот чрез подобряване на общуването и отношенията - усъвършенстване на комуникативни умения и на умения за разрешаване на конфликти.
Всяка седмица Петя Чешмеджиева ще отговаря на въпроси на читатели на "Утро", които може да се задават на адреса на редакцията Русе, ул."К.Иречек"6 или в офиса на "Псикомфорт", както и на електронните пощи на редакцията и Центъра за психологически услуги и развитие [email protected] и [email protected].
Важно е хората, които имат въпроси, да знаят: тук може да откриете съпричастие без съучастие; може да получите препоръки, които да ви ориентират в посоки, но не и директни съвети какво трябва да изберете или да направите; гарантира ви се дискретност, с каквато се ползват всички клиенти на Център "Псикомфорт" /имената на питащите ще бъдат сменяни, за да не бъдат идентифицирани от никого/; предвид ограниченията на дистанционното консултиране, при което човекът в нужда е анонимен и представя накратко проблема си, случаят остава неизследван, затова отговорите ще дават принципни насоки, така че да бъдат общополезни за читатели с подобен проблем. Няма универсални рецепти и консултирането не дава рецепти, а пространство, което разширява перспективата на нуждаещия се, за да се окуражи към справяне. 
С тази рубрика се надяваме да допринесем за възможностите за справянето със страховете и със стреса в ежедневието на нашите читатели.

От година и половина не се чувствам добре - откакто татко почина и преживях голям стрес. С партньора ми се събрахме да живеем заедно. Аз съм на 33 години, а той на 40. И двамата нямаме предишни бракове. Много се харесваме и обичаме. Но с началото на съвместния ни живот започнаха и малките проблеми, свързани най-вече с разминаване в разбиранията ни за някои неща. Сега като пиша, ми се вижда всичко много глупаво, но явно аз се оказах с по-лабилна и ранима психика и не мога да се справя и свикна с някои от тези различия. А на нашата възраст е много по-трудно да се променяме. Сигурно е често срещано жената да е по-чувствителна и емоционална, а мъжът по-затворен по отношение на чувства и вътрешни преживявания. Отначало се опитвах да му говоря, че трябва да ми има доверие, че е по-добре да сподели, отколкото да трупа в себе си болка. Той споделя всичко, свързано с работата му, но нищо относно това какво чувства. У мен се зародиха съмнения, които доста ме измъчваха. Зимата беше изпаднал в депресия. То се виждаше. Питам го какво му е, той казва „потиснато ми е, но утре ще се оправя“ или „добре съм“. Иначе се старае много. Живеем при родителите му, с които се разбираме чудесно. Всички се грижат много за мен, даже повече отколкото е необходимо. Аз от 18-годишна живея самостоятелно, обичам всичко да си правя сама, както на мен ми харесва. Сега се уча да позволявам на другите да се грижат за мен, макар че невинаги това ми харесва. Винаги съм правила това, което искам. Сега се съобразявам изцяло с човека до мен. Доста ограничих контактите си с приятелите ми - усещам, че не му е много приятно, когато не съм с него, макар че никога няма да ми го каже, но и много от приятелите ми са по чужбините. Аз спрях да се опитвам да го променям и да му говоря, защото имам чувството, че говоря на стените. Но все повече се дразня за едни и същи неща и основателно или не от тази ситуация усещам, че се изнервям все повече. Един-два пъти ми се случи да се разтреперя, сърцето ми се разтуптява, отслабнах 6-7 кг, започна да ме боли какво ли не, трудно се концентрирам. Това ме кара да се чувствам още по-зле, защото постоянно се оплаквам от някакви болки. Ходих по лекари, изследвания – всичко е нормално. Всеки ми казва, че е на нервна почва. Знам, че има антидепресанти, които малко или много могат да помогнат в такива случаи. Трябва да кажа, че се опитвам да забременея и затова съм внимателна по отношение на лекарствата. Много моля за вашия съвет!                Лена, 33 г.

Лена, казвате, че не се чувствате добре от година и половина, когато е починал баща Ви. Има ли носталгия по предишната самостоятелност или настоящото внимание в новия дом е по-приятно? Ще погледнем написаното от друг ъгъл, за да откриете възможности за справяне. Посочвате възрастите ви като признак, че сте направили избора си зряло, осъзнато, а това, че и двамата нямате предишни бракове, значи, че нямате допълнителни грижи. Имате „малки проблеми“ от разминаване в разбиранията за „някои неща“. И двамата вероятно сте преодолели илюзии, че ще има само единомислие и не вдигате „бялото знаме“. Щастливия край на приказките със сватба на принц и принцеса като деца сме си представяли само като прегръдки и рози. Но как ли биха изглеждали, ако имаха продължение? Като зрели хора бихме пофантазирали с усмивка, но нека финалът им е там, където свършва изпитанието на героите и идва наградата им. А какво е в живота?
Приказката на двама, които са заедно, не започва с наградата.
Тя идва, ако връзката премине през своите малки или по-големи изпитания, ако се научат да ги преодоляват, но не и ако живеят негативно свързани.
Някои вярвания подкрепят откази от действия и оправдания за безволие - „но явно аз се оказах с по-лабилна и ранима психика и не мога да се справя и свикна с някои от тези различия. А на нашата възраст е много по-трудно да се променяме“. Дали е трудно, ако човек е пожелал? Промяната зависи от назряла нужда, от степента на желанието да бъде удовлетворена, от мерките, които се предприемат. Ако е резултат от разрешаване на проблем, значи хората са желали да развиват връзката си. Ако се оставят на инерцията, „по течението“ - където то ги отнесе, ако не могат „да плуват“, ако не се съпротивляват, биха могли да се „удавят“ в разболяване. Казвате „Сигурно е често срещано жената да е по-чувствителна и емоционална, а мъжът по-затворен по отношение на чувства и вътрешни преживявания“. Да, резултати от изследвания разкриват, че
полът и възрастта оказват влияние в междуличностното общуване.
В исторически формиралите се стереотипи от мъжете се очаква да вземат решенията, да поемат отговорност, да изпълняват лидерски функции. Сред жените има повече социални лидери, а сред мъжете - инструментални лидери (в действен план по-ефективно планират и ръководят процеси до постигане на цел). Самооценката на мъжете се „зарежда“ повече от успехите им в предметна дейност. Тези тенденции, Лена, отчетени и на Запад, и на Изток (спестявам тук трудносмилаеми статистически доказателства), изглеждат валидни и във вашата ситуация - любимият мъж показва по-голяма склонност да споделя вълнения, свързани с работата, бихте го видели по-отворен, ако го похвалите за тях. Мъжете общуват повече функционално, опростено, предсказуемо, по-малко откровени са, с неохота споделят интимна информация (за разлика от жените с приятелки), от тях по-рядко се очаква емоционална поддръжка - реагират на проявявани пред тях чувства рационално и неемоционално. Жените, по-чувствителни към социални връзки, имат повече потребност да сътрудничат, да общуват доверително, да съпреживяват и да споделят свои преживявания, стремят се към взаимна привързаност, а поради по-голямата им емоционалност се смята, че са по-внушаеми. Научното осветляване на особеностите показва като нормална вашата ситуация, в която „надига глава“ друг проблем - „Отначало се опитвах да му говоря, че трябва да ми има доверие, че е по-добре да сподели, отколкото да трупа в себе си болка. ...У мен се зародиха съмнения, които доста ме измъчваха. Зимата беше изпаднал в депресия. То се виждаше. Питам го какво му е, той казва „потиснато ми е, но утре ще се оправя“ или „добре съм“.
Искате той да се довери, а вие склонна ли сте да му вярвате?
Ако 40-годишен мъж отговаря, че му е потиснато, но утре ще се оправи, или че е добре, това не би ли могло да е знак, че познава себе си, може да различава настроения и състоянията си, от опита си има увереност, че утре е друг ден, в който ще се чувства различно? „Иначе се старае много. Живеем при родителите му, с които се разбираме чудесно. Всички се грижат много за мен, даже повече отколкото е необходимо“ - в атмосферата ви цари любов и грижа. „Аз от 18-годишна живея самостоятелно, обичам всичко да си правя сама, както на мен ми харесва. Сега се уча да позволявам на другите да се грижат за мен, макар че невинаги това ми харесва“. Други биха ви посъветвали да се отделите от родителите да не ви тежи опеката. Това е масов стремеж, но сред клиентите за семейно консултиране тези, които живеят самостоятелно, не са по-малко от споделящите дом с възрастни роднини. Значи, тази тенденция обслужва успеха на жилищния пазар, ако членовете на семействата не са преработили свои позиции и проблеми. Макар живеещи отделно, някои млади пак са склонни да тровят живота си взаимно, ако превърнат този самостоятелен дом в арена, на която враждуват.
Родители, получили подкрепа от своите родители, имат потребност да дадат на децата си.
За младите остава да приемат жестовете и да благодарят - знак, че са забелязали и приели вниманието и даващи и получаващи ще се чувстват добре, ако са чистосърдечни. 
„Винаги съм правила това, което искам. Сега се съобразявам изцяло с човека до мен“ - честата употреба на думи като „винаги“, „изцяло“, „никога“, „вечно“ води до увличане да ги ползваме безкритично, с тях попадаме сами в невротичен капан, ставаме слепи за нови ситуации, циклим в едни и същи представи, „виждаме“ проблеми и там, където ги няма. 
„Доста ограничих контактите си с приятелите ми - усещам, че не му е много приятно, когато не съм с него, макар че никога няма да ми го каже“ . Лена, мъжът ви е предприел промяна - не му е приятно без вас, но не възразява. Дали и той не е ограничил контактите си с приятели? 
„Аз спрях да се опитвам да го променям и да му говоря, защото имам чувството, че говоря на стените“. Кой говори у вас с тези думи? Като „на стените“ говори учителка, ако учениците са разсеяни, също майка на дете, което не я е чуло - позиция Голям спрямо Малък - такава ли е и вашата към партньора? Общуването между партньори, за да изпълни целите си, ако правят нещо заедно, и за да е удовлетворяващо, когато споделят времето и живота си, би трябвало да е равнопоставено, а не като на Голям, който одобрява, порицава, наказва, изисква от някой Малък.
Общуването между равни развива взаимното доверие и уважение.
Ако не е така, значи в партньорството (семейно, интимно, приятели, колеги, бизнес партньори) сме несигурни и затова контролираме - издигаме се по-високо, оценяваме, критикуваме или сме снизходителни като към деца, подценяваме, натрупваме напрежение и у нас, и у другарчето.
„Но все повече се дразня за едни и същи неща и основателно или не от тази ситуация усещам, че се изнервям все повече. Един-два пъти ми се случи да се разтреперя, сърцето ми се разтуптява, отслабнах 6-7 кг, започна да ме боли какво ли не, трудно се концентрирам“ - като експеримент, който дава едни и същи резултати при такова самостимулиране. Значи, трябва да спирате мисълта, от която се дразните. Трудно е, ако вече се е превърнало в навик. Нямаме власт върху друг, но можем да имаме върху себе си, ако ни е ценна промяната. Бихте ли я предприели? Какво рискувате - ще парирате навреме зараждаща се хипохондрия - „Това ме кара да се чувствам още по-зле, защото постоянно се оплаквам от някакви болки. Ходих по лекари, изследвания - всичко е нормално. Всеки ми казва, че е на нервна почва“.
Нервна почва ли? Има я, защото сме живи!
И когато се радваме и се смеем, това е от „нервната почва“. За нея трябва да се грижим - тя е с нас до последния миг в живота ни. 
„Знам, че има антидепресанти, които малко или много могат да помогнат в такива случаи. Трябва да кажа, че се опитвам да забременея и затова съм внимателна по отношение на лекарствата“.
Значима тема се „спотаява“, споделяте я накрая. Всички се грижат да ви спестят притеснения, но очакването им ви напряга. Възможностите за действие са по-лесни със семейно консултиране, без да са в ущърб на нечия психическа енергия. Не случайно „малките проблеми“ изпъкват. Те са „вход“ в „гората“ на по-големи изпитания, с преодоляването на които двойката излиза от нея опитна, зряла, съзидателна, готова за своята награда. Има здраво и светло ядро на отношенията с любимия човек - харесвате се и се обичате - скъпоценно основание за смелост към промяна!