Новият роман на писателя Недялко Славов със странното и магично заглавие „Пиафе“ доведе автора на среща с русенските му почитатели. Една група от четящи русенци с откровена радост се събират в книжарница „Хермес“ на улица „Александровска“ 71 още от гостуването на Славов с по-предишния му роман „432 херца“, а след това възторжено приветстваха романа „Камбаната“ - роман, спечелил безапелационно няколко национални литературни награди. Този роман, който въздейства като гръмовно звънтене, изпълващо цялото българско пространство, и заедно с това като онзи подводен звънец, рисуван в учебниците по физика отпреди много десетилетия, очертава едно спасително пространство за вярата, за любовта и за човечността, разтърси и зареди с надежди българските читатели. Сред тях и русенските. И ето че сега всички те очакваха с интерес следващата белетристична книга на живеещия в Пловдив писател. Книгата вече е факт, отново е издадена от издателство „Хермес“ и отново собственикът на издателството Стойо Вартоломеев сам придружава автора в националното му литературно турне. 
Малко преди да започне русенската среща в книжарницата на „Хермес“, Недялко Славов отдели време за интервю за вестник „Утро“.

В предишен разговор за вашия вестник ви бях казал, че пиша друга книга, работата върху която спрях, за да напиша "Камбаната", припомня Недялко Славов. И добавя: "Тогава ви казах, че пиша една скандална книга. Май ще излезе, че 
интервюто в "Утро" е било пророческо
Книгата е "Пиафе", а сред няколкото прототипа на героите в нея и няколкото реални отправни точки важно място, оказва се, има и Русе.
"При идването ми преди това тук много се впечатлих от фасадите на сградите в центъра, от атмосферата, с която се усеща да диша градът. Оставаше ми само да пусна въображението си - представих си какви хора са живели в тези сгради, как са общували, как са се смеели, разговаряли са, размишлявали са, правили са планове, натъжавали са се. Русе е портата не просто към Европа - Русе е портата на България към света! И това неминуемо се отпечатва върху лицата и характерите в този град. Така той наложи своя рисунък върху спомените на героя, който вади един по един детайли, а за читателя остава да ги сглоби в пъзел, от който надничат русенски гледки. Всеки детайл живее свой собствен живот, но заедно с това подсказва нещо, една фасада, един еркер, един балкон с дантелена плетеница от ковано желязо отключва по нещо. И така се изгражда паралелната реалност", разказа Недялко Славов. 
Новият му роман е едно поредно отчетливо послание, което авторът отправя към своите читатели - 
за любовта, която трябва да ражда човешки живот
но все по-често не го прави. Но романът е и един своеобразен словесен експеримент. Като поет, за когото метафората е свещена доминанта, вероятно най-логичното нещо е да даде заглавие-метафора  на новата си белетристична книга. "Пиафе" с ударение на последната сричка означава едно от знаковите движения на коня при обездката. Това е онзи ход, при който конят върви на място, повдигайки грациозно копитата си и изобразявайки енергично и красиво движение. При това животното не помръдва и на сантиметър от пространството, където се намира. Това е едно от най-трудните движения за коня и за жокея, разбира се, но е и зримият образ на любовното чувство, на силното любовно чувство, обяснява Славов. Самият той като дете е яздил /просто е имал късмета на щастливо и всъщност нормално детство - когато ездата е била нещо достъпно за хлапетата през лятото на село, а не е била свързвана задължително с това баща ти да те закара с кола до конната база и да не те пуснат до животното, преди да си сложил скъпата жокейска тока - популярно казано шлем - на главата си/. 
Конят е метафора на движението, той е изключително изящно животно 
- а в случая с моя роман това беше ключът, който ми беше необходим, продължава писателят. Така изящният танц пиафе постепенно разтваря пред него много от метафоричните си смисли, сред които и възприемането му като движението на влюбените. Смислите се оказаха повече от тези, които човек може да измисли - не ми оставаше нищо друго, освен просто да записвам, да следвам очертанията на линиите и образите в романа, казва писателят. 
В тази книга авторът е сякаш отстранен от своите герои - всъщност, той не се намесва никъде в повествованието, което се води поредно от името на всеки от двамата основни персонажи. Преплетен асоциативен поток, в който насеченият ритъм на синкопираните реплики на Зара влиза често пъти в асинхронен диалог с по-плавните и построени с повече логическа последователност монолози на Крис. Беше много трудно да овладея това и да направя този поток комуникативен, признава авторът. А негови читатели, които вече са имали удоволствието да прочетат "Пиафе", пък му признават на него колко са впечатлени от владеенето му до съвършенство на женското мислене, нагласа, натура. 
Но да се върнем към 
"скандалното" в новата книга на Недялко Славов
Романът, заради който той е прекъснал работата си върху "Пиафе", бе определен по същия начин - именно като "скандален" - от немалка част от литературната критика /доколкото я има все още в България/. "Камбаната" е скандална дотолкова, доколкото казва истината - истината за вярата, религията, изпепеляването на ценностите и стойностите, обяснява авторът. Оказа се, че скандално е в случая, когато художествената теза в една книга е равна на истина в нашата, общо взето, много плаха и сервилна литература, добавя той. 
"Пиафе" със сигурност няма да се хареса на мнозина - тя третира една жизнена тема, която според признанието на автора за него самия в момента е номер едно. Това е темата за отказа на жената от майчинство. За мен това е в крайна сметка отказ от самата човешка природа, казва тъжно писателят. 
Така както "Камбаната" е побрала концентрираната болка на Недялко Славов по христианската вяра, така "Пиафе" боли с - да, свободния, но в същото време пагубен и обричащ избор на една жена да даде живот. Тревожи ме това, че много упорито напоследък се разрушава 
онази двуполюсност на света, която е изконна и изначална - парадигмата мъж-жена
признава Славов. Това го навежда и на други невесели мисли. Като заговорим за патриотизъм, веднага се намират хора да отсекат: "О, това е отблъскващо!". Така ценности и стойности, които векове, хилядолетия наред са държали човека изправен, сега се обезкървяват, за жалост, често пъти умишлено", размишлява той. 
Истината е, че неговите книги не се вписват в елейните химни на съгласието, които като правило се пеят в днешната българска литература. За Недялко Славов дори прехвръкват определения като "големия български дисидент". Може би на някого това ще му прозвучи странно и неуместно - близо три десетилетия след ерата на вдъхновения социалистически реализъм. 
За съжаление, тридесет години след един откровено тоталитарен период отново се създават условия за дисидентство, не отрича Славов. Според него има една невидима литературна полиция, която зорко следи за политкоректността на текстовете, смята той. А това създава усещането за дисиденство. 
Макар че романът излезе от печат съвсем наскоро, вече има отзиви от читатели. И особено от читателки, които споделят с автора 
адмирации за неговата проницателност и познаване на женската натура
О, това е една от мерките, които за мен са много важни, усмихва се писателят. "Ако един писател не може да изгради един женски образ, по-добре да не смята, че е писател. Плоското илюстративно описване няма нищо общо с женското начало и с женския характер. Мисля, че това - да разбира жената, е заложено по някакъв начин у мъжа - все пак, жената ражда мъжа, така че до голяма степен това е предикативно рамкирано. А това, че отзивите до този момент са повече от жени, само потвърждава истина, която и без друго е известна: че жените повече четат, че те са по-чувствителни, по-любопитни. А и 
по принцип жените са по-смели от мъжете
във всеки план - от нетърпимостта към социалните неадекватности до това, че немалко от тях сами отглеждат децата си. Така че това, за което става дума, може само да бъде комплимент за мен", казва Недялко Славов. 
Но от моята невинна реплика за женското внимание към неговите книги, писателят продължава с горчивина: "В цялата днешна ситуация много ме тревожи това какво се случва с мъжа. Той е тотално фрустриран в атмосферата на глобална безотговорност в тази игра без правила. В ситуацията, в която царят своеволия до безкрайност, се нарушава статуквото на мъжката позиция, на мъжкото мислене, да не говорим за антихристките теории за избор на полове... Всъщност, усещането за дисидентство идва точно оттам...".
Ако "Камбаната" е ярко и тревожно огненочервена, какъв цвят е "Пиафе" - питам белетриста преди края на разговора. Каквато е корицата! - отговаря, почти без да се замисли той. Червено и черно. Вечните страсти и вечните въпроси - преди Стендал назад и от Стендал до днес, а и след това. За читателя остава радостта да припознае тази вечност на страстите през бавната поезия на прозата в новия роман на Недялко Славов. И да открие за себе си енигматичната прелест на пиафе.