Русенецът Марин Гинев, който от години живее в София, направи речник на архаичните думи и непознатите турцизми, с които се сблъскват днешните ученици, докато се опитват да прочетат текстове на български класици. 
Марин Гинев, който разбрал за проблема най-вече покрай своята съпруга, която е учителка в едно от софийските училища, се замислил и в един момент пристъпил към неговото разрешаване. Както неотдавна той разказа в сутрешния блок на една от националните телевизии, литераторът се опитал да влезе в кожата на днешните деца и да прочете прочутия роман на патриарха на българската литература Иван Вазов с техните очи. Естествено, една голяма част от думите в романа звучали толкова неразбираемо, колкото който и да било чужд език, който ухото на човек чува за първи път. 
Оттук до създаването на речника на архаизмите в родната класика и до издаването му от авторитетното издателство "Просвета" оставала само една крачка. За русенеца това със сигурност не е навлизане в непозната територия, тъй като с редактиране, съставителство, подготовка за издаване той се занимава от десетилетия. В Русе в средата на 80-те години 
Марин Гинев беше в първия редакторски екип на литературния алманах "Светлоструй"
който се издаваше от 1982 до 1992 година. Той беше отговорен секретар и се занимаваше основно с отпечатването на алманаха, който излизаше в един брой всяка година. Освен това мнозина русенци помнят Марин Гинев и като белетрист - самият той е писал разкази и е наясно и с творческия процес на създаването на художествени текстове. След като напусна алманаха и Русе, Марин Гинев замина за София, където дълго време работи в създаденото в първите години на демократичните промени издателство "Атика". Издателството стана известно и търсено най-вече заради качествените криминални четива, които издаваше, а напоследък разви сериозно и друга линия в своята дейност - пуска на пазара значително по количество и ценна с качеството си книжнина в сферата на образованието: учебници, помагала, помощна литература. 
Припомням всичко това, за да обясня защо не останах изненадана, когато чух, че Марин Гинев се е заел да направи помощен речник, който да въведе момичетата и момчетата в колоритната прелест на езика на Любен Каравелов, Иван Вазов, Алеко Константинов, Христо Ботев. 
Ето какво се казва в увода към малкия, но твърде полезен речник: 
"Поколения българи са израсли с "Под игото", "Немили-недраги", "Българи от старо време" и "Чичовци". Но за сегашните ученици и техните родители 
доста думи вече се нуждаят от превод
Езикът на 21 век все повече губи връзка с остарелите, диалектните и чуждите думи в българската литературна класика. 
Но ако не можем да разберем стотици думи и изрази от произведенията на големите български писатели, трудно ще усетим духа на епохата или мислите и чувствата, които вълнуват техните герои. Разбира се, има и обемисти академични речници, в които са събрани такива думи. Но те рядко са ни подръка, когато децата попитат вкъщи или в час какво значи "пупал", защо хъшовете на Вазов играят на книги и какъв е тоя "пексимет", който ядат въстаниците в "Под игото". 
Затова събрахме и обяснихме остарелите, диалектните и чуждите думи от нашата литературна класика в този кратък речник. Те са над 1000 и са извадени от всички творби, включени в програмите по българска литература от 6 до 11 клас. За да откривате по-лесно непознатите думи, сме ги подредили в азбучен ред за всяко отделно произведение. Постарали сме се да посочим и произхода на всяка дума, но това се отнася главно за корена. Повечето чужди думи са променени според фонетичните закони на българския език, а в разговорната употреба някои са получили и допълнително значение. 
Надяваме се, че тази малка книжка ще улесни ученици, учители и родители при четенето и изучаването на класическите произведения на българската литература. А ако все пак откриете още някоя непозната дума, не се притеснявайте. Вазов, Каравелов и Захари Стоянов също не са знаели думи като айфон, лаптоп, имейл или хаус парти". 
Така с помощта на този компактен и конкретен речник, който е извадил думи само от няколко изучавани в училище произведения, на родените в последните десетилетия на 20 век и на техните деца ще им стане ясно, че 
чапкънин значи мръсник, рубетата са малки жълтици, таламбаз е барабан
джамадан е куфар, а зияфет - гощавка или веселба. 
От "Немили-недраги" са преведени думи като хекимин - лекар, пупал - барут, чибук - лула, негли - може би, и още няколко дузини. С помощта на речничето ще станат ясни и някои непонятни думички от безсмъртните Вазови "Чичовци" като берберин /бръснар/, нафиле /напразно/, калевра /плитка кожена обувка/, тахтаба /дървеница/. Благодарение на Марин Гинев става ясно какво означават думи като "цанцугер" /синигер или безполезен човек/, "стрика" /стринка/, "сердари" /главатари/, "аргатин" /ратай/ в Ботевите стихове и фейлетони. 
Най-много чужди думи русенецът е извадил от "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов - цели 12 страници! Тук са и "букаи" /окови/, "жебениче" /малък съд за ракия/, "икиндия" /след обед, преди залез слънце/, "еветчия" /блюдолизец, подлизурко/, "омбрела" /чадър/, "прябош" /на бос крак/, "тескере" /лична карта, документ/ и т.н.
От "Бай Ганьо" и "До Чикаго и назад" Марин Гинев също се е постарал да извади и преведе на достъпен за днешните тийнейджъри език куп непознати думи. Така те ще разберат какво представляват дисагите - две торби, скачени в горния си край, които се носят преметнати през рамо или през седло. Но ще научат също, че думата "ландо" е френска, а в българския език от края на 19 и началото на 20 век е дошла през немски - и означава лек файтон със сгъваем покрив. 
Ще им стане ясно какво представляват лапчуните 
- това е диалектна дума, с която са се наричали леки обувки от плат или кожа. Балансоар е люлеещ се стол, джанъм значи "душо моя", а терше са наричали фалшиво розово масло /защото и преди век също е имало ментета!/.  
Елин Пелин, който е писал няколко десетилетия след Щастливеца, също се нуждае от помощ и превод. Макар и да смятаме, че всичко е разбираемо, че този сладкодумен разказвач е автор на едни от най-красивите и разбираеми текстове, оказва се, че и при него има доста думички, които са в състояние да "спънат" днешните ученици. Като например "възнак" - а то означава "по гръб, нагоре с лицето". Какво е месал? Тъкана кърпа, каквито е имало във всеки селски дом десетки.
Проблемът обаче е, че месали няма... в гугъл!
Там няма да се намери и обяснение какво ще рече "изцибрено" /а то означава изцъклено/, какво е "тупурдия" - силен шум, тропот, а също какво значи "понуда" - храна, която се носи на болен... 
В речника ще намерят помощ и децата, които учат в часовете по литература разказите на друг вълшебник на българското белетристично слово - "По жицата" и "Серафим" на Йордан Йовков. Тънката книжка, съставена от Марин Гинев, ще им помогне да научат, че берекет означава плодородие, бахча - зеленчукова или овощна градина, че таласъмът е зъл нощен дух, а скеля не е строително скеле, а пристанище с кей. Торлаците пък са селяните от планинските части на Северозападна България. 
Включени са също и думи от произведения на Паисий Хилендарски, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Рачов Славейков и Пенчо Славейков. Така на практика всички автори, в текстовете на които има - направо гъмжи от архаизми или по-просто от по-стари думи, които няма как да бъдат разбрани нито от съвременните деца, нито от техните родители, са обхванати в речника, който е съставил Марин Гинев. И по този начин той 
помага не само на учениците, но също и на много от по-зрелите днешни читатели
за които става все по-трудно да навлязат в спецификата на някогашната реч, както и да уловят онзи аромат на речта отпреди век и половина-два, за да постигнат истинското удоволствие от четенето на тези автори, които са писали своите разкази, фейлетони и пътеписи с перо, топено в мастилница, а не с помощта на клавиатурата и мишката. Как са писали, задрасквали и преписвали по безброй пъти своите текстове - това вече е почти невъзможно да се обясни не само на децата, но и на днешните писатели, които трудно биха си представили своите книги без опциите "delete" и "copy past". Дали затова някога писателите са писали по една книга с години, а сега има автори, които всяка година издават по книжка, че и по две?!