Петя Чешмеджиева е доктор по педагогика, магистър по психология, със специализация по консултативна психология (индивидуално, групово, семейно, кризисно консултиране, телефонно и интернет консултиране). Професионалната й практика включва психологическо консултиране, водене на обучения, психодиагностика, диагностика на детското развитие с програми за оптимизиране. Тя е психолог-управител на Център за психологически услуги и развитие "Псикомфорт" (гр. Русе, бул."Цар Освободител" №14, ет. 2, GSM 0887923413; http://psycomfort.com/). Научните й интереси са насочени към възможностите за превенция на неврозата, оптимизиране на здравето и повишаването на качеството на живот чрез подобряване на общуването и отношенията - усъвършенстване на комуникативни умения и на умения за разрешаване на конфликти.
Всяка седмица Петя Чешмеджиева ще отговаря на въпроси на читатели на "Утро", които може да се задават на адреса на редакцията Русе, ул."К.Иречек"6 или в офиса на "Псикомфорт", както и на електронните пощи на редакцията и Центъра за психологически услуги и развитие utro@utroruse.com и petia.cheshmedzhieva@gmail.com.
Важно е хората, които имат въпроси, да знаят: тук може да откриете съпричастие без съучастие; може да получите препоръки, които да ви ориентират в посоки, но не и директни съвети какво трябва да изберете или да направите; гарантира ви се дискретност, с каквато се ползват всички клиенти на Център "Псикомфорт" /имената на питащите ще бъдат сменяни, за да не бъдат идентифицирани от никого/; предвид ограниченията на дистанционното консултиране, при което човекът в нужда е анонимен и представя накратко проблема си, случаят остава неизследван, затова отговорите ще дават принципни насоки, така че да бъдат общополезни за читатели с подобен проблем. Няма универсални рецепти и консултирането не дава рецепти, а пространство, което разширява перспективата на нуждаещия се, за да се окуражи към справяне. 
С тази рубрика се надяваме да допринесем за възможностите за справянето със страховете и със стреса в ежедневието на нашите читатели.

Бих искала да споделя с вас свой личен проблем, касаещ взаимоотношенията ми със сина ми, който е на 21 г. По професия съм детска учителка. Имаме и дъщеря, която вече осма година е в чужбина, където завърши висшето си образование. Мисля, че сме едно нормално семейство, в което има разбирателство, обич и взаимопомощ. Възпитавах у децата си добронамереност към другите, уважение към труда (няма срамен труд), уважение към семейството. Празнуваме заедно всички празници, вечер сядаме да вечеряме заедно, разговорите ни са около изминалия ден и предстоящи задачи. Проблемът възникна със сина ми, когато отиде да учи в София. Имаше приятелка, с която се запозна в последното си ученическо лято. Момичето е от семейство на разведени родители, отраснало само с майка си. Приех майката и момичето, търсих контакти с тях, празнувахме заедно Нова година. В процеса на опознаване открих много неща, които сериозно се различаваха от възпитанието, което ние даваме на сина ни. Той е отговорен, дисциплиниран и коректен. Момичето е мудно, бавно и вечно депресирано. У тях се слуша чалга постоянно, то лъже майка си, на публично място, на автобусната спирка, категорично настояваше за скъп мобилен телефон (на цената на половината заплата на майка си), който на другата седмица майката му купи. В разговори се опитвах деликатно да говоря със сина ми и да му обясня, че това момиче не е за него, че го използва не само то, но и майка му. Трябваше да отсъства от училище, защото майката имаше нужда от консултант по избор на DVD, при монтирането му и пр. Всяка вечер след училище синът ми изпращаше момичето до вкъщи, минаваше през неосветено място, свърталище на наркомани, но нито веднъж майката не излезе да го придружи поне до някъде по пътя. Майчиното ми сърце подсказва, че това момиче не е за него. От февруари т.г се разделиха по желание на момичето, с мотива, че аз не я харесвам. Не съм забранявала на сина ми да се среща с нея, само съм го молила да не задълбочава връзката и да не се обвързва - рано е за неговите 21 години да създава семейство. Баща му сякаш не приемаше насериозно нещата около тази връзка, не му се вярваше, че нещата в отношенията им стават по-сериозни. След раздялата с момичето синът ми се държи много резервирано към мен, отказва да го издържаме, намери си работа в София, нощем работи като диджей в една кръчма в Студентски град и се издържа сам. Сигурно имате представа колко е силна музиката, колко са ярки сменящите се светлини, а дали там не са проститутките, наркотиците, незаконното оръжие и Бог знае още какво. Много ми е болно, защото ние сме на държавна работа и получаваме редовно заплати, пък и мисля, че студент в престижен факултет на университета е рано във втори курс да работи - времето, което отделя за работа, му е необходимо за учене. Та това са ми вълненията, а фактът, че се прави на мъж и пренебрегва майчините ми задължения, е в основата на тревогата ми! Моля помогнете ми! Посъветвайте ме как да променя отношението на сина ми към мен. Неговата отчужденост ме убива!
Ани, 48 г.

Драга Ани, споделяте притеснения за промяната, настъпила в поведението на сина ви след приключване на връзката му с момиче и в отношението му към вас след тази раздяла. Изразявате молба да ви помогна той да промени отношението си към вас. Силните страхове понякога заслепяват човека, той губи представа за силните страни на различни възможности, затруднява се да постави „на кантар“ предишни действия и от стремеж да преодолее задушаващите чувства губи перспективата и изпада в слабост да се преживее като "осъден" или като жертва. Тук няма как да беседваме, но, следвайки споделеното от вас, можем да го видим през друга гледна точка, която да ви помогне да пренастроите нагласата си като майка на пораснало дете. На фона на добродетелите, в които сте възпитавали сина ви, негативната според вас промяна 
всъщност го представя като едно мъжествено справящо се момче. 
Съпреживявам майчината ви тревога, но не мога да не призная своите искрени симпатии към него:
- Като истински кавалер през последната ученическа година, вече и пълнолетен, му е било недопустимо една дама, макар и майка на приятелката му, да го изпраща обратно в тъмното, когато малко преди това той е изпратил дъщеря й. Пренебрегнал е един учебен ден в последния гимназиален клас, за да настрои новото им домашно видео (други ученици отсъстват от училище за далеч по-безсмислени неща, просто за да не са там). Учили сте го да прави добро и той е направил, а може и него да го е изкушил интересът да опознае колкото може по-скоро новото устройство в семейството на приятелката си;
- Възпитан е от вас, че не съществува срамна работа. В момента е избрал да съвместява учене и работа. Че се изморява в работните вечери, може би е вярно, но човек в младежка възраст има много енергия, трудно се уморява и бързо се възстановява. За един отличник е важно не само да стои над дебелите книги, а и да се развлича, а той е намерил начин от това да има свои доходи и да трупа разнообразен житейски опит. 
труд и лично спечелените пари повишават самочувствието на човека,
той се чувства по-свободен;
- Синът ви работи може би нещо, което съвпада с негово хоби и това е още една причина да е щастлив - защото използва по-голяма част от потенциала си.
Позволявам си да възразя, че синът ви "се прави на мъж". Той Е истински млад мъж и това по-скоро би могло, ако приемете, да бъде повод за Вашата гордост, че го показва в делата си. Посятото от вас като родители дава плодове чрез действията му. Представяте си злините, които се срещат в работа като неговата, и майчиният страх усилва във въображението ви още повече тяхната поразителна сила. Работата, която детето ви е избрало, е сред подходящите по-бързо да преодолее кризата от раздялата с момичето - той е сред млади хора, а от позиция на диджейския пулт има възможност да наблюдава другите и да трупа самостоятелно представи и опит за рисковете, които предоставя тази среда.
Изглежда силна тревогата ви за това дали губите връзката с детето ви - като че ли го губите завинаги - нещо, върху което си струва да помислите и би било предмет на консултиране, ако ви създава трайно напрежение. Израстването е процес на отказ от детски илюзии и лъжливи предположения, в резултат на който укрепва увереността в своите сили. Обръщам внимание на това, за да разсея за малко вашето впечатление, че самостоятелността, която демонстрира синът ви, е реактивна по отношение на вас - като да ви наказва за приноса ви, който момичето е изтъкнало като причина за раздялата им. Според изследвания в периода от 16 до 22 години погрешно предположение, което трябва да бъде отхвърлено от младите хора, е „аз завинаги съм свързан със своите родители и вярвам в техния свят“.
Разбирането и отхвърлянето на тази илюзия
става чрез изграждане на идентичност на възрастен, върху която не се разпространява властта на техните родители.
Да се върнем на последното ученическо лято на вашия син и неговата приятелка. На този етап чувството за Аз е още нестабилно и неувереността в себе си прави човек много уязвим на критика. От друга страна, младежите започват да забелязват, че техните родители не са съвършени и също допускат грешки, че вече не са всемогъща управляваща сила, каквато някога са били. Вие признавате за вашата активност за по-голямо сближаване със семейството на момичето. И други родители изпадат в подобна слабост, за да покажат добро разположение към приятелството и - съзнателно или не - за да имат възможност за контрол върху средата около своето дете. Уплашили сте се, че на 21 години синът ви е бил готов да направи грешка с преждевременно създаване на семейство - представа, която казвате, че не се е споделяла от съпруга ви.
Допускам, че по мъжки между баща и син е имало по-пълноценно взаимно разбиране
и споделяне без необходимост от пряка намеса на съпруга ви. А готовността за създаване на семейство може да е на лице дори и на 21 години, ако човек може да поеме отговорност и да се отнесе с грижа към хората, с които ще споделя живота си - семеен партньор и деца. В зависимост от възпитанието си и от опита, пропит от своите родители, има младежи, които дори и като студенти успяват да съвместят справянето едновременно с две такива специални житейски задачи - и учене, и семейство, особено ако могат да разчитат на своите близки в най-трудните моменти. Узряването става, като младият мъж (или младата жена) напълно поеме отговорност за своя живот и се откаже от очакването за постоянна помощ от страна на своите родители, но не само чрез стремеж за освобождаване от властта на майката или бащата, а чрез активно позитивно изграждане на живота. Тогава агресията се пренасочва към решаване на задачите на възрастта, вместо към остарелите обиди. Активното справяне отвлича енергия от постоянното вглеждане в себе си и ангажираност със себе си. От тази гледна точка, Ани, и на базата на ценностите, в които се е изграждала личността на детето ви, вероятно вие не сте обект на "наказателна реакция" от негова страна, както вероятно ви се струва. Синът ви е намерил начин да преодолее кризата от раздялата си с момичето, в което е било влюбен, не чрез потъване в себе си, а чрез ангажиране с неща извън себе си, в които е активен и се чувства успешен. Кризата на отношенията между вас двамата заради тази раздяла като че ли 
служи повече като катализатор за неговия скок в израстването
и вашето дете прави най-важното и правилното за живота пред себе си, в същото време помага и на вас да го "отбиете" от себе си.
Ани, ако ви се струва, че бившата приятелка на сина ви е постъпила манипулативно, чрез интрига (изтъкнала е вас като причина за раздялата им и сигурно ви е обидно, защото само сте давали съвети на сина ви, а сте убедена, че момичето е в състояние да лъже и да манипулира най-близките си хора), то срещу това няма как да противопоставите това отражение върху вас, че синът ви ви наранява и че отчуждението му ви убива. Ако му показвате, че така възприемате неговото поведение и неговите избори да бъде по-самостоятелен, вероятно не осъзнавате с какви непосилни ангажименти го натоварва, след като той иска да надмогне пряката си зависимост от родителите - за стратегиите в живота си и финансовата зависимост, по собствено желание работи и печели за настоящите си нужди. Майчините критерии за добра перспектива и за средствата за постигането не издържат пред един адаптивен и гъвкав в дейностите си млад човек, който се справя в интензивната динамика на живота в столицата. Вие цените предимствата на държавната работа, но в София е пълно с примери за големи възможности и предимства и на частната работа. 
Вярвам, че и с ученето ще навакса дори и да има моменти на спадове или на нови избори. 
Вашият син има право на свой опит,
на свои грешки дори и на своето справяне с трудности. Понякога родителите забравят, че децата не са за това да допълват техния живот. Те имат своя съдба и право на свой принос за нея и за живота си. Казвате, че дъщеря ви е в чужбина, завършила е образование и е устроила живота си там, което означава, че сте отгледали адаптивни деца. Сега чувствате дефицит на възможност да им оказвате подкрепа, но ако изберете тяхната самостоятелност да не ви убива, ако се успокоите, остава само да им показвате, че не се съмнявате, а вярвате в техните сили и способности да бъдат успешни, но и че могат да разчитат на вас за помощта ви, когато имат нужда от нея за тях самите, а според опита ви - и за времето, когато се появят вашите внуци.