503 русенски фирми са обявени в несъстоятелност в периода 2010-2017 година. Всяка година съдът отсъжда неплатежоспособност средно на 56 дружества на всеки 10 000 работещи предприятия. Това показва анализ на Института за пазарна икономика, разглеждащ развитието на делата по несъстоятелност в България. 
Русе е сред областите, където относителният дял на изпадащите в неплатежоспособност фирми е бил най-висок. По-висок е този показател само във Враца /88/, Монтана /67/ и Разград /60/. Най-честия резултат /72 на сто от случаите/ търговецът е в толкова критично финансово състояние, че не може да покрие дори разноските по процедурата и поради това съдът го обявява в несъстоятелност и прекратява каквато и да е негова дейност. В една четвърт от случаите търговецът не е в състояние да изпълнява паричните си задължения, но въпреки това може да продължи дейността си и да запази работниците си, но управлението на предприятието се поверява на назначен от съда синдик. И само в 3% от случаите стига до най-благоприятния вариант - съдът приема план за оздравяване, където дейността на търговеца се запазва, а задълженията към кредиторите се погасяват регулярно. В българската реалност това остава изключително рядък вариант, тъй като голяма част от предприемачите ни приемат за нормално при затруднения да се опитат да се измъкнат от задълженията си чрез разни полузаконни и дори незаконни схеми. Примери безброй, включително и в нашия град. Затова производства по оздравяване са назначавани само в 7 области от страната. 
За последните 10 години при 55% от делата за несъстоятелност исковете са уважени. Отхвърлените искове представляват 13%, а при останалите 32% делата са прекратени. През 2017 г. за първи път уважените искове са под 50% за сметка на рекордни дялове при другите два случая. През последните три години се наблюдава значително увеличение на обжалваните дела - средно 53% от решенията се обжалват при средно 32% в първите три години на периода, показва анализът на ИПИ.
Важно е да се отбележи, че делата за несъстоятелност по правило се гледат изключително по седалището на неплатежоспособния или свръхзадължен търговец. Свободата за длъжника да смени седалището и адреса си на управление и след това да поиска откриване на производство по несъстоятелност го поставя в изключително преимущественото състояние да избира съда, пред който да се гледат делата му. Така кредиторите, създали договорни отношения с вече несъстоятелния търговец, са длъжни да се съобразят и с този негативен за отношенията им факт.