Шестата си поред художествена книга сподели с русенски ценители и приятели ректорът на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите проф.Димитър Димитров. През 2012 година той издава своята отдавна подготвена книга „Съвети за мъж на средна възраст от Южна България“, а три години по-късно я последва стихосбирката „Тест за младост“. Три стихосбирки за деца - „Шарено детство“, „Ябълка“ и „Розата“, както и „45 гатанки не стигат“ допълват творческата територия, в която авторът се изявява. И ето че сега се появява на бял свят най-новият му сборник стихотворения, който носи емблематичното заглавие „След Десети“. И ако в първия му лиричен сборник „Тест за младост“ отчетлива доминанта е любовта в различните й измерения, то в „След Десети“ прави впечатление силната социално ангажирана компонента.
Като човек съм съпричастен към болките и тегобите на хората, няма как да остана равнодушен и в творчеството си, заявява професорът, който 
подписва своите книги с псевдонима Дим К.Дим
Лично за себе си той намира именно лиричния изказ, римуваното слово, за своя начин да реагира на проблемите, които го карат и да заявява своята гледна точка, като в случая прави това художествено.  
Има неща, които трябва да кажа, има неща, от които ме боли и искам да ги споделя, при това да го направя по възможно най-въздействащия начин, казва проф.Димитров, обяснявайки различната тема, която вплита в своето стихотворно творчество. „Селото се ликвидира тогава, когато откъснаха земята от селянина, тогава бе прекъсната онази животворна нишка, която поддържаше живеца у българите. А сега към тази драма се прибавя още една, която не е по-малко силна и тревожна. Говоря за стопяването на нашата нация. Няма да крия, че това ме тревожи много и поради това определи и социалната доминанта, която всъщност обособи един цял раздел в новата ми стихосбирка. Моята баба обичаше да казва в подобна ситуация, че 
нещата вървят на свърши свят
Колко мъдра е била тя и каква силна метафора е нейният израз! Смятам, че никой честен човек, който обича своя народ и своята държава, няма правото да замълчи в такава ситуация - когато сме изправени пред загиването на българската нация. Затова и аз споделям своите поетични откровения по тази драматична тема с моите читатели“, казва проф.Димитров. 
Самият той започва да пише поезия много отдавна. Бях 16-годишен, учех в Русе в Строителния техникум, когато написах първите си стихотворения, признава ректорът на ВУАРР. И добавя: „Въздухът на Русе създава поети и писатели!“. А артистизъм днешният професор проявява още от малък - когато в родното си село Тръстеник играе на сцената на читалището в спектаклите, които подготвят самодейците от читалищната трупа. Десетинагодишен играх ролята на Овчарчето Калитко, запасан с пистолет, разказва Димитров. 
Първата публикация на негово стихотворение е в кърджалийския вестник „Нов живот“
По това време Димитър Димитров е 18-годишен и служи като войник в района. Написва стихотворение, посветено на работник, който загинал, след като върху него паднал кулокран. „Занесох стихотворението в редакцията на вестника, където всеки четвъртък представяха местни поети и писатели. Първо ми върнаха стихотворението - защото звучеше много трагично, а тогава, във времената на социализма, трябваше непременно да има поне оптимистичен финал. Така че аз написах нов финал, с бодро оптимистично звучене и стихотворението ми излезе. Такава радост ми донесе тази първа публикация!“, спомня си ректорът. 
След това той пише стихове, но без да ги публикува. Така събира цялата си стихосбирка „Тест за младост“, която търпеливо изчаква да настъпи 2012 година, за да излезе от печат. Тя носи белезите на сурово младежко творчество, докато сегашният сборник „След Десети“ е по-професионален“, самокритично отбелязва авторът. 
Той пише също епиграми и миниатюри
които често намират място на страниците на единствения български сатиричен седмичник. Ако ми зададете въпроса защо избрахте да пишете поезия, веднага ще ви отговоря - защото римата, стихът те принуждава да се изразяваш кратко, а така и посланието ти става по-ясно за хората, към които го отправяш, казва Димитров. 
В своята нова книга той акцентира върху вечните неща като синовната любов към майката, загиването на селата, унизителната бедност и самозабравилите се милионери, демагогията на министри и градоначалници, жалбата по бъдещето на нацията:
„Чакал да гушне дядото внуче,
за да пребъде дълго родата!
Младите пък си харесвали куче!
Трудни и скъпи били децата!“. 
Имам още три напълно готови книги, които също предстои да бъдат издадени, признава ректорът. Две от тях са поетични - едната е поетична сатира, а другата любовна поезия. Димитър Димитров се надява в скоро време и те да видят бял свят, за да може да ги сподели с приятели и с хора, които ще вникнат в неговите лирични послания, които авторът е изстрадал.