Българският банков пазар се превръща в класически олигополистичен пазар. Процесът на окрупняване на банките ще се отрази негативно на българския потребител, защото ще доведе до намаляване на конкуренцията на пазара. Около тази позиция се обединиха финансовите експерти, които БГНЕС интервюира във връзка с предстоящото придобиване на „Сосиете Женерал Експресбанк“ от ДСК, която е собственост на унгарската ОТП.

В началото на август гръмна новината, че ДСК ще купи 99,74% от „Сосиете Женерал Експресбанк“, която с пазарен дял от 6,7% е седмата по големина банка в страната. В резултат на това придобиване ОТП ще засили още повече своето присъствие на родния пазар, което ще достигне почти 20%, т.е. тя ще се изравни по тежест с другата голяма банка в страната - „Уникредит Булбанк“.

Концентрация на пазара

Анализаторите предупреждават, че окрупняването на банковия сектор може да доведе до създаването на пазарна структура – подобна на олигопола/картела в сектор горива.

„През последните години се наблюдава процес на сливане на банки, от който няма как конкуренцията да не пострада. Тенденцията на вдигане на таксите, а не толкова ни лихвите ще се запази“, коментира пред БГНЕС финансистът Васил Кендов, председател на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.

Според него предстоящата сделка няма да окаже чак толкова голямо влияние върху лихвите. Да, те ще тръгнат нагоре най-вероятно през следващата година, но това няма да е резултат от това придобиване, а от тенденции, които са в световен мащаб.

Конкуренцията също страшно ще намалее, съгласен е и професор Ганчо Ганчев. През последните години се забелязва ясна тенденция на сливане на финансовите институции: покупката на Банка „Виктория“ от КТБ, покупката на ОББ от СИ Банк и др. „Това превръща българският банков пазар в класически олигополистичен пазар, което нямам как да не се отрази негативно“, смята икономистът.

Изненадани клиенти

Най-голямата промяна ще бъде за клиентите на „Сосиете Женерал Експресбанк“, които са изтеглили кредит. „За тях нещата ще се променят драстично, защото в такива случаи купуващата банка прави всичко възможно да принуди клиента да подпише някакви анекси, така че условията на кредита му да станат съизмерими с тези на банката купувач“, отбелязва Васил Кендов и добавя: „Представете си даден човек е теглил кредит за 20 години от „Сосиете Женерал Експресбанк“, но на петата година се оказва с кредит от ДСК. Представете си, че той преди това умишлено не е искал да тегли кредит именно от ДСК“.

„От тук идва големият въпрос дали има реален избор на банка и продукти за клиента. Едно нещо е сигурно, че условията им по кредитите, такива каквито са били в „Сосиете Женерал“ няма да останат такива до края на срока на договора, те ще бъдат променени и ще бъдат тласкани към условията и съвпадения на условията с банка ДСК“, коментира финансистът.

Опасна експозиция на българския банков пазар към унгарската финансова система

След сливането на ДСК и „Сосиете Женерал Експресбанк“ около 20% от активите на българската банкова система ще бъдат контролирани от ОТП с централа Унгария. Унгария е държава извън еврозоната и със свободно плаващ валутен курс. Следователно, българската банкова система ще бъде изключително зависима от решенията на унгарската централна банка, не просто откъм стабилност на банката-майка, но и по линията на дъщерно финансиране от банката-майка към българската банка. При наличие на инфлационни или дефлационни шокове и съответни резки действия на унгарската централна банка, промяната в стойността на унгарската валута може да има директен ефект върху банка ДСК.

„Унгария не е член на еврозоната и тя има едно скептично отношение към влизането в нея. Все пак смятам, че ОТП е сравнително независима и това едва ли ще има някакво политическо отражение. То ще бъде главно икономическо, т.е. още по-голяма координация на лихвените политики и някакво разделение на пазарите и т.н.“, коментира проф. Ганчев.

Потенциалните негативни ефекти могат да са разнопосочни – непредвидимо контрациклично свиване на кредитирането, проциклично прегряване на кредитирането или шоково изтегляне на финансиране от дъщерната банка /с цел покриване на загуби на банката-майка/, което би могло да я дестабилизира, предупреждават експертите.

Те припомнят, че този проблем е устойчиво наблюдаван в исторически план в редица малки държави, чиито банкови сектори са доминирани от чуждестранни банки с различна икономическа, фискална и монетарна структура. Вероятно най-известните казуси са в прибалтийските държави и прекомерната зависимост на техните банкови системи от скандинавските.

Печалбата ще продължи да се изнася

След консолидацията първите три банки в България ще са с обща годишна печалба от около 1 милиард лева. Имайки предвид тяхната добре развита инфраструктура в България, включително широката клонова мрежа с пълен обхват, може да се предположи, че те няма да реализират мащабни програми за реинвестиции на печалбите и ще ги изтеглят като дивиденти периодично.

„Банките ще продължат да раздават дивиденти и да изнасят печалбите си извън България. Това така или иначе се случва през последните години, за този процес малко се говори. Която и да било чуждестранна банка няма причина да реинвестира печалбата си в България. Те имат достатъчно клонове и клиенти“, заяви Васил Кендов.

Според него конкуренцията намалява с всяка изминала година заради тези сливания и политиката на БНБ. „От времето на Иван Искров политиката на БНБ е да не допуска нови играчи на пазара и да не раздава нови лицензи. Виждаме, че това работи. Броят на банките на нашия пазар доста намаля. Това води до спад на конкуренцията, тогава какъв е смисълът една банка да реинвестира в България“, уточнява финансистът.

Той със съжаление отбелязва, че българският потребител няма достъп до друг по-развит банков пазар. „В България няма нито една голяма английска, немска или швейцарска банка. Нашият банков пазар не е интересен на големите европейски играчи. Виждаме, че те дори се изнасят. Това е втората френска банка, която напуска след „Креди Агрикол“, отбелязва Кендов.

Професор Ганчев отбелязва като доста неприятен факт, че „такава голяма френска банка като „Сосиете Женерал“ напуска страната. Тя отразява малко по-различни икономически интереси сравнение с унгарската ОТП. Това не е положително“, категоричен е икономистът.