Земен човек, здраво стъпил на земята. Момче, което въпреки успеха, не се е главозамаяло от славата. Изключително талантлив, усмихнат, позитивен и голям работохолик. Това са първите впечатления от младия и чаровен актьор Юлиян Петров, който за една нощ се превърна в истинска звезда с ролята си на кметския син Чочо в сериала „Скъпи наследници“. 
Един от най-обичаните български млади артисти е познат на публиката от участието си в десетки театрални постановки в Младежкия театър „Николай Бинев“. Освен в сериала „Скъпи наследници“ зрителите го познават и от голямото кино - филмите „Каръци“ и лентата за Леа Иванова „Пеещите обувки“, откъдето, както сам споделя, е научил много от големите в занаята. Малко са хората, които обаче знаят, че 
пътят към сцената на 27-годишния Юлиян тръгва от Русе 
където той живее около седем години. 
Роден е във Видин, но през 2002 година семейството му идва в Русе, тъй като по това време баща му е военен и служи в Щръклево. 
Израснал съм в България. Живял съм на толкова места вече, толкова квартири съм сменил, че конкретен отговор на въпроса „Откъде си?“ няма!“, споделя Юлиян. Популярният млад актьор пази много хубави спомени от детството си и най-вече от летата, прекарвани в монтанското село Медковец, където в момента живеят родителите му. 
Там, на село, при баба и дядо, имаше игри от сутрин до вечер - какво повече може да иска едно дете от лятото, спомня си Юлиян. 
След като семейството се мести в Русе, 
първоначално момчето учи в училище „Йордан Йовков“, а след седми клас кандидатства и е приет в Икономическата гимназия, за която казва, че му е любимото училище
„Нов град, нови приятели, нова среда, ново училище. По това време имаше много желаещи да учат икономика и търговия. Приеха ме в най-добрата паралелка - маркетинг, с най-добрата класна: г-жа Цачева“, разказва Юлиян.
Именно учителката по български език и литература го запалва по театъра и той опознава магията на това изкуство. А за 27-годишния талант това дори не е било мечта, въпреки че много хора от малки бленуват да станат известни актьори. 
„Г-жа Цачева организираше коледните концерти, подготвяше патронните празници и съответно ние като нейн клас бяхме доста активни. Тя организира и едно посещение в русенския драматичен театър „Сава Огнянов“ и ни заведе на обиколка, където разгледахме гримьорните и сцените“, обяснява Юлиян. 
Тогава от театъра съобщават на ученическата група, че правят кастинг за собствена актьорска школа и младежът проявява интерес. 
„Исках да пробвам, записах се и за по-малко от месец вече бях решил, че това е моят избор. Оттогава не съм спирал да сбъдвам мечтите си. 
Благодарение на Венци Петков и Кадри Хабил, които водеха студията към театъра, аз имах основата 
началото, което беше изключително важно, и за което съм им много благодарен. Студията даде много добри актьори. Стелиан Радев, Кристиана Ценкова също са едни много добри млади актьори, с които сме тръгнали заедно от школата“, казва Юлиян. 
Следвайки мечтите си през 2013 той завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на доц. Ивайло Христов, където е приет още от първия опит. След това във втори курс попада в Младежки театър „Николай Бинев“, и вече пет години е щатен актьор там. 
„Стана доста интересно. Случайно попаднах в едно представление под режисурата на Владимир Люцканов, който е директор на Младежкия театър. В него участваше мой приятел, който завършваше четвърти курс, и репетираше и друго представление. Стана така, че премиерите съвпаднаха и трябваше да се намери дубльор на неговата роля. Извикаха ме и 
неочаквано се озовах в професионален театър, в мащабно представление, с оркестър 
Много ми хареса атмосферата в театъра, как колегите се държат приятелски помежду си. От януари 2013 г. ме поканиха да участвам в друго представление, постоянно репетирах нещо. Още преди да завърша, имах щастието да работя с Явор Гърдев, с когото направихме „Почти представление“. След това започнах репетициите на мюзикъла „Някои го предпочитат“, после дойде „Пинокио“ и поканата за щат в театъра“, разказва Юлиян. 
„В Младежкия театър има някаква магия, която от поколение на поколение се носи из въздуха, и която не може да се определи или опише. Големите имена ме посрещнаха с отворени обятия и усмивки, което е обратно на слуховете, че когато отидеш в някой театър, големите артисти те смачкват и изяждат. Аз съм изключително благодарен на всичките си колеги. Всяка среща с тях е абсолютен урок, винаги има какво да научиш. Както се казва при нас, да крадеш от хората, да провокираш, да наблюдаваш, да следиш различни реакции“, споделя Юлиян. 
Освен десетките театрални постановки, зад гърба си той
има роли в два филма - „Каръци“ и „Пеещите обувки“ за Леа Иванова, където се превъплъщава в ролята на Еди Казасян
И двата имат международни награди съответно „Златен Георги“ и „Сребърен Георги“ на Московския кино фестивал.
„Ролите в киното са друга бира, особено когато е лентата е биографична. Да влезеш в обувките на Еди Казасян никак не е лесно. Особено когато не можеш да свириш на пиано и да танцуваш степ - неща, в които той е бил много добър, а ти трябва да се научиш за много кратко време“, призна артистът.  
Той не крие, че зад успеха му се крие много труд, много пот, много работа и много желание.
„Трудности винаги е имало, има и сега, и дано да продължава да ги има, защото опитът ни учи все по-леко да се справяме с тях“, категоричен е Юлиян.                                 
Зад гърба му вече е и хитовият сериал „Скъпи наследници“, където изигра ролята на кметския син Чочо. 
„Скъпи наследници“ беше голямо предизвикателство. Първият „дейли“ сериал в България, всеки делничен ден, 170 серии, година и половина снимки. 
Беше изключително преживяване 
за което е виновен целият екип. Срещнах много приятели, с които и до сега си поддържаме връзка, и, разбира се, най-вече опитът. Цялото нещо се случи с няколко кастинга, срещи с продуцент, режисьор. Снимките минаха много спокойно. Сериалът се засне в киноцентър Бояна, но много ни помогна това, че мястото беше отделено от самия център. Ние бяхме над киноцентъра и бяхме сами, около нас нямаше странични шумове, някак си бяхме затворени в нашето село“, разказва Юлиян. 
Едно от най-екстремните преживявания пък е моментът, в който Чочо се учи да язди кон. 
„Беше доста интересен момент. Това е едно от нещата, за които не съм намирал време и не съм правил. Аз се учех да язда и беше много забавно и смешно“, споделя Юлиян. 
Популярният млад артист не спира да иска още и да търси нови предизвикателства. Категоричен е, че човек не трябва да унива, да изпада в летаргия, а трябва да се работи, или да се пътува, или да се спортува - винаги има опция. 
А като става дума за спорт, Юлиян е любител на всякакъв вид спорт и обожава идеята за движението. 
В Русе е тренирал баскетбол, волейбол, водна топка и какво ли още не
От известно време много се е запалил по бокса, като преди това никога не се е занимавал с бойни спортове.
„Част от екипа споменаха, че ходят на бокс и реших да видя как ще реагирам“, споделя омаяният от Мелпомена млад мъж, които развива и бойни умения, докато не е на репетиции.  
„Обичам си професията, обичам динамиката в нея, а и в живота. Доставя ми страшно удоволствие и ми е доста интересно. Всяко ново нещо е предизвикателство за мен, очаквам още и още предизвикателства и съм готов за тях“, казва Юлиян.  
Новият хит сред актьорите се стреми да разграничава личния си живот от работата, като допълва, че понякога е много трудно, да се абстрахира от живота навън. В свободното си време обича излетите в планината на чист въздух и преходите от по няколко часа равномерно ходене. Едни от най-хубавите му моменти пък са да гледа любимите изгреви в Созопол или залеза над Дунав на кея в Русе. И има какво да го връща при голямата река, която, казват, зарежда с особена енергия всички, но най-вече творческите натури.