Петя Чешмеджиева е доктор по педагогика, магистър по психология, със специализация по консултативна психология (индивидуално, групово, семейно, кризисно консултиране, телефонно и интернет консултиране). Професионалната й практика включва психологическо консултиране, водене на обучения, психодиагностика, диагностика на детското развитие с програми за оптимизиране. Тя е психолог-управител на Център за психологически услуги и развитие "Псикомфорт" (гр. Русе, бул."Цар Освободител" №14, ет. 2, GSM 0887923413; http://psycomfort.com/). Научните й интереси са насочени към възможностите за превенция на неврозата, оптимизиране на здравето и повишаването на качеството на живот чрез подобряване на общуването и отношенията - усъвършенстване на комуникативни умения и на умения за разрешаване на конфликти.
Всяка седмица Петя Чешмеджиева ще отговаря на въпроси на читатели на "Утро", които може да се задават на адреса на редакцията Русе, ул."К.Иречек"6 или в офиса на "Псикомфорт", както и на електронните пощи на редакцията и Центъра за психологически услуги и развитие [email protected] и [email protected]
Важно е хората, които имат въпроси, да знаят: тук може да откриете съпричастие без съучастие; може да получите препоръки, които да ви ориентират в посоки, но не и директни съвети какво трябва да изберете или да направите; гарантира ви се дискретност, с каквато се ползват всички клиенти на Център "Псикомфорт" /имената на питащите ще бъдат сменяни, за да не бъдат идентифицирани от никого/; предвид ограниченията на дистанционното консултиране, при което човекът в нужда е анонимен и представя накратко проблема си, случаят остава неизследван, затова отговорите ще дават принципни насоки, така че да бъдат общополезни за читатели с подобен проблем. Няма универсални рецепти и консултирането не дава рецепти, а пространство, което разширява перспективата на нуждаещия се, за да се окуражи към справяне. 
С тази рубрика се надяваме да допринесем за възможностите за справянето със страховете и със стреса в ежедневието на нашите читатели.

Омъжена съм (може да се каже щастливо) от 12 години. В лек кризисен момент между двама ни аз направих много решителна крачка в стремежа си да разреша проблема (мъжът ми прекарваше всяка вечер с приятели, прибираше се късно, а аз държах да имам семейство в пълния смисъл на думата). Така че причината в никакъв случай не е у мен. Започнах връзка с друг мъж - чисто сексуална. Сега нещата се нормализираха, мъжът ми като че ли се влюби за втори път в мен, признавайки грешката си. Аз обаче не бях предвидила възможното последствие - не мога още да забравя другия и още изпитвам сексуално влечение към него. Лошото е, че се срещаме, живеем в един квартал. Как да преодолея това? Бях си поставила сама психическа бариера напоследък, която ми пречеше да се отпусна, когато съм с мъжа си, тъй като си бях пренасочила желанията в друга посока. Мъжът ми просто е страшно общителен и е свикнал да е заобиколен от хора, дори е душата на компанията, с голямо чувство за хумор е. Чувствам се спокойна и щастлива, когато той си е вкъщи вечер, защото нали това е в основата на всяко едно семейство - да прекарват известно време заедно. Много пъти съм поставяла проблема и сме разговаряли и съм му казвала точно и ясно какво искам от него, че разбирам нуждата му от компанията на приятели, но че искам и неговото присъствие вкъщи. Проблемът се решаваше за един определен момент и след това всичко се повтаряше. Искам да прекарва повече време със семейството, да пренареди донякъде приоритетите си. Не съм търсила „нещо друго“. Исках да усети, че ме губи и сам да реши дали ме иска наистина и ако отговорът му е да, нека да знае, че семейството му е на първо място. Пък и човек така е устроен - само когато усети, че губи нещо, само тогава го оценява.
Напълно осъзнавам, че другият не може да стъпи и на малкия пръст на мъжа ми по достойнство и качества, но нещо ми се обръща винаги, когато го видя, и осъзнавам, че го желая. Как да се справя?
Зари, 36 г.

Зари, ще мина в отговора на "ти", защото темата касае интимността, човек се "разголва" в такова споделяне и едва ли би се чувствал добре при това да му се говори на "Вие". Поставяш два въпроса - "Как да го преодолея?" и "Как да се справя?" - и двата по отношение на увлечението в извънбрачната връзка. Целта, която казваш, че си имала - съпругът ти да намали времето с приятели, за да увеличи това със семейството, като че ли е задоволително постигната засега и не е на дневен ред както по-рано? Възможно е да очакваш съвет или пък тези въпроси да са риторични - да са само една въздишка, че не си готова да преодолееш увлечението по другия мъж и че предпочиташ да си дадеш време. Съвети и без това няма да дам (изборът на решения и действия си е само твой, както и справянето с последствията, ако има такива - тях няма как да си ги делим), но ще се опитам да помогна да си "огледаш" нещата, защото при обърканост става оплитане в множество защити - напират основания за направеното и човек сам си пречи да погледне ситуацията си от "птичи поглед" и да се ориентира по-добре в нея. Оплитането в такива защити става видно чрез
противоречията в мотивите, които се изтъкват за дадени действия
Описанието ти очертава няколко теми: семейната ситуация, която те е подтикнала към някакви постъпателни действия, слабостта на съпруга ти в ущърб на семейството и връзката ти с другия мъж. Тези теми се преплитат в разказа ти и на пръв поглед не се вижда начин за разплитане към справяне с проблема, който ти създава най-голямо напрежение в момента.
Пишеш, че сте женени от 12 години - "може да се каже щастливо". Тази вметка подсказва, че от гледна точка на друг, примерно на твои близки, ти имаш щастлив брак, основан на обич, уважение и доверие. Вероятно затова и определяш като "лек кризисен момент" времето, когато си пристъпила към другата връзка. Казваш: "Мъжът ми просто е страшно общителен и е свикнал да е заобиколен от хора, дори е душата на компанията, с голямо чувство за хумор е". Изтъкваш като отличителни качествата, че е общителен, душа на компанията и чувството му за хумор. Възможно е по темперамент да го влече повече към това да се отразява в други, и то сред множество други (за разлика от хора, които не изпитват такава потребност, а предпочитат спокойната домашна обстановка и по-ограниченото общуване само в рамките на семейството). А това, че е душата на другите и е с голямо чувство за хумор, може би показва потребност да отрази тези особености и дали не му липсва нещо да го прави и вкъщи, така че да няма превес в предпочитанието му в полза на приятелския кръг? Имаше ли според теб начин съпругът ти още от началото и досега да беше друг - човек повече за теб и по-малко за приятелите, какъвто може би си си го представяла в началото на брака? А може би ти се влюби в него чрез
това обаяние в компания, мислейки, че то ще бъде посветено предимно и специално на теб?
По повод склонността на съпруга ти да прекарва много време с приятели би ли могла да определиш точно чувствата ти, когато го прави? Опираш се на аргументи какво е редно да бъде положението при хора, които са едно семейство - като по определение, с което като че ли разглеждаш поведението му през наложено всеобщо правило и така се дистанцираш като изразител на това правило. Поставяла си искания - "и съм му казвала точно и ясно какво искам от него", които не са били достатъчен аргумент. Може би той би могъл да те разбере по-добре, ако му споделиш как се чувстваш, когато ти липсва, а не само когато си е вкъщи - "Чувствам се спокойна и щастлива, когато той си е вкъщи вечер". Да си е вкъщи, а "вкъщи" е дума за място. Казваш, че обича общуването. Значи, Зари, дали проблемът "Къде" -за мястото, не би било по-добре да потърсим в друга посока - "Как"? Сигурно не си направила нищо нередно ("Така че в никакъв случай причината не е у мен".) от позиция на всеобщото традиционно правило. Ти си искала само да си е вкъщи, за да си спокойна и щастлива, а той да изпълни тази редност да е при семейството си, за да прекарвате известно време заедно. Не съобщаваш за моменти, в които ви е било приятно да споделяте времето си заедно, също и за състава на семейството - дали липсва и на други - на децата или ако нямате деца, значи, липсва само на теб. Но, ако имате деца и не си се сетила да вметнеш това в писмото, вероятно ти е
по-важно той да си е вкъщи предимно заради теб
Изглежда, Зари, че и двамата имате изразена нужда да се отразите, но ти - в един човек (сега вече в двама), а той - в повече, в приятелския кръг. Но щом като е душата на компанията, това не означава стремеж само той да удовлетворява потребност да се отразява в други. Компанията от хора не би приела с години да понася един нарцистичен натрапник, който търси само огледало у другите. Ако беше така, това "огледало" в един момент би му проговорило с множество човешки гласове и реакции, за да му покаже как пък той се отразява на другите. Душа на компанията може да е човек, който умее да общува - който също е добре разположен да се отразят в него и така всички заедно се споделят взаимно в това общуване. Възможно е оттам да идва у теб ревност, че другите получават в негово лице свое огледало, с което се чувстват зачетени, споделени, а на теб това ти е в дефицит, когато той е с тях. Опитвам се да разсъждавам, за да открия логиката в някои противоречия и това, което те е подтикнало към другата връзка. Затова да хвърлим малко светлина върху връзката ти с другия мъж. Като казваш, че е била "чисто сексуална", може би искаш да кажеш, че не си вложила чувства. Споделяла си тялото си с другия, но не и душата си. Считам, че никой не е застрахован против ново влюбване, но друг е въпросът дали ще потъне, та ще се удави в него, дали ще изплува,
дали от потъването ще е стигнал до откриване и преоткриване на ценности
(свои и на другия човек, с чиято душа е резонирала неговата) и дали при изплуването ще е събрал скъпоценности, заради които това увлечение е добило смисъл в неговия живот. Също - дали увлечението е в ущърб на някого от хората, които обича, което би го натоварило и с чувство за вина. Но от твърдението ти излиза, че ти не си имала емоционално привързване. С това - "Сега нещата се нормализираха, мъжът ми като че ли се влюби за втори път в мен, признавайки грешката си" - неясно остава дали ти разкри на мъжа ти за другата връзка, или някак от поведението ти му е "едно наум", че с отсъствието си поставя семейната връзка на риск. Зари, никой не е принуден в избора да се отдаде на друга връзка. Изглежда, че постфактум намираш начин да се успокоиш заради този избор, като отново се опираш на разпространени идеи: "Не съм търсила "нещо друго". Исках да усети, че ме губи и сам да реши дали ме иска наистина и ако е "да", нека да знае, че семейството му е на първо място. Пък и човек така е устроен - само когато усети, че губи нещо, само тогава го оценява". Дали? И дали тази изневяра изпълни функция на наказание - съпругът ти да те загуби, за да те оцени? По-скоро ти удовлетвори потребност мъж да показва, че е влюбен в теб. Ако го прави съпругът ти, нещата са нормализирани. Ако го прави друг мъж, това те прави емоционално привързана към вниманието му - увлечена по това вълнение, от което ти е трудно да се откажеш. Ако можеше да върнеш времето, би ли повторила този избор, след като сега знаеш последствието? (Съвсем искрено, това е важно, защото споделяш, че желаеш този мъж.) Още нещо за последствията: "Бях си поставила сама психическа бариера напоследък, която ми пречеше да се отпусна, когато съм с мъжа си, тъй като си бях пренасочила желанията в друга посока". Тази констатация е
начин да чуеш себе си и да видиш вътрешния си компас
Съжаляваш ли за това раздвоение? Приключването на връзка не оставя незасъхнали рани, ако партньорите изразят (поне всеки пред себе си) благодарност за това, че са се срещнали. Ако не направят сбогуване с благодарност, не успяват да се отделят един от друг - физическата връзка може да я няма, но психическата остава и изпитват напрежение при мисълта за другия или при случайни срещи. За какво би могла да благодариш на този човек - какво взе от тази връзка, с какво опозна в по-голяма степен себе си? Казваш: "Напълно осъзнавам, че другият не може да стъпи и на малкия пръст на мъжа ми по достойнство и качества...". Значи, това приключение ти даде възможност да преоткриеш съпруга си. Може би е добре да си изредиш всички негови качества, които се откроиха, след като сподели себе си с друг? Чрез чии качества се чувстваш повече принадлежна (повече ти) към една от двете връзки - чрез качествата на съпруга ти или на другия мъж? Има ли място наказването в една връзка? Кой наказва - родителят, висшестоящият. А във връзка, която трябва да е равнопоставена (семейна, интимна, приятелска), склонен да наказва е този, който сам за себе си, независимо от другия, е неуверен, самоподценен и компенсира по този начин, за да преживее превъзходство. Така, както познаваш и описваш това, което свързва съпруга ти с неговите приятели, пожелавам ти смелост във вглеждането и в себе си чрез свързването ти с двамата мъже и така ще преодолееш проблема, когато пожелаеш, особено когато откриеш, че съпругът ти с радост се отразява в теб, както и ти в него.