Петя Чешмеджиева е доктор по педагогика, магистър по психология, със специализация по консултативна психология (индивидуално, групово, семейно, кризисно консултиране, телефонно и интернет консултиране). Професионалната й практика включва психологическо консултиране, водене на обучения, психодиагностика, диагностика на детското развитие с програми за оптимизиране. Тя е психолог-управител на Център за психологически услуги и развитие "Псикомфорт" (гр. Русе, бул."Цар Освободител" №14, ет. 2, GSM 0887923413; http://psycomfort.com/). Научните й интереси са насочени към възможностите за превенция на неврозата, оптимизиране на здравето и повишаването на качеството на живот чрез подобряване на общуването и отношенията - усъвършенстване на комуникативни умения и на умения за разрешаване на конфликти.
Всяка седмица Петя Чешмеджиева ще отговаря на въпроси на читатели на "Утро", които може да се задават на адреса на редакцията Русе, ул."К.Иречек"6 или в офиса на "Псикомфорт", както и на електронните пощи на редакцията и Центъра за психологически услуги и развитие [email protected] и [email protected].
Важно е хората, които имат въпроси, да знаят: тук може да откриете съпричастие без съучастие; може да получите препоръки, които да ви ориентират в посоки, но не и директни съвети какво трябва да изберете или да направите; гарантира ви се дискретност, с каквато се ползват всички клиенти на Център "Псикомфорт" /имената на питащите ще бъдат сменяни, за да не бъдат идентифицирани от никого/; предвид ограниченията на дистанционното консултиране, при което човекът в нужда е анонимен и представя накратко проблема си, случаят остава неизследван, затова отговорите ще дават принципни насоки, така че да бъдат общополезни за читатели с подобен проблем. Няма универсални рецепти и консултирането не дава рецепти, а пространство, което разширява перспективата на нуждаещия се, за да се окуражи към справяне. 
С тази рубрика се надяваме да допринесем за възможностите за справянето със страховете и със стреса в ежедневието на нашите читатели.

Здравейте! Имам нужда от помощ и затова накратко ще ви опиша проблема си. Преди 3 месеца баба ми (на 94 г.) получи удар много внезапно и след 20 дена почина. След около месец родителите ми (с които живея) заминаха на село и аз останах със сина си, който е на 12 години. Едната вечер се събудих цялата трепереща, със сърцебиене и високо кръвно. Извикахме лекар, който ми даде хапчета и на другия ден ми направи преглед - сърцето ми е добре, пълна кръвна картина - добре, изследвания за гуша - добри. Изписа ми хапчета за кръвно, които редовно си вземам, но самата аз не се чувствам добре. Изпитвам ужас, че през нощта пак ще ми стане зле и вече 2 седмици леля ми идва да спи у нас - тогава няма проблем, добре съм. Едната вечер останах сама и в 24 ч се събудих пак трепереща и с високо кръвно - веднага извиках такси и тръгнах към сестра си. Още в таксито се почувствах добре. За най-малкото нещо се ядосвам и започвам да крещя, а после и да плача. Като капак и детето ми се разболя доста сериозно - вече поне то е добре. Ходих да си лея и куршум, но пак ме е страх да остана сама. Повтарям си, че трябва да се оправя, да съм здрава, за да си гледам детето, всичко е наред през деня, но вечер започва да ми се учестява пулсът и само гледам часовника - кога ще дойде леля. Взех си и книгата „Излекувай живота си“, от утре започвам да я чета. Ще ви бъда много благодарна, ако ми дадете някакъв съвет. Забравих да напиша че преди 5 години преживях много болезнен развод, тогава посещавах психиатър и пиех една шепа хапчета, които сама осъзнах че не ми помагат и ги спрях.

Еми, в писмото казвате, че проблемът е стартирал преди 3 месеца, когато е починала баба ви. Може би тя е била много значим човек за Вас, но споделяте и други препятствия освен загубата. Вероятно съзнавате, че на 94 години при намалени възможности на тялото полученият удар е по-поносима причина за край на един човешки живот, отколкото за човек в млада възраст. Смъртта на баба ви може да е пробудила стари страхове, свързани със смъртта, с крайността на живота, с невъзможността за контрол над бедата, ако настъпи, когато сме сами. Ако баба ви се е справяла успешно с всички житейски задачи и е подкрепяла и вас по-младите, като че ли, напускайки живота, ви е оставила сами на себе си? Заминаването на родителите ви е следващ фактор, променил обичайната ви ситуация. Скоро преживявате първата нощна криза (не й давам определение, за да избегнем внушаемост), която очаквате всеки път, ако заспивате сама. Отсъствието на хората, на които сте разчитали в ежедневието, вероятно прави актуален и страха от самотата. Но коя самота точно, би било полезно да установите в едно по-задълбочено вглеждане, за да стане по-ясно
откъде точно черпи сила и енергия ужасът,
който изпитвате. За да можете да заспите, търсите присъствието на ваши близки - леля ви идва и заменя родителите ви, сестра ви заменя леля ви. Притеснявате се, че ги затруднявате, но страхът да не се случи същото през нощта побеждава над неудобството да им се обадите. 
Да видим отблизо някои смущения през нощта. Ежедневен стрес и натрупано напрежение от мускулни усилия през деня може да дадат нощно „обаждане“ от сърцето или откъм други части на тялото ни, когато се отпускаме да заспим - признаци на разтоварване от това напрежение. Бихме могли с допълнителна възглавница да повдигнем горната част на тялото ни и да облекчим дишането, да приложим дихателни техники - лесни действия, които помагат, когато човек има доверие на себе си и на тялото си, ако приема сърцебиенето като сигнал да предприеме нещо и щом отшуми, да се довери отново на нощта и да заспи. Във Вашия случай телесната реакция е силна като интензивност и също толкова силно плашеща. Медицинските изследвания не са показали болестен проблем, усетът ви е насочил да пишете на психолог. Сърцебиене и повишено кръвно налягане са ефекти, когато бягаме и изкачваме високи стъпала. В още по-високи стойности са те, когато го правим в състояние на силен емоционален стрес -
когато бягаме от нещо, за да се спасим.
Те подават мощно ток на тялото и мисловно напрежение за справяне в изпитание. Стига да не беше постоянният страх, който ги предизвиква (като при вас), за да „придружат“ друго изпитание в уж отпуснатото състояние през нощта.
Случва се неосъзнати страхове (някои "спят" в нашата несъзнавана същност от детството) да създават и поддържат напрежение. Техники за снижаване на страха, за промяна на възприятието за телесните усещания, за изпреварване на тревожното очакване, че това пак може да се случи тази нощ, бихте могли да усвоите чрез опита на близки, чрез книги, от специалист с опит със случаи като вашия, за да привеждате психичното и телесно състояние в баланс. Хора с подобен проблем често сами стигат до извода, че кризите ги няма не само ако са заедно с други, но и когато правят нещо, което поглъща вниманието им. Опитват същото и през нощта. Такъв похват дава временно облекчение чрез впечатление за контрол над проблема, но човек се захваща с "дебнене" на себе си - контролиране дали и с какво е зает, но не с полезно увлечение, а като средство, с което пропуска да е пълноценен в живота си.
Нощният страх и стремежът да си осигурите присъствие на друг приличат на детските страхове в тъмното (било ли ви е трудно като малка да заспивате сама), когато животът наоколо е лишен от видимост и детето се чувства съвсем само. В настоящия ви период отчетливо денят е символ на движение, присъствия, боравене с предметите, приготвяне на храната - на живота, а нощта - на мрака, на лишения от подвижност свят, на самотата в него, за съжаление - и на страха от бедата или от смъртта. Изпитвате непреодолима потребност от друг, за да го няма този ужас в нощта, и
прибягвате до това, към което се стреми всяко плашещо се от тъмното дете - 
да искате да заспите до някой друг. Ужасът е причина, но се явява и мярка за постигане на сигурност и за отпускане посредством друг, в зависимост от друг. Още нещо напомня за връщане към старата детска неопитност - към неможенето, към незнаенето как - "За най-малкото нещо се ядосвам и започвам да крещя, а после и да плача". Като големи ние гледаме снизходително на дете, което от най-малкото нещо може да се ядоса, да крещи и да плаче. Заявявате се като силно чувствителна към каквито и да е малки проблеми на ежедневието. Ако човек приеме такива слабости като своя характерна черта, може да се "зациментира" в това детско възприятие, че всяко ново нещо, което не е приятно, е опасност или препятствие, а също и в детински реакции, които да затрудняват контакта със своето дете (разболяването му ви изкарва от релси) и с другите възрастни. Някои от обич ще ви приемат безрезервно с тази слабост, но други биха се дистанцирали (защото, както уж имате нужда от тях, вероятно ги поставяте в периметър и им е трудно да бъдат в контакт с възрастен, който се държи противоречиво, незряло). Така поради своя ужас избягвате самотата в нощта, а чрез необузданата непоносимост към трудностите през деня си я причинявате, като отблъсквате други извън семейния кръг и
намалявате шансовете спонтанно да споделяте живота си с хората.
Какво сте опитали досега: лекар и лекарства - снижаване на симптома отвън; осигуряване на близки за през нощта - спасители отвън; леене на куршум - вълшебство за извеждане на напрежение чрез символично материализиране във видим "модел" и потвърждаването му отвън; книга, която ще започнете да четете; повтаряне "трябва да се оправя". Тези средства не отнемат в дълбочина от силата на душевния "пожар". Той може да продължи да тлее и да се възпламени от повей, който ще му даде кислород за ново разпалване, или пък мисълта "дали още тлее" ще държи Вас, вместо Вие да владеете и да разполагате с живота си с всички и трудни, и радостни моменти. (В зависимост от симптоми за телесна възбудимост или изтощение уважавам съчетаното справяне с лекарства, предписани от психиатър, невролог или ендокринолог, а да не забравяме, че кръвното налягане може да е показателно и за възпалителен процес от компетенцията и на други специалисти.) Ако причината за страховете остане неосъзната, неуважена, ако не се "прегърнете" цяла със силните Ви качества и с вашите слабости и страхове, чрез използването само на техники и лекарства срещу отделна своя слабост може да влезете във война, в която няма победили, а само жертви от изтощение и от обезсърчаване.
Ако се доверите на специалист, той може да Ви води в опознаване на източниците на вашето напрежение, но ако искате да опитате сама, ето
някои малки "маркировки и фенерче" за една разходка в тъмното в себе си:
- Спомнете си детството, юношеството, младежката възраст! С кои трудности се справихте сама и как го направихте? Ако сте се опирали винаги на близките, ето вече възможност да се изправите самостоятелно пред задачите на деня. В настоящата възраст и като майка на вече пораснало дете животът предполага и иска опит на зрял възрастен, който посреща затруднения, без да се огъва, без да се удавя (в плиткото дори - при най-малкия повод). Оттеглянето на родителите помага да се разположите в живота си като голяма и да видите по-младата Еми от позиция на сегашния опит: Еми при избора на семеен партньор, от началото на брака и в годините до развода. Какви трудности доведоха до разтрогването му? Ако днес се обърнете към 5 години по-младата от сега Еми, какво бихте й казали, какво бихте направили по друг начин? Кои от препоръките могат да помогнат и сега за по-пълноценен самостоятелен живот, без да се сривате в трудни моменти?
Повтарянето "трябва да се оправя, да съм здрава, за да си гледам детето..." очевидно не работи. Целта "за да си гледам детето" е обречена, отложена от гледането в часовника кога ще дойде леля ви. Учестеният пулс измества на втори план нуждата на детето от грижа и внимание, от вас.
Страхът от провали парализира в житейско бездействие,  в робство на ужаса.
Фокусът е изместен. Волята не действа, ако липсва желаене. Какво би станало, ако пожелаете и направите нещо за себе си? Детето ще Ви вижда увлечена, би могло да попива от Вашето вдъхновение, да споделя Вашите нормални ядове на някои несполуки и да се удивлява на радостта ви, когато успявате. Тогава "искам и за да го постигна, трябва да свърша това-онова" няма да Ви ужасява, отегчава, уморява, желаенето ще Ви води в посоката Ви, ще Ви зарежда с енергия и със здраве, ще добиете навици на голяма.
Ако човек е обладан от страха, Еми, "маркировките и фенерчето" не биха дали кураж без водач, освен ако не е достигнал някак до прага на справянето. Нощната тревожност е лампичка, че не е била създадена или се е изгубила във времето сигурната Ви връзка със себе си, че е дошло време да преодолеете зависимостта от други, за да се чувствате можеща през деня и спокойна да заспивате през нощта. След първата стъпка с писмото остава да направите и втората в тъмното - сама или с водач. Това, което предстои след справяне с изпитание, си струва начинанието. Пожелавам Ви кураж!