Преди малко повече от три години в града ни се появи една нова неправителствена организация, посветена на внасянето на по-голяма яснота и ред сред хаотичното движение на многобройните историци и краеведи. Това е клуб „Русчуклии“, русенски клон на националната фондация „Генеалогия и Родознание“. 
Иницииран от русенката Диана Коларова като организация за проучване генеалогичните връзки на родове и фамилии от Русе и района, само за няколко месеца той разшири целите си до разглеждане на всякакви общоисторически въпроси, свързани с Русе.
Клубът няма собствено или външно финансиране. Заради липсата на собствена база публичните прояви се организират със съдействието на партниращите организации, най-често регионалните библиотека и музей. Подкрепа са оказвали Русенският университет и различни читалища.
За съжаление, поради характера на структурата си - без съдебна регистрация, без разкриване на банкови сметки, клубът не може да кандидатства по общинските програми в областта на културата и изкуството и да получи възможност за разширяване на публичните си изяви.
Учредители на клуба са 16 изтъкнати общественици, прависти, инженери, медици, историци, краеведи, обединени от желанието да работят и съдействат за пропагандирането и изучаването на историята на град Русе, на живота, родознанието и генеалогията на изтъкнатите родове и личности от далечната и съвременна история на града. За негов председател е избран Иван Марков, известен с многобройните си приноси в проучванията си не само на русенски родове.
Много скоро целите и задачите, които клубът и основателите му си поставят първоначално, са разширени и надхвърлят регионалния характер и тематичния обхват на изучаваните и популяризираните от клуба направления. Извършваните поучванията засягат селищни, родови и генеалогични изследвания не само от Русе и региона, а изобщо от Северна България. Тематиката засяга и въпроси с общонационално значение за българската история, археологията, религията, недвижимите паметници на културата и много, много други. 
Силна обществена подкрепа за популяризирането на клубната дейност се изрази в реализирането на партньорски отношения с утвърдения лидер на русенския периодичен печат вестник „Утро“, със специализираните научни издания „Алманах за историята на Русе“, „Алманах Извори“, с регионалния център на БНТ в Русе. Благодарение на афинитета и разбирането на главния редактор на вестник „Утро“ Младен Любенов клубът получи възможността да списва самостоятелната седмична рубрика „Клуб „Русчуклии“. Изключително успешно е сътрудничеството с регионалния исторически музей, регионалната библиотека „Любен Каравелов“, с териториалното поделение на Държавна агенция „ Архиви“ в Русе. Добронамерена подкрепа оказват разградският вестник „Екип 7“ с главен редактор Митко Ханчев и варненският „Морски вестник“ с отговорен редактор Атанас Панайотов.
Още при първите си стъпки клуб „Русчуклии“ получи и подкрепата на тогавашния областен управител на Русе Стефко Бурджиев. В резултат членове на клуба получиха възможност да съдействат на Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва при изграждането на монумента на падналите във войните за обединението на България. Разработките на Евгени Алексиев и Красимир Кънчев допълниха проучванията на други автори и намериха конкретно изражение в уточнения поименен списък на загиналите, които сега са изписани на монумента и в интерактивното електронно табло към него.
Без да се явява придатък на научните и културни институти, със своята публицистична дейност членовете на клуба съществено допринасят за изясняването на някои въпроси от по-близкото и по-далечното минало на Русе, областта, региона на Североизточна България, а и от националната ни история. Знак за това се ред научни публикации в специализирани издания, доклади и съобщения в научни конференции и други форуми. Безспорна е заслугата за това на Боян Драганов, Атанас Колев, Виолета Радева и Красимир Кънчев, чиято активна публицистична дейност отбелязва апогея си с издаването на 7 авторски книги. 
За съжаление, въпреки породения интерес и резонанс, отношението на местната власт към конструктивните предложения и идеи от страна на авторите и членовете на клуба са почти нулеви. Бюрократично и формалистично се игнорират предложения за поддръжка, реконструкция и реставрация на недвижимите паметници на културата, за поставянето на нови мемориални знаци и паметни плочи. Възможно е причина за това да е и инертността на клубните членове, които не са достатъчно настойчиви в оформлението на предложенията си по утвърдения бюрократичен ред. Но те все пак са творци, а не уседнали чиновници.