15 полярни експедиции има записани в биографията си инженер Йордан Йорданов. Днес той си признава честно: както преди двайсетина години не е мислил, че ще се озове на самия край на земното кълбо, точно по същия начин сега отказва да си представи, че експедицията ще замине без него. 
Той е роден в София, завършил е Техническия университет още по времето, когато беше известен със славната абревиатура МЕИ и приемът на студенти не беше просто формалност, а резултат от много тежък конкурс. Завършва електроинженерство и животът му потича по обичайния начин, следвайки развитието на онова, което се нарича "кариерно израстване": бил е проектант, дежурен ел. инженер, ръководител на направление. В живота на човек идва един момент, когато си казва: "Ето, децата пораснаха, в работата нямам неща, които да не знам, задава се пенсиониране. Какво повече бих могъл да стана?", признава Йордан Йорданов. И в един такъв момент 
страницата в книгата на живота му се обръща и отваря една неподозирана новела
Пълна с нови предизвикателства.
"Стана почти случайно. През 1999 година в разговор с приятели изведнъж стана ясно, че полярниците в българската станция имат нужда от техническа помощ. Там имат генератори, които искат поддръжка, други съоръжения, за които е нужен специалист, а пък аз се оказах точно такъв електроинженер. Не ми трябваше кой знае колко много време, за да реша, че тръгвам с тях. И заминах. Изкарах два-три месеца и се върнах, след това няколко експедиции пропуснах. А жена ми по едно време взе да ми подхвърля: "Хайде, заминавай. Приготвяй се и отивай!". Явно вече магията на онова бяло приказно чудо е била влязла в мен и е проникнала дълбоко - щом като толкова ми е личало, че ми се заминава отново", разказва Йордан Йорданов. 
 Антарктида наистина е удивително място, за което той може да разказва с часове. Преди дни полярникът направи това пред деца, които образователен център "Диалог" бе събрал за своя екопроект "Земята е домът ни". Той така увлекателно и сладкодумно разказваше за скования от вечни ледове континент, че децата, които в училище още на 30-ата минута започват да се ослушват кога ще бие звънецът, този път 
не усетиха как изтече един час и потече вторият
Нещо повече - само един телефон се мярна в ръцете на хлапе, което трескаво натисна няколко бутона и прибра устройството. Дали защото българският полярен командир разказваше неща, които русенчета просто няма откъде другаде да чуят, или защото показваше на екрана невиждани гледки, но учениците издържаха час и четвърт без видимо затруднение. И дори отложиха началото на предвидената почивка с още няколко минути - за да се снимат с човека, който е галил пингвините със собствените си ръце... 
И така, мен магията ме покори още първата година, разказа пред "Утро" малко след това командирът на българската база на Антарктида. "Там наистина човек се докосва до неща, които няма как да види или да пипне другаде. Всичко е различно - и всичко е изненадващо и очарова. Като започнем още от пътуването дотам - самолетен полет до Буенос Айрес в Аржентина, оттам се лети отново до Ушуайя или Пунта Аренас, след това може пак със самолет до Кинг Джордж, но може и с кораб, а оттам - с кораб и накрая - с гумена лодка до нашата база. 
Посрещат ни пингвините и шумно ни наблюдават
докато пренасяме на ръка багажа, който сме надонесли. Издигаме флага и сверяваме часовниците - в дневната на българския лагер те са два: единият показва колко е часът в България, а другият - колко е часът там, където сме, на самия край на света. Разликата е 5 часа. Случвало се е някой път някой да ми се обади и да каже "Добро утро, още ли не си станал...". Какво да му отговоря - че се намирам на другия край на земното кълбо...", разказва електроинженерът, превърнал в бяла съдба живота си. 
Там всяко нещо, с което се сблъскваш, представлява предизвикателство - и за сетивата, и за познанията, и за нагласите, и за научната тръпка, казва Йордан Йорданов. Голяма част от колегите са там именно заради това предизвикателство. Процесите, които се случват там, растителният и животинският свят се развиват по по-различен начин, допълва той. Изследванията на тези видове могат да подскажат нови начини за оцеляване, но също и варианти за лечение на някои страшни заболявания. И командирът на полярниците дава пример с така наречената 
"ледена риба" - айс фиш, в организма на която няма червени кръвни телца
"Инак си има всичко - и си живее, без да се тревожи от каквото и да било. Засега все още не е обяснимо как съществува, как при нея протича метаболизмът. Тези изследвания със сигурност ще могат да подскажат на човечеството как да се пребори с един от най-страшните бичове на съвремието - левкемията", надява се Йорданов. 
И разказва множество забавни случки и истории, които е наблюдавал на обратната страна на земята. Не спира да се удивлява на уникалната интелигентност на пингвините. "В онзи суров свят те успяват да предвидят всичко до най-дребните подробности, за да оцелеят децата им. Започва се с това, че мъжкият пингвин като си хареса пингвинка, взема в клюна си камъче и отива при нея - подава й го. Ако тя го приеме, тогава двамата започват да си градят своето гнездо. Градят го от камъни, разбира се, от какво друго. Ако пък тя се направи на две и половина, на мъжкия пингвин всичко му е ясно, затова отминава и продължава нататък да си търси друга половинка. Когато дечицата са се излюпили и започнат да щъкат, родителите трябва да търсят денонощно храна в морето. Тогава се прави една пингвинска детска градина, там батковците и каките, тези, които още не са създали свои семейства, отглеждат малчовците - наблюдават ги и ги пазят", продължава Йорданов. 
"Но не само светът на животните и растенията, които обитават този вълшебен континент са интересни. Антарктида много силно въздейства и на хората, които отиват там. Познавам някои от колегите и отпреди да дойдат там - абсолютно отговорно твърдя, че 
след една-две експедиции хората стават други
Ако щете, дори и външно се променят. И със сигурност стават по-приветливи, по-разбиращи, по-добри. По време на експедиция това е едно от най-важните неща - да бъдеш толерантен, да проявяваш разбиране, да изхвърлиш желанието да доминираш, да забравиш егоцентричната си убеденост, че ти знаеш най-добре, че ти си най-страхотният. Там много бързо ти става ясно, че нещата се постигат винаги в съгласие, дилемите се решават в разговор, в споделяне. Инак не става. Разбира се, всеки си поема отговорността за решенията, които трябва да вземе в своята професионална сфера. Но там не върви фразата "Аз нали ти казах!". Защото когато някой има проблем, първата реакция на останалите е да му покажат, че всички са с него, че човекът не е сам, че нещата ще се оправят", казва Йордан Йорданов. 
Може да прозвучи странно, но колкото и някои хора да окайват участниците в българските полярни експедиции, че зъзнат от студ и се вледеняват още със стъпването на остров Ливингстън, истината всъщност е друга. "Температурите там обичайно са около нулата, все пак нашите експедиции са във времето, когато в южното полукълбо е лято. Българската база е на 150 м от брега на морето и на височина около 12 м. Ако навлезеш навътре в острова само на около 200 метра, веднага ще усетиш как температурите падат драстично и вятърът духа свирепо, но на брега е различно. Жена ми все обичаше да се шегува. Казваше: 
Ама ти пак се изтарикати! Караш си лятото тук, а през зимата си в Антарктида 
и нашите най-сурови студове ги прекарваш там, където е градус-два под нулата". Е, би било пресилено да кажа, че всичко на белия материк е само прекрасно. Все пак има си ги трудностите и неудобствата. Пространството на самата база е ограничено, а намокриш ли се, слагаш да сушиш дрехи и чорапи, а те съхнат дълго и трудно - в това време помещението става като парник... Базата ни макар и да е доста по-разширена в сравнение с първата, онази с двата контейнера, единият от които сега е музей, си е неголяма. Испанците, например, имат нова база, на стойност около 20 милиона евро, с всички удобства. До такава степен, че техният готвач сега взе да ми се оплаква: "Джордан, на моменти аз направо не знам къде съм, дали съм на Карибите, дали на Северния или на Южния полюс. Не ми се налага да излизам навън за нищо. Преди като трябва да готвя, ходех да взема чушки и картофи от съседната сграда, виждах снега, дишах студения въздух. Сега мога да изкарам по два месеца, без да събувам пантофите". Е при нас не е така. Въпреки че в последните години най-после държавата обърна поглед и към полярните експедиции, започна да оценява труда на биолози, изследователи, физици, химици. Има леко увеличение на парите, които се отделят за българската полярна база - това дава надежда, че нещата ще се развиват и в бъдеще в тази посока", казва командирът. 
Той и неговите колеги 
не мечтаят за бази като американската "Амундсен-Смит" или китайската "Грейт Уол" 
/"Великата стена"/, където освен всички останали удобства и прекрасни условия за работа, има и баскетболни и волейболни игрища и дори се провеждат турнири. Но се радват, че техните най-близки съседи на Ливингстън са именно испанците. Освен че са приятели, те са с изключително чувство за съпричастие, страшно много ни помагат във всичко, даже и интернет имаме пак през тях, казва българският командир. 
И припомня как последният испански жест едва не докарал до инфаркт някои от родните полярници. Когато преди дни българските антарктици отбелязваха 30-годишнината от първата експедиция, от Испания получили невероятен подарък: знамето на първата българска база! След като през 1988 г. нашите хора развяват флага, през следващите 4 първи "демократични" години няма експедиции. Още през 1989-а испанците минават да нагледат двата български контейнера, съзират знамето, паднало в една цепнатина, и го прибират. "И на церемонията на 30-годишнината в София дойдоха и хвърлиха бомбата: донесоха нашето първо знаме и ни го подариха! На геолога Златил Вергилов му увисна ченето - човекът за малко да получи инфаркт!", разказва командирът. 
И издава още нещо. Че самият той си има една свидна находка от Антарктида. "Преди време на една скала намерих един рапидограф - от онези, с които аз самият като студент съм си чертал чертежите, много му се радвам и си го пазя като скъпа реликва. Антарктида поднася такива сюрпризи. И винаги намира с какво да те изненада. И да те завърже още по-здраво за себе си", добавя полярникът.