Проф. Валентин Икономов е преподавател в Медицински университет-Варна, началник на клиниката по нефрология във варненската университетска болница „Света Марина“ и един от собствениците на Бъбречен център-Варна. Завършил е медицина във ВМИ-Варна, има специалности по вътрешни болести и нефрология. Специализирал е в Мюнхен и Берлин. Има над 60 публикации и над 150 участия в научни конгреси. Основните му научни разработки са в областта на заместителната терапия на бъбречната функция - хемодиализа, перитонеална диализа и трансплантация на бъбреци и др. Член е на водещите международни организации по нефрология, диализа, трансплантация и изкуствени органи, на управителни съвети в международни и национални организации по нефрология, на международни академични и научни институти. Съавтор е на чуждестранни учебници по нефрология и главен редактор на българо-германското списание „Варненски нефрологичен форум“. 
Проф. Икономов беше в Русе за откриването на хемодиализен център „Руриком“ на д-р Илко Маринов.


- Проф.Икономов, увеличават ли се бъбречните заболявания, какви са наблюденията ви?
- Със сигурност се увеличават. В момента в развитите държави се движат между 6-8%, но тенденцията, която мислехме, че ще се прояви след 2020 г., вече е факт - почти 10% от населението на развитите държави боледува от някаква форма на бъбречно заболяване. В България правихме едно проучване преди няколко години и се оказа, че тази цифра е доста по-висока. В широкия смисъл от бъбречно заболяване боледува всеки десети човек. В момента активната тенденция в света е на всеки 57 смъртни случая, без значение дали е естествена смърт, или по някаква друга причина, един се дължи на бъбречно заболяване.
- Какви са причините тези заболявания да се увеличават?
- Една от причините е, че много от тях досега не бяха откривани. Хората загиваха от нещо друго, без да знаят, че имат бъбречно заболяване. А другата причина е, разбира се, храните, които консумираме, многото лекарства, които ползваме, а не е необходимо да ги ползваме, Много синтетични материали, които ползваме. Всичко това оказва влияние. А в по-слабо развитите държави, нещо което е много важно, са инфекциозните заболявания. Затова структурата на бъбречните заболявания е различна за различните страни. В момента точно това нещо проучваме - каква е била структурата на бъбречните заболявания в България преди 10 години и каква е сега и каква прогнозираме да бъде в бъдеще. Тя се променя в зависимост от социално-икономическия фактор.
- Играе ли рола водата, която пием? Питам, защото Русе е известен със своята твърда вода. 
- Играе роля основно по отношение на конкрементите, които се образуват, играе роля и по отношение на възпалителните заболявания на бъбреците. Но това от общата заболеваемост засяга между 15 и 20%. Така че играе роля, но тя не е решаваща.
- Ако трябва да класифицирате бъбречните заболявания, как ще ги подредите?
- Без да бъда изчерпателен, на първо място, разбира се, са вродените заболявания, след това възпалителните заболявания, към които слагам и камъните, оттам нататък автоимунните, каквито са гломерунефритите. Всичките тези дотук са някъде около 20-25%. Останалите 75-80% са причинени от високото кръвно налягане - хипертонията, и на второ място от захарния диабет тип 2.
- Много хора в България имат високо кръвно. Хипертонията е едно от най-разпространените заболявания у нас. Каква е причината то да се отразява така фатално на бъбреците?
- Огромната част от хората не знаят, че имат хипертония. От тези, които знаят, сигурно само половината се лекуват, останалите - не. Причината хипертонията да променя бъбреците е един постоянен хидростатичен натиск върху бъбречните съдове и те променят своята конфигурация. Втората причина е, че се стимулират много растежни фактори, които предизвикват процеси на нефросклероза. Това са основните два механизма, има, разбира се, и още. Затова нашата терапия, когато лекуваме високо кръвно налягане, е да има и медикаменти, които имат пряко отношение към бъбречната функция и променят бъбречния кръвоток. Всеки човек, който страда от хипертония, трябва в годината поне веднъж да прави доплерово изследване на бъбреците си. Това означава да измерва кръвотока на бъбреците, с какво съпротивление той се движи през тях. Това е много важен въпрос, защото 35-40% от всички хора, които са на хемодиализа, са с високо кръвно налягане.
- Кога се стига до хемодиализа?
- Има си точно определени индикации. За различните държави са различни. В момента нашите индикации да започваме хемодиализа е когато се изчерпят 85 до 90% от бъбречната функция. Наистина зависи от заболяването. Ако заболяването е диабет, диализа започва малко по-рано при остатъчна бъбречна функция, да кажем, 15-20%. А когато заболяването е от друго естество - автоимунно, хипертония, тогава под 10% бъбречна функция започва диализно лечение. Има известно нюансиране в зависимост от причините, които са довели до терминална бъбречна недостатъчност.
- По какъв начин се открива едно бъбречно заболяване, ако няма хипертония, няма доплерово изследване? Когато човек получи криза, тогава ли може да се разбере, че има болни бъбреци?
- Характерното и основното е, че по принцип бъбреците не болят. Болят само в някои случаи, при които се дразни бъбречната капсула и се дразнят пикочните пътища. Това е малък сегмент от бъбречните заболявания - 10-15%, в другите случаи бъбреците не болят. И начинът, по който трябва да се открият, са рутинни профилактични прегледи, които хората след 20 или 30 години трябва да правят един път през годината. Това означава да се изследва урина, да се изследват кръвни показатели, които дават информация за бъбречната функция. А след 35-тата година при всички хора трябва да се изследва функцията на бъбреците, това е т.нар. степен на глумерова филтрация. След като се направят лабораторните тестове, на базата на възрастта, пола на пациента, неговия индекс на телесна маса, се определя каква е неговата глумерова филтрация. И това е най-важното нещо, защото когато лабораторните показатели започват да се променят, тогава вече 50% от бъбречната функция е приключила. Затова е толкова важно да се ходи в годината поне веднъж при специалист по бъбречни заболявания. Защото когато е напреднал процесът, ние назад не можем да го върнем. Можем да се опитаме да го забавим.
- Кога от медикаментозно лечение се преминава към оперативно?
- Хроничното бъбречно заболяване има 5 стадия. От 1 до 4 стадий лечението е по принцип медикаментозно, от 5 стадий вече е заместителната терапия на бъбречната функция с тези методи, които и в Русе има - перитониална диализа, хемодиализа, бъбречна трансплантация.
- Каква е профилактиката на бъбречните заболявания?
- Профилактиката е профилактика на захарния диабет тип 2, на високото кръвно налягане, както и генетични консултации на двойките, преди да създадат семейство, ако във фамилиите има вродени заболявания. Важни са също начинът на хранене и, разбира се, общата хигиена по отношение на инфекциите. Това са нещата, които трябва да се правят. И още в ранните стадии да започне сериозно лечение.
-  Какво имате предвид под начин на хранене? Има ли забранени храни?
- Ако има тенденция към бъбречни заболявания, има забранени храни. Това е цяла група в диетологията, с която трябва да е запознат всеки пациент с бъбречно заболяване. Като казвам начин на хранене, имам предвид да не се консумира прекалено солено, защото това води до хипертония, прекалено много захари, защото това така или иначе изчерпва инсулиновите резерви с годините. Да няма наднормено тегло, защото това е много тежко страдание, което има съвсем други механизми, по които води до увреждане на бъбреците. Наднорменото тегло е самостоятелен рисков фактор. Когато вече има бъбречно заболяване, на всеки етап има различна схема и структура на диетично хранене.