Чесновото или билковото сирене има древна история, свързана с една позабравена богиня - Кибела, майка на легендарния цар на Фригия Мидас, който превръщал всичко, до което се докосне, в злато, също като баща си цар Гордий. Кибела била почитана в Мала Азия, където се простирало Фригийското царство, и в Тракия. Затова не е чудно, че през 2007 г. при строеж на хотел в Балчик е открит храм на богинята, в който имало статуи, розетки, мраморни плочи. Кибела е наричана още Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворявала силите на природата и била покровителка на планините, горите и зверовете. Изобразявана е седнала на трон с два лъва в краката си. Любопитното за нея е, че тя била двуполова, и затова нейните жреци сами се скопявали.
В Древния Рим на Кибела поднасяли чесново сирене, наричано моретум. Култът към богинята в Рим има точна дата на своето зараждане - 4 април 204 г. пр. н.е. Тогава от столицата на Фригийското царство Песинунт е донесен черният камък, символ на Кибела, и поставен в храма на хълма Палатин. Тук в историята е замесена една пророчица - Сибила от Куме, която през 6 век пр.н.е. тайно пристига от Вавилон и се настанява в гръцката колония Куме близо до Неапол. Тя притежавала 9 книги с предсказания, известни като Сибилски книги. Ентусиазирани от едно такова предсказание, римски сенатори предприемат пътешествие до Песинунт и донесли камъка като гаранция, че Рим ще победи Картаген във Втората пуническа война. 
И както било традиция в Древния Рим, всеки култ към бог си имал празник. Така се родили Мегалезиите - фестивал, посветен на Кибела. Те започвали с ритуал в храма, по време на който пред олтара танцували римските матрони /акушерки/. След това на богинята бил поднасян Моретум от бяло сирене, направено от току-що издоено прясно мляко, смесено с билки - „билките, които земята раждаше със свободната си воля“, както пише римският поет Овидий. Той е автор на поетичния календар Fastos, описващ различните римски фестивали и легендите, свързани с всеки от тях. По него време моретум се смятал за селска храна, но Овидий отбелязва, че богатите не се срамували да го слагат на трапезата си по време на празненствата за богинята. А те били пищни и шарени. Започвали с дълга процесия, начело на която носели изображение или статуя на Кибела, а зрителите хвърляли по нея розов цвят, разказва древноримският поет и философ Тит Лукреций Кар.
Билките, които се споменават в старите рецепти, са листа от кориандър, целина, мента, магданоз, чубрица, мащерка. Характерно за моретума било, че имал леко горчив вкус, който се дължал на изключително горчивото седефче (Ruta graveolens). Острият горчив вкус на билката е перфектният баланс за чесън и солено сирене, твърдят древните кулинари. Любопитен факт е, че  през вековете седефчето се свързвало с женската магия и е свещено за богинята на магията Хеката. Освен това се използвало от римските матрони да предизвикват аборт.
Една запазена рецепта за моретум гласи, че „основните съставки са четири скилидки чесън, половин стрък целина с листа, магданоз, седефче, семена от кориандър, малко меко овче сирене с консистенция като рикота, зехтин и оцет“. Съставките се слагат в хаванче и се раздробяват и смилат с чукало, след това се смесват със сиренето, докато сместа стане равномерно зелена. Сместа се загребва с хляб или се маже върху хляб. Римските патриции обаче предпочитали моретумът да не е толкова миризлив. Например в кулинарната книга на римския чревоугодник Апиций чесънът се споменава изключително рядко, а ако се налага да се използва в някоя рецепта, той е толкова малко, че не може да промени вкуса и аромата на ястието.
Според Roman Cookery Book моретум носи името си от старите керамични купи, известни на археолозите като mortaria, които преди изпичане били поръсвани с песъчинки, за да станат грапави и по-лесно да се смилат продукти в тях. Според други пък moretum приблизително се превежда от латински като салата. Всъщност то си е нещо като песто, смесено със сирене.
В своята поема „Моретум“, част от Appendix Vergiliana, Вергилий подробно описва ранното утро на един римски селянин, който си приготвя чесново-билковото сирене. Това е хумористична ода на простия селски живот с доста силен дъх на чесън, от който очите на селянина чак се насълзили. След това той слагал моретума върху прясно изпечен хляб и хапвал с неописуемо удоволствие. И тази картина, описана поетично от Вергилий, дала основание на италианските кулинарни историци да обявят моретума за ранен предшественик на пицата!

Чесново сирене Моретум

Необходими продукти:
5 скилидки пресен чесън, фино смлян
120 г бяло саламурено сирене
120 г Пекорино Романо
120 г рикота
4 стъбла и листа девесил 
1 китка кориандър или магданоз
2-3 супени лъжици листа от седефче или глухарче
1-2 стръка пресен чесън
4 с.л. зехтин
2 с.л. бял оцет
Начин на приготвяне:
Чесънът се пасира, билките се нарязват на ситно, сирената се настъргват и се слагат в кухненски робот. Добавя се рикотата и всичко се смила до гладка смес. Наливат се зехтинът и оцетът и отново всичко се смила. Сместа се сипва в купа с капак и се оставя за цяла нощ в хладилник, за да се смесят ароматите.
Сервира се с тънки питки или препечени филийки.