От момента на появата на първия климатик в автомобила шофьорите непрестанно разсъждават за неговата вреда. От една страна той увеличава потреблението на гориво и отнема от мощността на двигателя, но от друга прави пътуването доста по-приятно, особено в топло време. Кое от двете е по-важно?
Климатикът има доста сложна система на налягане и охлаждане, което налага изразходването на повече енергия. Затова и компресорът му е свързан с двигателя с помощта на ремък. При стартиране на двигателя с помощта на специална муфа се активира компресорът. Нужно е доста усилие, затова и включването на климатика винаги се усеща в автомобила. При празен ход се вижда как стрелката на оборотите пада, след което електрониката започва да променя настройките, за да може да компенсира загубите на енергия, причинени от включването на системата.
Когато лятното слънце е превърнало салона на колата в сауна, няма как да се мине без включване на климатик. По-добър начин за постигане на комфортна температура в автомобила все още не е измислен. Свалянето на прозорците не решава проблема, когато навън е страшна жега.
Колко гориво ползва климатикът?
Измерванията показват, че климатикът изгаря около 0,5 литра на час. Това е почти 10% от потреблението на гориво от 1,6-литров атмосферен двигател при пътуване със скорост от 90 км/ч. Цифрата не е толкова стряскаща, но мнозина забравят, че компресорът на климатика изяжда не само бензин, но и пречи на ускорението. Загубата на мощност е също около 10%, което за динамиката на някои двигатели е доста съществено.
Проблемът е, че климатикът отнема от въртящия момент на двигателя при ниски обороти. Обикновено пикът на мотора е при 3800 об/мин, докато климатикът се включва още при 800 об/мин. Тоест, максималното потребление на енергия от система за охлаждане се достига, когато моторът разполага с половината от въртящия си момент. Затова и на моменти водачът има чувството, че моторът е на път да загасне.
Освен това, при движение на висока предавка със скорост 70-90 км/ч моторът работи на икономичен режим, като изразходва до 10% от своя потенциал за захранване на компресора на климатика. Това е проблем при атмосферните мотори, които при 1000-1500 об/мин разполагат само 65-75% от въртящия си момент (неговият пик е достъпен при 3800-4000 об/мин).
При турбо двигателите с 4 цилиндъра максималният въртящ момент е достъпен още при 1500 об/мин. Факт е, че те се справят с кламатика доста по-лесно, но и при тях се усеща загуба на мощност при пълно натоварване на компресора в жегите.
При каква скорост пада мощността?
Загубата на 10% от мощността се усеща при скорост над 50 км/ч, когато водачът преминава на по-висока предавка. Например, автомобил на пета скорост се движи нормално и при 60 км/ч, но с включен климатик ускорява по-трудно при плавно натискане на педала на газта. С други думи - моторът губи еластичността си и съответно харчи повече гориво при ускорение, тъй като се налага да се дава повече газ. Понякога водачите са принудени да слязат на трета предавка, като съответно повишават оборотите до 3000-4000. Тогава вече не става дума за 10-процентно увеличение на разхода, а за 50 и повече процента.
Общо взето, при скорост 60-70% км/ч загубата на мощност, причинена от климатика, се усеща най-вече при автомобил с 5-степенна механична скоростна кутия. Това е и причината тестовете за икономичност и еластичност на двигателя да се провеждат именно с включен климатик.
Да включиш или не?
При автомобилите с автоматична скоростна кутия, както и с по-нови климатичи системи, ефектът е по-слабо забележим. При най-съвременните модели системата се изключва по време на ускорение, а новите автоматични трансмисии с 6 и 7 предавки са така програмирани, че да компенсират загубата на мощност при ниски обороти.
В същото време увеличението на разхода на гориво се компенсира от факта, че шофирането с включен климатик е доста по-приятно, а и по-безопасно. Хладният въздух в салона кара водача да се чувства по-доре и да се концентлира върху пътя, така че загубата на тези 10% е напълно приемлива.
Ако все пак шофьорът е голям любител на икономията на гориво и обича да се движи със скорост 70-90 км/ч, а климатикът го дразни, той може да го изключи. Важното в случая е, да не се отварят прозорците, тъй като това ще доведе до увеличаване на аеродинамичното съпротивление и автомобилът ще започне да намалява скоростта си. Съответно това води до по-силно натискане на педала на газта дори от това при включен климатик.

Създава комфорт, но и иска грижи

Климатикът в автомобила е може би най-често пренебрегваният агрегат, но безспорна необходимост, когато става въпрос за приятен път. Профилактиката му е важна, както грижата за всяка друга част на автомобила. Всеки си мисли, че проблем няма, докато той духа студено. Лошото обаче е, че подобна немарливост може да ви струва скъпо, когато стигнете до сервиз и просто зареждане с фреон.
Да започнем първо с основните части на климатика на автомобила:
* Компресор - той движи хладилния агент, който в случая е фреон.
* Кондензатор - който охлажда компресирания фреон. Той се намира пред водния радиатор.
* Филтър - осушител/дехидратор - който премахва влагата от фреона и филтрира твърдите прахови частици.
* Клапан - редуктор-който понижава налягането и регулира дебита на течния фреон, според температурата на изпарителя.
* Изпарител - чрез него течният фреон се превръща в газ.
Как работи климатикът
Климатикът работи чрез тъй наречения хладилен агент, който има свойството при стайна температура да си сменя агрегатното състояние, тоест да се превръща от течност в газ и обратно. При превръщането на течността в газ се приема външна енергия, а при обратния процес се отдава. Движението му се осъществява чрез компресор. Той повишава налягането на фреона, при което той се загрява. Така загретият газообразен фреон отива до кондензатора, това е радиаторът пред водния радиатор, където отдава част от своята топлина в околното пространство. Така той се превръща в течност с по-ниска температура. От там минава през осушителя, който премахва влагата от фреона и филтрира част от твърдите частици. След това достига до редуктора на дебит и налягане, който подава течния фреон в радиатора, който охлажда въздуха в купето. Там той се изпарява и охлажда въздуха, който обтича радиатора. След това фреонът се връща в компресора, за да започне нов цикъл. Този процес е непрекъснат – непрекъснато в компресора влиза газообразен фреон, който също непрекъснато се изпомпва като газ. Важно е да се отбележи, че непрекъснато с фреона циркулира и масло. То смазва компресора и го предпазва от механични повреди.
Описаният принцип на действие е общ и може да има някъде някои незначителни промени в зависимост от производителя.
Всяка част от системата е много важна. Ако маслото не е прозрачно, каквото трябва да е, то значи имате нужда от смяна. Ако има проблем с миризми в купето или се чува странен шум, то значи филтърът има нужда от смяна. Ако климатикът не може да охлажда, то значи, че може би нивото на фреона е ниско. Ако осушителят не върши добра работа влагата в системата може да доведе до нейната повреда. И много други подобни малки неща, които трябва да бъдат следени, за да бъде цялата система здрава, точно като при всяка друга част на автомобила.
Как да разберете дали имате нужда от зареждане с фреон
* дали на стъклото на дехидратора се виждат балончета (не на всеки дехидратор има такова стъкло, това зависи от модела на автомобила);
* дали температурата ,която отдава от въздуховодите е достатъчно ниска;
* дали се чува звук подобен на съскане или течаща вода от вътрешността на таблото.
Особености и съвети за правилна експоатация
Когато автомобилът се намира в задръстване и остава често неподвижен дълго време, температурата около него се увеличава в пъти. Така до кондензатора достига по-малко въздух, за да го охлажда, като той освен че е малко, е и много топъл. Поради недостатъчно доброто охлаждане на кондензатора температурата на охладения от климатика въздух може да се повиши, което да ни накара да мислим, че има някакъв сериозен проблем. Веднага след като автомобилът се задвижи нормално, всичко трябва да се върне в нормалния си ритъм и климатикът да започне да охлажда нормално. Имайте предвид, че освен климатикът, затруднения изпитва и двигателят на автомобила. При големи горещини и дълго чакане в задръстване е възможно температурата на водата на двигателя да се повиши над нормалните стойности. Тогава е важно да спрете временно климатика, докато двигателят се охлади до нормалната си работна температура, която е някъде около 86-90 градуса.
Как да проверим сами ефективността
Подготовка:
1. Автомобилът се оставя за един час на сянка, със затворени врати  и стъкла като се оставят отворени централните вентилационни отвори.
2. След един час двигателят се пуска да работи на празен ход за около 5 минути.
3. Избирате най-студената позиция, която Ви позволява модела на автомобила. Или казано на кратко пускате го на макс.
4. Премествате обдухвателите така, че въздухът да излиза максимално от централните вентилационни отвори, като те се насочват напред.
5. Вентилаторът също се включва на максимална скорост.
6. Важно е да изключите вътрешната циркулация, за да се засмуква само външен въздух.
7. С термометър проверявате температурата на въздуха от централните вентилационни отвори.
8. Температурата на въздуха трябва да бъде с температурата на околната среда, +/- 5ºC.
Измерване:
Включва се климатикът. С термометър се проверява температурата на въздуха, излизащ през централните вентилационни отвори. След около 10 минути се отчита температурата и се сравнява с тези показатели, в които първо е посочена външната температура, а след нея - приемливата температура на излизащия през централните вентилационни отвори въздух: 15ºC - 4ºC-8ºC; 20ºC - 6ºC-10ºC; 25ºC - 8ºC-13ºC; 30ºC - 12ºC-16ºC; 35ºC - 17ºC-20ºC; 40ºC - 21ºC-25ºC.