Часове остават до най-важния, най-вълнуващия, най-очаквания, най-интригуващия, най-гледания, най-паметния мач във футбола - финалът на поредното световно първенство, чийто домакин тази година е Русия. 
Но като истински феномен футболът е не само спортна страст и разностранна многомилиардна индустрия. Той е причина за влюбвания и раздели, за празници и тъга, за скандали и сдобрявания и дори за една война, избухнала на днешния 14 юли преди 49 години. Футболната война! Да си я припомним.

На 14 юли 1969 г. започва кратка - само шестдневна, но много кръвопролитна война между латиноамериканските държави Хондурас и Салвадор, известна преди всичко като Футболна война. 
Названието идва от разпространеното в световните средства за масова информация становище, че непосредствен повод за войната е загубата на хондураския национален отбор по футбол от отбора на Салвадор по време на международния мач, състоял се на 15 юни като част от квалификациите за световното първенство през 1970 г.
Значително по-сериозна причина за войната е създаденото много преди това погранично и икономическо напрежение, а самият мач се оказва негова кулминация, връхна точка на обсебващия двете държави национализъм и на практика формален повод за започване на войната.
Предистория и същностни причини 
Хондурас е силно раздразнен от съществените търговски преимущества, предоставени на по-развитата салвадорска икономика по правилата на организацията Централноамерикански общ пазар. Двете страни изпитват значителни трудности, като и двете са управлявани от военни. И двете правителства се стремят да отвлекат вниманието на населението от насъщните вътрешнополитически и икономически проблеми.
Двете страни имат почти еднакъв брой население (малко над 7 млн.), но Хондурас разполага с 4,5 пъти по-голяма територия. Затова най-малката по площ и най-гъсто населеният Салвадор изпитва остър недостиг на обработваема земя. 
Освен това голяма част от земята в Салвадор е контролирана от големи земевладелци, което води до глад за земя и миграция на обезземлени селяни в Хондурас.
Към 1969 г. над 30 000 салвадорци се преселват в Хондурас незаконно, завземат пустеещи земи и ги обработват.
През 1962 г. правителството на Хондурас приема закон за земеделска реформа, в съответствие с който започва преразпределение на земята на мигрантите в полза на хондурасци и стремеж към изгонване на чужденците от територията на страната.
Властта в Салвадор обаче оказва мълчалива съпротива на тази политика, тъй като се опасява, че връщането в страната на голям брой бедни и безимотни селяни ще наложи провеждането на аграрна реформа за оземляването им за сметка на едрите собственици и вероятна партизанска война срещу властта в страната. Действително гражданската война в страната започва 10 г. по-късно и продължава до 1992 г.
За Хондурас земеделският въпрос сам по себе си няма голямо значение, обаче перспективата от засилването и доминирането на салвадорци в икономиката предизвиква силно раздразнение в обществото. 
Бурният ръст на частни предприятия на салвадорци в Хондурас (най-забележимо в магазините за обувки) в очите на редовите граждани на Хондурас е ярко свидетелство за икономическата изостаналост на страната. Проблемът със салвадорските самоволни заселници, макар да не е твърде значителен в икономически план, става чувствителна тема за хондураските националисти, считащи, че след икономическото доминиране ще последва териториална експанзия, а хондурасците ще се окажат чужденци в страната си. 
Ескалация на конфликта 
Напрежението в двустранните отношения постепенно се усилва през последните две години. Режимът на хондураския президент Освалдо Лопес Ареляно изпитва значителни икономически и политически трудности, затова решава да използва салвадорските заселници като изкупителна жертва.
През януари 1969 г. хондураското правителство отказва да продължи сключения през 1967 г. двустранен договор със Салвадор за имиграцията. През април то заявява намерения да лиши от собственост и изгони от страната хората, които са придобили земя в рамките на аграрната реформа, без да представят доказателства, че са граждани на Хондурас по рождение. 
В медиите е подета кампания, обясняваща повишаването на безработицата и намаляване на работните заплати с мигрантите от Салвадор. 
В края на май от Хондурас към пренаселения Салвадор тръгва поток от лишените от собственост мигранти. Снимки на бежанците и техните разкази запълват страниците на салвадорските вестници и екраните на телевизорите. Ширят се слухове за насилие, вършени от хондураски военни при изгонване от страната. 
Напрежението в отношенията между двете страни приближава критична точка. 
Властите в Салвадор не могат да се справят с потока бежанци; в обществото се трупа недоволство, заплашващо да прелее в социален взрив. Доверието към правителството пада и само успехът в конфликт с Хондурас може да помогне да се върне подкрепата на населението. 
Макар че войната вероятно би разпаднала Централноамериканския общ пазар, салвадорското правителство е готово да поеме този риск. 
В навечерието на войната 
В тази обстановка на 6 и 15 юни 1969 г. националните футболни отбори на двете страни трябва да играят два мача за финала на Световния футболен шампионат през 1970 г., като при спечелване по един мач отборите следва да се срещнат на чужд терен. 
Безредиците започват още по време на първия мач в хондураската столица Тегусигалпа, спечелен от хондурасците с 1:0. Тогава салвадорска гражданка не може да понесе позора на страната си от загубата и се застрелва. 
По време на втория мач на 15 юни в Сан Салвадор местните побеждават с 3:0 и безредиците достигат застрашителни размери. 
В Салвадор са пребити хондураските футболисти и запалянковци, изгорени са техни флагове. В отговор Националното хондураско радио отправя апел за прогонване на салвадорските селяни от хондураска територия. 
През Хондурас преминава ответна вълна от нападения над салвадорци, включително и двама вицеконсули. Броят на загиналите и ранени салвадорци никога не е установяван, десетки хиляди напускат страната. 
Емоциите в двете страни се нажежават до краен предел, в медиите настава истинска истерия. В тази обстановка на 27 юни в Мексико се играе третата решителна среща, спечелена от Салвадор с 3:2. Всъщност няма никакво значение кой ще победи - независимо от това победители и победени жадуват мъст. 
На 24 юни Салвадор започва мобилизация на въоръжените си сили, а на 26 юни прекъсва дипломатическите отношения с Хондурас. След загубата в Мексико на 27 юни и Хондурас прекъсва дипломатическите отношения със Салвадор. 
На 3 юли 1969 г. лек салвадорски самолет Piper PA-28 Cherokee нарушава въздушното пространство на Хондурас. В отговор правителството на Хондурас пребазира няколко бойни самолета на границата със Салвадор. 
Военни действия 
Първото въоръжено стълкновение на граничната линия става на 11 юли. На следващия ден хондураският президент Освалдо Ореляно обявява прехвърляне към границата на допълнителни армейски подразделения. 
На 14 юли салвадорската армия преминава в настъпление със силите на 5 пехотни батальона и 9 роти на Националната гвардия покрай основните пътища, съединяващи двете страни. Същия ден салвадорските ВВС нанасят удар по летище "Тонконтин" в столицата Тегусигалпа и по струпани войски по границата. 
При атаки по острови в залива Фонсека салвадорски изтребител TF-51D е принуден да кацне принудително в Гватемала. 
Тъй наречената Футболна война е паметна като последен в историята конфликт, в който и от двете страни се сражават само витлови самолети с бутални двигатели, основно американски от времето на Втората световна война. 
На свой ред през нощта срещу 15 юли хондураски самолети атакуват авиобазата Илопанго, повреждайки пистата и унищожавайки нефтохранилище.
След това Салвадор въвежда на своя територия обсадно положение за срок от 30 дни. Отначало салвадорската армия, като по-многобройна и по-добре въоръжена, постига успех, като се вклинява на 8 км в противниковата територия. След това поради липса на гориво и боеприпаси, както и заради засилената съпротива, настъплението замира. 
На 16 юли Организацията на американските държави (ОАД) се събира на извънредна сесия и призовава за прекратяване на огъня и изтегляне на салвадорските войски от Хондурас. Също на 16 юли правителството на Хондурас обявява, че във въздушен бой е свален салвадорски изтребител. Салвадор не остава длъжен и обявява свалени 4 хондураски самолета. 
На 17 юли салвадорската армия успява да навлезе на 70 км в територията на Хондурас. На 18 юли ОАД предлага разумно споразумение за регулиране конфликта, на следващия ден е прието от воюващите страни, но трае само 6 часа.
По предварително пресмятане от 14 до 18 юли загиват около 3000 граждани на Хондурас и около 1000 на Салвадор.
На 19 юли 1969 г. салваторската армия овладява трад Нуева Окотепеке и издига салвадорски флаг на централния градски площад. Същия ден салваторският президент генерал Санчес Ернандес заявява, че войската няма да напусне заетите територии, докато правителството на Хондурас не даде гаранции за сигурността на 280 000 салвадорци, живеещи на територията на Хондурас. 
Към 20 юли бойните действия са напълно прекратени. Към 23 юли салвадорските войски продължават да държат около 400 кв.км територия с 10 населени пункта. Правителството не само че не ги подготвя за изтегляне, но дори ги усилва. В същото време салвадорски печатни издания публикуват документи, които обосновават правата на Салвадор над окупираните територии.
Салвадор изтегля войските си чак на 2 август, след като е заплашен с икономически санкции от ОАД и предложението за разполагане в Хондурас на специални представители по контрол на сигурността на салвадорските граждани.
Резултати от войната
Фактически войната е загубена и от двете страни. Военните разходи, разрушенията по време на бойните действия, затварянето на границата и прекратяването на търговията нанася загуби и на Салвадор, и на Хондурас.
Според различни източници загиват над 2000 души, а са ранени над 6000. При това основно загиват мирни жители. Между 60 и 130 хиляди салвадорци са изгонени и бягат от Хондурас, като голяма част от тях се връщат в Салвадор и по този начин увеличават безработицата и социалното напрежение.
Правителството не може да се справи с икономическите проблеми. Политическото влияние на военните и в двете страни се усилва след войната. То става една от причините за протестните вълнения през 1970-те години, прераснали в открито въоръжено противопоставяне, а след 1979 г. и в продължителна гражданска война.
От 1970 до 1976 г. по границата избухват спорадични стълкновения. Тогава границата е демилитаризирана в зона по 3 км от двете страни Мирният договор е сключен едва на 30 октомври 1980 г. в Мима - 10 г. след войната. 
По материали от интернет