Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали, свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.

Добрил Христов
Най-ранният ми спомен за бъдещия професор и доктор на техническите науки Емил Владков е от далечната 1956 година. Тогава той, току-що дипломирал се в София инженер по слаби токове, стана наш учител в Техникума по механотехника в Русе. 
Преподаваше ни по три предмета: ел. обзавеждане на промишлени предприятия, ел. осветление и ел. конструктивно чертане. Още при първото си влизане при нас той силно ни впечатли с твърде модното си за онова оскъдно време облекло, с твърде свободното си и непринудено общуване с нас и изобщо - с цялостното си излъчване. В уроците той използваше нови и звучащи екзотично за нас думи и понятия, напр. „дименсия“ вместо „размерност“. От него научихме какво представлява явлението „фадинг“. Мерните единици той изписваше на латиница (както е сега по БДС), а не с обичайните тогава означения на кирилица.
Притежаваше предвоенен италиански велосипед „Бианка“ без контра и с изцяло закрита верига. Той съществено се различаваше от широко разпространените тогава у нас велосипеди от вече несъществуващата Германска демократична република и беше обект на задълбочени разглеждания, обсъждания и коментари от наша страна. Притежаваше и може би първия тогава в Русе магнетофон „Смарагд“, произведен в ГДР. С благоволението на другаря Владков
нашият по-якичък съученик с прякор Мюфтията носеше от дома му в часовете по ел. чертане това 30-килограмово съоръжение
Наведени над чертежите, ние унесено слушахме официално незабранените от властта, но и негледани с добро око в ония пуритански години мелодии като „Мамбо италиано“ или „Буона сера, синьорита“ на Луи Прима...
Някъде по това време той ще да се е запознал с бъдещата си съпруга Надежда Милкова. Често ги виждахме прегърнати (!) вечер по русенското „движение“. Това също беше нещо напълно ново за нашите следпубертетни възприятия...
По стечение на обстоятелствата се паднах при него за дипломната си работа (1958 г.). Възложено ми беше цялостното проектиране на ел. инсталацията на новостроящия се тогава жилищен блок на северозападния ъгъл на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Мария Луиза“. Вложих много старание и усърдие в разработването. Няколко пъти ходих на консултации при него, един път той ме покани у тях. Там за първи път видях едно друго впечатляващо ел. съоръжение: осветително тяло с луминесцентни тръби (пури), една абсолютна „иновация“ за онези години. Както на проекта, така и на защитата получих отлични оценки. 
След това пътищата ни за дълго се разделиха. Чух, че е заминал със семейството си в София.
За стръмната му научна и служебна кариера
има подробни данни в интернет. Той беше винаги в авангардните редици на навлизането на телевизията у нас. През 1973 г. издаде монографията „Системи за цветна телевизия“, а през 1999 г. - „Дигитално телевизионно разпръскване“.
След нахлуването на демокрацията често го виждах по телевизията като технически експерт по телевизионни проблеми. През май 2004 година беше избран за директор на БНТ. Но неговият по-твърд ръководен стил не допадна на волнодумните журналисти и само след месец той подаде оставката си.
Благодарение на новите комуникационни възможности преди около 8 години възобновихме връзките си. Това беше началото на едно новооткрито приятелство, с дълги телефонни разговори, имейли и видеосесии по скайпа. Постепенно добих цялостна представа за живота и дейността на този забележителен човек.
Роден е през 1929 г. в Русе като втори син в семейството на дряновския прокурист и търговец на метални изделия Пенчо Владков (1889-1976 г.) и съпругата му Райна (1900-1983 г.). През 1934 г. семейството се премества в новопостроената си и 
съществуваща и до днес забележителна къща на ул. „Духовно възраждане“ 29
Тя е проектирана и изградена при активното естетично и консултантско участие на г-жа Владкова. В сградата са вложени най-висококачествени наши и вносни материали, напр. правожилен дървен материал от Румъния, вътрешен метален обков от Германия и Австрия и пр. В тази къща от 1958 до 1967 г. живее и младото семейство Надя и Емил Владкови. 
До трети прогимназиален клас учи в престижното русенско Дойче шули. То култивира в него силни и трайни германофилски чувства. След това продължава в Мъжката гимназия. Като студент в София свири на акордеон в студентски джазоркестър заедно с Петър Петров-Парчето. 
През юни на 2012 г. по моя покана той дойде в Русе. Постарахме се да му организираме разнообразна програма.
Първата ни среща беше на 12 юни, вторник следобед в дома на г-жа Павлина Липованска - негова съученичка от Дойче шуле. По отколешен русенски обичай тя ни посрещна с богат набор от собственоръчно приготвени сладки и напитки. Обмениха се голям брой мили спомени за едновремешни хора и събития.
На следващия ден в лятната градина на „Бистра и Галина“ организирах среща с неговите бивши ученици (1956-58 г.) от техникума. Присъстваха около 20 души. И тук се създаде
дружеска и непринудена обстановка, с припомняне на безброй весели и занимателни случки
от съвместните ни години. Съученичката ни Марушка Игнатова му поднесе букет и бутилка русенско вино. 
В същия ден от 17 часа проф. Владков беше гост в Дружеството за българо-германско приятелство. Тук бяха и двама негови съученици от Дойче шуле: г-жа Липованска и Васил Савов (Васко Комбалето). Тук той направи едно по-пространно изказване, в което разказа за стария Русе, за немското влияние тук, както и за учението си в Дойче шуле. Поднесохме му акварел с русенски мотив от Огнян Балканджиев. 
На 15 юни го поканих на обяд у нас, с предварително обявено меню: бакляна чорба, лозови сарми и десерт сладолед с пъпеш. Преди обяда разгледахме сателитната ми уредба, той ми даде интересни и полезни практически съвети. Обядът премина в приятна и весела обстановка.
Разделихме се със сърдечна прегръдка, като близки добри приятели. 
Интересно за мен беше, че житейските ни възгледи по много въпроси напълно съвпадаха. Напр. и двамата сме „вътрешни емигранти“ в родината си, като сме ограничили максимално връзките си със заобикалящата ни действителност. И той гледаше същите немски тв програми като мен. Българските телевизии не гледаше, понеже като вътрешен чъвек познаваше много добре невидимата им за масовия зрител страна. Една сентенция, която често повтаряше, беше: 
„Със старостта идва и мъдростта, но понякога старостта идва сама...“
На врата си имаше верижка с пречупен кръст. Когато го запитах за значението й, той ни обясни, че не влага национал-социалистически, а по-дълбок, германофилски подтекст. 
Със съпругата ми върнахме визитата на 27 април 2015 г., понеделник в апартамента му в жк „Сердика“ в София. Пристигнахме в 14.30 часа и останахме там до близо 16 часа. Прекарахме си много приятно. Той ни почерпи с подбрани напитки и собственоръчно приготвени сладкиши. Апартаментът не беше голям, но подреден идеално, с много вкус, чистота и естетика. Имаше голям брой художествено подредени уникати от различни области на живота и техниката, както и разнородни електронни съоръжения от най-високо качество. Като изискан звуков фон слушахме джазов концерт на оркестъра на Крис Барбър, който той след това ни подари на диск. Нашето гостуване очевидно му достави голямо удоволствие и той след това няколко пъти ни се обажда по телефона. Забелязахме обаче, че го измъчваха някакви здравословни проблеми...
... Спомина се след по-малко от два месеца, на 12 юни 2015 г. в софийска болница от сърдечна недостатъчност. И до сега в Русе се срещат разлепени по този повод некролози.
Спи спокойно, скъпи Учителю!
Силните носталгични чувства към родния си град проф. Владков изразяваше в есета на русенска тема, някои от които съм запазил: „Русе - градът на първите неща“, „Русе - градът на сладкарниците“, „Мушановите от Русе“ и др. Те съдържат и уникални фотографии.