Йордан Райчев е пилотът на отбора на Русенския университет „HydRU Racing team“ в най-популярното състезание за иновации в мобилността - екомаратона на „Шел“, което се проведе на специално изградената писта в олимпийския парк „Куин Елизабет“ в Лондон от 5 до 8 юли. Водородната кола, управлявана от Йордан, измина 116 км с 1 кубичен метър компресиран водород, а това класира отбора още при дебюта му на авторитетното пето място. Зад добрия резултат и блестящото представяне на русенския отбор безспорно , заслугата е на целия тим - наставниците доц.Георги Христов, доц.Пламен Захариев, доц.Йордан Дойчинов, ас. д-р Дияна Кинанева и Веселин Димитров, мениджърът доц.Иван Белоев, както и всички студенти, участвали в изграждане на автомобила, част от които са пилотът Йордан Райчев, Николай Бунчев, Гари Хачикян и други.

"Изживяването в състезанието "Шел" екомаратон" не може да се сравни с нищо. Като за първи път беше доста вълнуващо. Всяко ново преживяване е уникално само по себе си и не може да се сравни с нищо друго, просто добавям още едно към актива с интересни преживявания, които човек трябва да изпита. Догодина състезанието няма да бъде в Англия, а в друга държава, която все още не е известна. Това означава напълно нова писта, напълно нова обстановка, напълно ново преживяване. Искрено се надявам отново да съм зад волана и да представя достойно отбора и нашия университет". Това споделя 27-годишният Йордан Райчев.
Веднага след финала в Лондон постижението на водородния автомобил беше впечатляващо онагледено - все едно 
да стигнеш от Русе до София за 20 стотинки! 
Само един километър не достига на русенският отбор от четвъртото място в категорията "Градски тип задвижвана от водород". Дори когато младият пилот прави последния от общо четирите опита на пистата, русенският отбор е на четвърто място със 116 км, но отборът на Полша "Smart Power Urban" финишира след тях със 117 км и ги измества от четвъртата позиция. Йордан обаче не изпитва яд и е категоричен, че нито той, нито отборът, нито пък останалите участници в състезанието се борят за паричната награда, а всеки участва, за да подобри своето собствено постижение. 
Борим се за предизвикателството, а не за паричната награда! Състезанието е създадено за студенти и ученици, където те могат да покажат своите знания, умения и идеи в стремежа си да създадат автомобила на бъдещето. Въпреки състезателния си характер, "Шел Екомаратон" се оказва една отборна игра, в която всички успели да стигнат до там са победители, категоричен е младият пилот.
Като пример той посочва факта, че по време на състезанието 
много от отборите търсят помощ дори от преките си съперници, които от своя страна винаги се отзовават.
На русенския отбор също се налага да потърси помощ от другите отбори, като всеки един от тях откликва с положителен отговор. Това прави "Шел Екомаратон" състезание с много позитивна енергия, дружелюбност и страхотен дух, казва Йордан.
Младежът, който е докторант към катедра "Телекомуникации" в Русенския университет, изпитва огромна радост, когато разбира за класирането, и че всъщност поставената цел да са в челната петица, е изпълнена. 
Имахме много кратко време, за да направим автомобила, времето за тестове в Русе беше доста ограничено. Радвам се, че успяхме да отидем, че направихме четири успешни опита, минахме техническата инспекция без никакви проблеми, което е показателен фактор, че сме задружен екип и знаем какво правим, споделя той. 
Докато е зад волана пилотът трябва да е фокусиран изцяло върху пистата, колата и нейното движение. При самото състезание, както и при всички автомобилни спортове, е важно да се отбележи, че ние не сме сами на пистата, има и други водачи, за които състезанието протича по различен начин, имат друга стратегия и т.н. Тъй като купетата на колите са изградени от стъклопласт, пластмаса и все материали, които не издържат на сблъсък, е необходимо да се обърне наистина голямо внимание на пистата, заграждащите я мантинели и най-вече на другите участници в състезанието. Като цяло обаче фокусът основно пада върху състезанието и времето, което трябва да постигнем.
Времето е може би най-притеснителният фактор,
тъй като колата може да се окаже с недостатъчна мощност, за да измине съответното разстояние, или както се случи на самото състезание - много от автомобилите в нашия клас не успяха да финишират, защото не им достигна водородът, разказва Йордан. 
Всъщност русенският отбор също минава през това внезапно усложнение още на първия опит на пистата, но реагира бързо и адекватно. Йордан успява да направи 15 обиколки на пистата с автомобила, финишира, но в палатката, където се провежда техническата инспекция, свършва водорода и горивната клетка угасва. Тъй като техническият екип не успява да направи необходимите замервания, постигнатия резултат не е включен като официален. 27-годишният пилот обаче е убеден, че опитът е напълно валиден и отборът е направил 4 успешни опита.
Състезанието е с времетраене 35 минути, през които трябва да изминем разстояние от 14,55 км. Дължината на пистата е 970 метра, при което 
всеки отбор трябва да направи 15 пълни обиколки,
като тимовете имат право на 4 опита и се взема най-добрият резултат. Ако колата излезе от състезанието след 35-тата минута, означава, че тя се е движила твърде бавно и съответно опитът се счита за невалиден. Възможно е колата да излезе сравнително по-рано от пистата, например в 32-рата минута, което означава, че водачът е използвал повече от необходимата му енергия, за да завърши състезанието, при което опитът се счита за валиден, но е почти сигурно, че той няма да е най-добрият резултат за съответния отбор. Може би най-доброто излизане е около 34-тата минута, обяснява Йордан.
В три от опитите младият пилот изкарва без капка вода! Освен че пиенето на вода в такъв момент е понякога разконцентриращо, той не е предвидил и точното разположение на бутилката и му е било много трудно да я достигне. 
Всъщност именно
горещините и тежкото време на пистата са едно от най-големите предизвикателства
за Йордан на състезанието, а това, че е изкарал без вода в голяма част от времето допълнително усложнява ситуацията. 
Температурите в Лондон бяха доста високи - около 32 градуса в продължение на дни без никакво разхлаждане, което е нетипично за града. Самата обстановка също го показваше, тъй като имаше и злополуки на пистата - два преобърнати автомобила в класа на прототипите. В колата беше над 40 градуса, а екипировката с която се състезаваме, костюми, каски, ръкавици, обувки, които са огнеупорни, допълнително повишават температурата, което от своя страна може да доведе до по-големи усложнения. Разполагаме само с вода, като през по-голямата част от състезанието може би се забравя да се пие вода, а конкретно в моя случай коланите бяха твърде стегнати и ми беше трудно да достигна бутилката, разказва Йордан. 
Наред с това водородната кола се състезава в категория градски тип, като тя 
трябва да отговаря на всички условия за движение по пътищата, 
тоест да има дневни светлини, габарит, стопове, мигачи, аварийни светлини и чистачка. Това само по себе си е още едно предизвикателство в сравнение с класа на прототипите, обяснява пилотът. 
Самият той основно не се занимава с автомобили, конструиране и водородни клетки, но темата за автомобилната индустрия и последните технологии, които навлязоха, електро автомобилите и изцяло автомобилите, задвижвани с аклтернативни горива, му е изключително интересна. 
Още миналата година чух за проекта в началото на докторантурата ми, а когато ме зачислиха като докторант, реших да се поинтересувам повече и започнах да работя по първата кола, с която се явихме на квалификации в Истанбул. Едно от условията за всеки нов отбор, който заявява участието си в "Шел екомаратон", е да се яви на квалификации.
Тогава мениджърът на отбора просто ме попита дали искам да шофирам,
а аз се съгласих. Преминаването през подобен квалификационен кръг е изключително полезно както за водача, така и за целия отбор. Интересно беше да видим и другите отбори - как те са подходили към изграждането на своя автомобил в това число електроника, задвижване, дизайн на колата и други. Всеки търси оптималното решение при изграждането на своята версия на автомобила. Забавлявахме се доста, споделя Йордан, като подчертава, че в квалификациите са участвали около 20 отбора, а в Лондон повече от 140. 
Докторантът към катедра "Телекомуникации" казва, че винаги работи по множество проекти паралелно, тъй като продължителните занимания с едно и също нещо му доскучават. Той е учил е в закритата Гимназия по химични технологии в информационна паралелка, като още по това време вече си е изградил насока какво ще е основното му занимание. Когато е в седми клас, родителите му купуват първия компютър, а 
желанието сам да си оправя възникналите проблеми го насочва в сферата на компютърните мрежи и така от хоби то се превръща в работа.
Впоследствие в университета затвърждава желанието си за развитие в тази сфера, като завършва бакалавър и магистър също в катедра "Телекомуникации" с отличен успех. Що се отнася за академичната сфера Йордан все още не е решил окончателно, но ще му е интересно, тъй като самата академична среда дава много голямо поле за изява. Самото участие в "Шел екомаратон" пък му дава много опит и това е основното, за което е благодарен на наставниците в отбора. Опит за самото състезание, чисто от гледна точка на шофирането на пистата, механиката, електрониката на колата. 
Хубавото на проекта е, че е интердисциплинарен, участват множество факултети, катедри, а всяка от тях допринася със своите най-добри идеи, постижения и всъщност, ако се получи един синхрон между всичките, се получава един хубав и интересен проект, от който всеки може да научи нещо. 
Никой не се е родил научен и никога не е късно да се научиш на нещо ново, 
казва Йордан, като подчертава, че идеята за задвижване на автомобили с алтернативни източници на енергия - съответно електричество или водород и други такива, е доста нашумяла тема напоследък и все повече компании започват да работят в тази насока. 
Наред с почетното пето място в класирането не е за пренебрегване и фактът, че колата на русенския отбор впечатли журито и с дизайна си, като беше избрана за тъй наречената семейна снимка на "Шел" за състезанието в Европа. Тя беше измежду 16-те коли, които са избрани за официалната семейна снимка на "Шел" тази година, което е още едно от постиженията за отбора и признание, че са се справили отлично с дизайна на автомобила. 
За състезанието догодина русенският отбор ще създаде нов автомобил, който да е от монокок (самоносеща конструкция), която трябва да олекоти общата тежест на колата с около 30%. Сегашната кола е 118 кг, като килограмите на шофьора в този клас са минимум 70 кг. А стремежът на отбора ще е към челната тройка!