Александър Андреев се дипломира като кинезитерапевт през 2007 година в Националната спортна академия „Васил Левски“ - София. След това започва работа в софийската елитна частна клиника на Елена Ковачева, личния кинезитерапевт на Тодор Живков. От 2009 година досега е част от екипа на лечебни заведения „Медика“. 
От 2013 година е преподавател в Русенски университет „Ангел Кънчев“, където е главен асистент. През 2016 година защитава докторска степен по кинезитерапия във факултет „Обществено здраве и здравни грижи“. Д-р Андреев работи и развива научната си дейност в областта на ортопедията, неврологията, спортната медицина и ревматологията. Има множество публикации и участия на престижни форуми в страната и чужбина. През 2015 година участва с доклад на конференция по спортна медицина, организирана от ФИФА в Лондон. 
Работи в ДКЦ 1 и е консултант за възстановяването след травми на футболния отбор „Дунав“.

- Д-р Андреев, обяснете какво представлява новият метод за лечение при травми кинезиотейпинг?
- Действително това е един нов метод за лечение на травми, който е измислен от японеца Кензо Касе и нашумя след олимпиадата в Атина. Това са тези цветни памучни ленти по тялото, които могат да се видят на всеки голям спортен форум. За последно на финалите на световното по футбол имаше трима играчи с такива ленти по краката.
Методът представлява опъната по точно определен начин текстилна лента с подложка, залепена на засегнатото място. От голямо значение е дължината, формата на лентата и мястото, на което се поставя, защото правилното й поставяне може да помогне не само за облекчаване на болката, но и за спадане на отока в първите 24 часа от травмата. На практика лентата играе ролята на динамична шина, която не ограничава движенията и позволява различни дейности. Качественият тейп е водоустойчив, така че може да издържи понякога и над 2-3 дена по време на спорт и след душ.
Важно е да се знае обаче, че поставянето му от лица, които не са преминали специализиран курс на обучение, не води до нужните резултати. На по-късен етап се цели подпомагане на мускулите и стабилизиране на ставите. 
- Каква е ролята на кинезитерапията и в здравеопазването?
- Кинезитерапията е лечение чрез движение. В Европа може да се срещне и под термини като физиотерапия и рехабилитация. На практика обаче това е интердисциплинарна специалност, която е нужна във всяка една сфера на здравеопазването и здравната превенция. Кинезитерапевтите имат голяма роля във възстановяването не само след травми на опорно-двигателния апарат и нервната система, но дори и в отделения като хирургия, изгаряния и вътрешни болести. Статистиката сочи, че до преди 80 години 50% от счупванията на бедрена кост са водили до смърт месечно, и то заради опасността от залежаване и застойни явления при дихателната и сърдечно-съдовата системи. В тези години кинезитерапията не е била толкова развита и заложена в здравеопазването.
- Кои са актуалните травми и увреждания в момента? 
- В момента е актуална темата за гръбначните изкривявания и неправилната стойка както при деца, така и при възрастни. Освен че визията на пациенти с такива проблеми не е привлекателна, те водят и до прогресиращи болкови синдроми и увреждане на междупрешленните дискове, остлабване на мускули и понякога дори и притискане на вътрешните органи - най вече сърце и бял дроб. При децата е важно да се извършва скрининг два пъти годишно, особено във фазите на интензивен растеж. Когато изкривяването е установено още в детска възраст, много е вероятно то да бъде повлияно от нещо, но и рискът от прогресия при подрастващите е налице. След завършване на растежа гръбначният стълб се променя по-трудно. Тогава може да се коригира основно мускулната и сухожилно-ставната дисфункция. Когато се приложи интензивна кинезитерапия по-рано, добрите резултати винаги са налице. В тези случаи се използват аналитични гимнастически упражнения, упражнения с и на уреди, дихателна гимнастика и преформирани физикални фактори.
- Колко чести трябва да са процедурите, за да се постигне здравословният ефект? 
- Много е важно кинезитерапията да се назначава индивидуално след проведен преглед и изготвяне на лична програма за възстановяване. Налага се процедурите да се извършват интензивно 5-6 пъти седмично в рамките на няколко месеца. След периода на обучение пациентите могат да продължат курса си на лечение и в домашни условия, като само посещават специалиста за контрол и актуализация на комплекса.
При по-тежките случаи се стига до корсетолечение и в най-тежките случаи до оперативно, но и тук кинезитерапията е задължителна.
- С какви травми се срещате най-често напоследък?
- Зачестяват мекотъканните травми на опорно-двигателния апарат. През последните години се наблюдава тенденция към увеличаване на травми на коленни връзки, менискуси, скъсвания на връзки, мускули и сухожилия. Те се срещат обикновено при така наречените "неделни спортисти", тоест при хора, които искат в неделните дни да се поразкършат. Повечето от тях обаче водят заседнал начин на живот и когато през уикенда се отдадат на спортни мероприятия, които не отговарят на техните функционални възможности, се получават неприятни микротравми и увреждания. След като минат през ортопед- травматолог, пациентите често отиват за възстановяване при физиотерапевт. С различни средства на лечение специалистите целят намаляване на болката, отока и подобряване на функционалното възстановяване на пациента, така че той да може рано да се завърне към ежедневните си дейности. За целта се използват магнитолечение, лазертерапия, електролечение, криотерапия, дълбока осцилация, масаж.
- Какви са резултатите при лечението с дълбока осцилация?
- През последните години от "Медика" могат да се похвалят и с отлични резултати след лечение с дълбока осцилация. Иновативният немски уред се използва през последните 3 години за болки в областта на тялото и крайниците и за намаляване на отока след травми. За разлика от стандартните процедури, дълбоката осцилация се използва още в остра фаза на лечение. Тогава се наблюдава спадане на оток над 1.5 см за 15 минути работа с апарата.
- За колко време пациентите се възстановяват след счупвания на ръце и крака?
- За всеки пациент периодът на възстановявания след фрактури е различен. Голям проблем след фрактурите обаче е дългият период на обездвижване и ненавременното започване на рехабилитационните процедури. Във време когато не се извършват движения, се получават множество сухожилни и мускулни сраствания. Затова някои състояния позволяват рехабилитация още през периода на имуномобилизация. Мускулите отслабват бързо и понякога се заменят частично със съединителна тъкан. Липсата на движения води и до намалена локална костна плътност. Крайниците стават оточни и болезнени, като често се засягат и свързаните зони. При счупвания в областта на таза и гръбнака е важна рехабилитацията за профилактика на раните от залежаване, за по-добра циркулация на кръвта и метаболитите, за профилактика на застойната пневмония. Важно е пациентите да се обучат правилно как да натоварват крайниците и да ходят с подходящи и оразмерени помощни средства.