В многовековната си история територията на родината ни е била поле на десетки войни и сражения. Земята ни е напоена с много кръв, а от последната Руско-турска война 1877-1878 г. се утвърждава традицията Русия да увековечава паметта на загиналите си войни и да изгражда и обгрижва въздигнатите от нея паметни знаци, надгробия и лобни места. Тази практика е възприета и от възстановената българска държава, която в идните години също увековечава паметта на загиналите си достойни чеда, особено във войните за единение на България. Дори и след десетилетия на забрава България започна да възстановява и поддържа своите войнишки паметници не само в днешните ни граници, а и в съседните ни страни. Бог да прости незабравимия историограф и популяризатор на родната ни история проф. Божидар Димитров, който приживе положи титанични усилия да възстанови българските паметници особено на територията на днешните Сърбия и Македония. 
Още в края на войната от 1877-78 г. Русия полага временни знаци на местата, където са водени големите сражения и където са погребани много нейни войници и офицери. До края на XIX век на
почти всички места Руската империя въздига по-крупни или по-скромни паметници.
Почти еднакви по форма, десетки такива осейват даже и съвсем слабо известни селища и места на войната. Изграждането им се финансира основно от Русия.
След първоначалните успехи руската армия неочаквано  среща силен и организиран отпор. Плевен се оказва "твърда костилка", а на изток Русчушкият отряд на престолонаследника Александър (XII и XIII корпуси) се окопава по фронтовата линия по левия бряг на река Черни Лом от с.Пиргово при Дунава, през с.Горско Абланово, с.Гагово и Попово, с охранение на десния бряг на реката. На пътя Търново-Омуртаг (Осман пазар) се намира бригада от XI корпус на Централния отряд, разположена при селата Кесарово и Джулюница. Срещу себе си имат добре дислоцирани турски войски в Русе - 15 000 души, Разград - 45 000 души, Търговище (Ески Джумая) - 35 000 души и Омуртаг - 12 000 души, образуващи Разградска армия на Ахмед Еюб паша и Джумайска армия на египетския принц Хасан под общото командване на Мехмед Али паша.
След отблъскване на първите настъпателни вълни на армията на Сюлейман паша на Шипка се предприема втора настъпателна офанзива на турските войски. След дълги колебания Мехмед Али се 
решава да настъпи към Бяла, като Разградската му армия трябва да атакува десния фланг на руския XII корпус при селата Кацелово и Абланово.
В същото време Джумайската му армия трябва да задържи руския XIII корпус, като демонстрира срещу него, а Рунсенският гарнизон да демонстрира срещу левия фланг на XII корпус, като завземе село Щръклево (Кадъкьой). Изборът за нападение е много правилен, защото това е една твърде опасна за русите посока, а селата Кацелово и Горско Абланово се намират точно в средата на руското разположение - там, където е връзката между двата корпуса, и този участък много трудно може да бъде удържан от резервите.
Атаката на Кацеловската позиция е насрочена за 22 август, но поради неизпълнителността на турските генерали е отложена за 24 август 1877 година. Срещу Кацеловската и Аблановската позиция се съсредоточават турските 59 батальона, 3 ескадрона, 14 батареи или около 39 500 души и 84 оръдия. Позицията се отбранява от руски войски под общото командване на генерал-лейтенант А.Ф. фон Дризен, като на позицията при Кацелово е отрядът на генерал-майор А. Арнолди, състоящ се от 4 батальона, 6 ескадрона, 3 сотни и 16 оръдия, а на позицията при Горско Абланово - отрядът на генерал-майор Тимофеев, състоящ се от 6,5 батальона, 5,5 ескадрона, 2 сотни и 42 оръдия. Или руските човешки ресурси и огнева сила са около 2 пъти по-малко. 
Да ви прави още нещо впечатление? 
Сблъсъкът на Източния фронт е почти изцяло между неруски и съответно нетурски командири. 
И в двете армии през войната има чужденци. Някои се включват за пари, други - за кариера, трети - поради идеали, а четвърти и пети - по някакво странно стечение на обстоятелствата. 
Известно е отдавна за чужденците на турска служба. Най-високопоставеният чужденец в турската армия е немецът Карл Дитрих, известен като Мехмед Али паша. Освен него на турска служба са: военният инженер генерал Щрекер (Рашид паша) - белгиец, инструкторът Александерер (Искендер паша) - грък, началникът на инженерните войски Блум (Мехмед паша) - французин, главният квартирмайстер Белински (Нихид паша) - поляк, началникът на интендантството Шатинер (Рашид бей) - французин, генерал Грюнвалд - норвежец, началник на артилерията при главното командване. Французинът Мерсие, известен като Селим паша, и полякът Малиновски (Емин паша) също са служили в действащата турска армия. Споменава се за много чужденци на турска служба. Сред най-известните на турска служба са Валентин Бекер - англичанин, полякът Михаил Чайковски, евреинът Талалат бей и още мнозина.
В сражението при Кацелово-Аблава само един от командирите на руската армия е с ясно доказан руски етнически произход - генерал Тимофеев. При това отстраняването му заради несправяне със задачите му е искано няколко пъти от командващия отряда, престолонаследника Александър, който праща молби до Главнокомандващия. 
В пълен контраст са действията на другите командири в сражението: 
генерал-лейтенант А. Ф. фон Дризен, на генерал-майор А. Арнолди, които са по произход от прибалтийската аристокрация и дворянство. 
Сраженията на 24 август започват с бой при с. Кацелово, след като на 23-ти се разразява типична лятна буря и прави позициите и на отбраняващите се руси, и на настъпващите турски отряди изключително трудни. Около 6 часа сутринта турските колони започват да се показват срещу кацеловските позиции. За да постигне по-бърза победа, командващият колоната Фауд паша решава да настъпи с цялата си пехота, като 9 батальона да атакуват едновременно на първа линия, а след тях твърде близко да ги следват останалите 9 батальона. С променливи резултати сражението се води през целия ден. В един момент турските сили с подкрепата на колоните от резерва на Рашид и Сабид паша овладяват Кацелово. Частите на ген. Арнолди отстъпват организирано в няколко посоки, като подсигуряват и изтеглянето на кацеловските жители. Голяма част от населението при бягството си стига чак до Бяла, Обретеник, Екзарх Йосиф и там презимува. Други жители на селото се укриват в църквата, из мазите, пръскат се из гората към село Пепелина. Едва късно вечерта с пристигането на свежи руски подкрепления позицията при Кацелово-Помен-Широково-Горско Абланово е възстановена. 
Значимостта на сражението е толкова голяма, че всички реномирани илюстровани вестници от периода го отразяват
обширно. Жертвите са многобройни и от двете страни. На бойното поле остават увековечени и споменати загиналите от руска страна. Без съмнение от усилията на местните изследователи на селищните истории винаги има полза и принос. Особено в събирането сведения от локални, местни източници. Независимо от гледната им точка, независимо от политическата пристрастеност. Затова не мога да не бъда благодарен на местния краевед Стоян Витанов, който в своята история на Кацелово съвестно и подробно описва данните и документалните свидетелства за един от загиналите близо до построения руски паметник хърватин на руска служба в Генералния щаб Янко Воеводович.
Витанов съвсем пунктуално допълва данните на Райко Сефтерски от една езиковедска експедиция през 1987 г. Последният дава и някои данни за паметника, на който е изписано името на героя заедно с друг убит офицер. На един невисок хълм се издига беломраморен паметник в руски стил с орнаментална украса по източната сводеста част, заобиколен с желязна ограда. На върха на паметника е забит железен кръст с обърнат нагоре полумесец. Под украсата, в аркообразно оформено пространство на девет реда със стар руски правопис е написано: "На этом месте пали в бою с турками 24 августа 1877 года капитан 33 артилерийской бригады Владимир Неженцов и щабс-капитан Генерального щаба Янко Воеводич."
От руски източници научаваме как са убити двамата.
На 24 август 1877 г. около 11 часа при артилерийската подкрепа е ранен командирът на 5-та артилерийска батарея капитан Владимир Нежинцов при руското отстъпление от Кацелово. Изнесен е от мястото на сражението, но по-късно почива от раните си.
Успях да изясня някои страници от биографията му, а именно, че е от потомствените дворяни на Полтавска губерния, роден е около 1844 г. Като юнкер-кадет продължава военното си образование и през 1860 г. завършва Константиновското военно-артилерийско училище. Под №482 името му е изписано на почетните стeли на загиналите възпитаници на училището.
Руското оттегляне от Кацелово трябва да бъде прикривано от две роти на Бендерския полк и един батальон на Херсонския полк. За координация на действията и предаване заповедта за изпълнение от пехотинците е изпратен щабс-капитанът от Генералния щаб Янко Воеводович, командирован към XII корпус. За зла участ, още в момента на предаване на заповедите на полков. Назимов вражески куршум го пронизва в гърдите и той пада от коня си. Поручик Максимов заповядва тялото му да бъде изнесено от полесражението. Но само след стотина метра един от санитарите е убит, а другият е ранен. Пред заплахата от турско обкръжение тялото е изоставено, но на следващия ден е намерено, разпознато и погребано. 
Биографичните сведения за него дължим на 
запазената медно-бронзова пластина, първоначално прикрепена към стол в местната църква "Св. Успение Богородично",
в последствие съхранена в местното читалище, а сега неизвестно къде съхранявана и на подарената икона и кандило. През 1907 година в с. Кацелово идва сестрата на Янко Воеводич - Татяна Иванова Дуриданова, съпровождана от по-възрастна жена, вероятно само придружителка, или тъща, или друг родственик, за да посети гроба паметник на брат си.
Ето какво пише на пластината: "Янко Воеводич е роден на 7 юли 1844 година в гр. Госпиче на хърватската граница. Образованието си получава във военно училище във Винернейщат. В 1863 година е произведен поручик от двадесет и втори пехотен полк. Сражавал се е в Италия през 1866 година. След завършване на военната академия е бил инструктор в сръбската армия при княз Михаил. От Сърбия отива в Русия и тук, след като по блестящ начин завършва Генерал-щабната академия, той участва в Сръбската война през 1876 година. В 1877 година той е в отряда на Престолонаследника в Русчушкия отряд. На 24 август 1877 година е смъртно ранен в сражение с турците, близо до с. Кацелово. Целият негов живот беше посветен на великата славянска идея. 
Братя българи, не забравяйте този, който умря за вашето освобождение.
Пазете неговия паметник при Кацелово и на 24 август се молете за успокоение душата на Янко Воеводич".
Подобен е и надписът на дарената икона на Св. Богородица, на лявата й ръка с Исус Христос като дете, а отдолу надпис "Успокой, Господи, душата на чедото Божие Янко Воеводич, паднал за Освобождението на България в сражение при село Кацелово на 24. VIII. 1877 год.".