Днес България разполага със законодателство срещу тероризма и финансирането му, което отговаря на съвременните изисквания и стандарти в тази област. Това каза главният прокурор Сотир Цацаров, предаде БГНЕС.

Цацаров взе участие в конференция на тема „Борба срещу финансирането на тероризма – от законодателство към практика“, където политици, магистрати и експерти в тази област обсъждаха мерки за справяне с този проблем.

Главният прокурор припомни, че много от правните норми в антитерористичните закони на страната ни са приети с множество спорове и дискусии, а дори и с остри критики в пленарна зала за нарушаване на човешките права. „Според мен времето доказа, че сме на прав път. Днес тези конюнктурни слова са забравени. В същото време, за добро или лошо, както прокурорите от Специализираната прокуратура, така и съдиите от Специализирания съд придобиха не малък практически опит при дела с такъв предмет“, смята Цацаров.

Според него за справянето с финансирането на това престъпление европейските държави се нуждаят от качеството ново ниво на международно сътрудничество. „Това включва информационен обмен, полицейско сътрудничество, сътрудничество между разузнавателните служби и охранителните органи, работещи международноправни инструменти са събиране на доказателства, включително блокиране на финансови активи“, подчерта главният прокурор.

Цацаров допълни, че според него финансирането на тероризма не познава граници – междудържавни и между националните правни системи, а това прави необходимостта от междудържавно сътрудничество още по голяма.

Дискусията бе открита от председателя на парламента Цвета Караянчева. „Наблюдаваме промяна на вида и структурите на терористичните групи, което доведе до промяна на терористичните актове и начина на тяхното финансиране. Така, от мащабния акт, чиято подготовка струва 400-500 хил. евро, като тези от 11 септември, в момента повечето атаки са под 20 хил. евро. Методите на финансиране включват самофинансиране или набиране на средства с цел пътуване до конфликтни зони и участие в обучение за извършване на терористични актове“, заяви Караянчева. Тя допълни, че много голяма промяна се претърпели самите методи на финансиране на терористичната дейност, които вече преминават не през традиционната банкова система, а през множество други субекти, сред които казина, онлайн игрални платформи, доставчици на виртуални валути и др.

Изказване в рамките на форума направи и председателят на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов. Пред експертите той изведе на преден план необходимостта от обединение на всички политически сили по темата „сигурност“, както и провеждането на общи политики между ЕС и националните парламенти. Цветанов припомни за приетият в България специален Закон за тероризма през месец март 2016 година, който беше гласуван след мащабна обществена дискусия, с участието на много български и чуждестранни експерти. „Това да де възможност да отпаднат всякакви съмнения за това, че законодателството би нарушило човешки права“, аргументира се той.

За финансирането на тероризма и организираната престъпност като проблеми, които застрашават националната сигурност, говори председателят на парламентарната група на ДПС Мустафа Карадайъ. Според него те застрашават стабилността и сигурността на съюзите, в които членуваме, а по тези проблеми трябва да се работи както на национално равнище, така и на равнището на Европейския съюз. „Действащото в България законодателство – Закон за мерките срещу изпирането на пари, Закон за мерките срещу финансирането на тероризма, както и отделните разпоредби на други подзаконови нормативни актове в тази област, е пряк резултат от транспонирането на европейските директиви“, подчерта припомни Карадайъ.

Специален гост на конференцията бе Натали Гризбек, председател на Специалната комисия по тероризма в Европейския парламент.