Превратът на 9 юни 1923 година в Русе - всички срещу БЗНС
Капка ИВАНОВА
Преврат! Този страшен за всяка власт катаклизъм, който настъпва най-често там, където има еднолични режими или поне сериозни наченки на такива, сполита правителството на БЗНС, оглавявано от Александър Стамболийски.
Още в края на 1922 година Централното ръководство на Военния съюз решава да се извърши преврат срещу оранжевия кабинет. През пролетта на 1923 година се появяват слухове, че макар страната да е монархия, министър-председателят Стамболийски ще се обяви за президент на републиканска България при освещаването на храм-паметника „Александър Невски“.
Тези слухове подтикват цар Борис III да насърчи ръководството на Военния съюз за по-решителни действия.
За подготовката на преврата в Русе са привлечени както членове на Военния съюз (ВС) и Съюза на запасните офицери (СЗО), така също и видни политически дейци.
В града развива дейност едно от най-многочислените дружества на СЗО в страната. Негови членове са политици и общественици, които след преврата от 9 юни 1923 година заемат ръководни постове.
В ръководството на СЗО влиза и Иван Хаджииванов, който играе важна роля в деветоюнските събития. Хаджииванов е уважаван адвокат и общински съветник от листата на Националлибералната партия (НЛП) и се ползва с добър авторитет сред русенската общественост. Освен това е член на Военния съюз и ВДРО. В деня на преврата
неговата задача е да попречи на ръководни фигури на БЗНС в града да предприемат отбранителни действия.
Под негово ръководство е поставена охрана пред дома на помощник кмета на Русе Спас Николов (БЗНС), а на 10 юни той лично и с охрана го отвежда в сградата на общината за извънредната сесия на Общинския съвет.
Военният съюз успява да спечели за каузата още един виден русенски политически деец - Никола Кямилев /името му се среща и като Кемилев/. Той е завършил Военно училище и към юни 1923 година е с чин запасен подполковник. В общинските избори през февруари с.г. е избран за съветник от листата на НЛП. Ползва се с голям авторитет сред политическите среди в града.
Изборът на Никола Кямилев и Иван Хаджииванов сред водачите на заговора в Русе не е случаен.
И двамата са членове на Военния съюз, ВДРО, НЛП и СЗО. Като представители на ВДРО имат връзка с неотговорните фактори, а също така и с висшите политически кръгове. Като добър оратор Никола Кямилев е изключително нужен за прокарване на новата политика, която се лансира от Народния сговор и Военния съюз. Още в първите дни след преврата той започва да организира събрания, на които да възхвалява „делото на 9-ти юни“, идеите и политиката на новите управляващи. В периода юни - август 1923 година той е главният мотор за изграждане на мрежа от структури на Народния сговор в окръга. Освен това Кямилев и Хаджииванов са водачи на русенската организация на НЛП, а една от задачите на Народния сговор и Военния съюз е привличането на националлибералите към коалицията на „партиите на реда“.
Ръководството на Военния съюз поверява подготовката на преврата в Русе на един от най-доверените хора на генерал Иван Вълков - майор Димитър Порков.
Тежката задача за превземането на русенския гарнизон се пада на подполк. Александър Пенев и майор Стефан Йонов.
Към осем часа вечерта на 8 юни са прекъснати телефонните връзки в града. Към 4.30 часа сутринта на 9 юни окръжният управител Асен Тодоров и кметът Александър Хаджипетров са забелязани да сноват нервно с файтон из русенските улици. След съобщенията от София за свалянето на правителството на Александър Стамболийски, полковник Соларов заставя окръжният управител да му предаде властта. В 6.30 часа с негово съдействие русенски журналисти влизат във връзка със столицата и само след броени часове излизат първите специални притурки с разяснения за преврата и състава на новия кабинет.
В града всички учреждения са овладeни, лидерите на БЗНС са поставени под охрана и всеки опит за противодействие на лица от предишния режим е неутрализиран. Независимо от това е наложително вземането на спешни мерки от деветоюнските кръгове.
За усилване на русенския гарнизон, градоначалството и полицейските участъци са мобилизирани над 1000 запасни офицери и подофицери.
В запазените списъци сред лицата, които са взели участие в събитията от 9-12 юни 1923 г. се срещат имената на водещи партийни лидери от Обединената народно-прогресивна (ОНПП), Демократическата (ДП), Радикалдемократическата (РДП), Националлибералната и Българската работническа социалдемократическа (БРСДП ш.с.) партии. Сред тях най-многобройна е групата на националлибералите: Васил Янакиев, Никола Кемилев, Димитър Сакакушев, Владимир Симеонов, Георги Армянов, Никола Червениванов, Иван Хаджииванов, Янко Танков, Иван Нешев, Страшимир Наумов; от ОНПП - Васил Минчев, Драгомир Апостолов, Иван Шаранков, Христо Гайдов, Петър Цаперков, Димитър Пенев, Васил Кръстев; от ДП - Петър Тодоров и Христо Стоянов; от РДП - Кънчо Кънчев и Димитър Константинов; от БРСДП - Панайот Лютаков, Никола Георгиев, Христо Чунчулов, Стефан Попов, Стефан Гарбузанов и др.
Изненадата тук е участието на социалдемократите. В свое изказване пред Народното събрание Никола Кемилев изтъква, че на 9 юни под негово командване са били както лидерът на местните социалдемократи Дойко Петков, така и цялата партийна структура. В запазените списъци на чиновете, участвали в деветоюнските събития в Русе, не се среща името на лидера Дойко Петков, но фигурират други изявени дейци на партията.
Русенските комунисти, макар да не участват пряко в преврата, са в течение на готвения заговор.
На 28 юни на голям митинг лидерите на партията Найден Киров и Александър Атанасов благодарят на военните за „коректността след 9 юни“ и настояват за незабавни избори.
За кратко време „в помощ на семействата на бедни запасни офицери и подофицери“, мобилизирани по деветоюнските събития, е събрана сумата от 350 000 лева. Създаден е общограждански комитет, оглавен от окръжния управител Кънчо Кънчев, който е натоварен с разпределянето на набраните средства. В списъците на дарителите фигурират банки, фабрики, търговски и застрахователни дружества, видни личности и др.
След 33-дневно пребиваване в русенския затвор, без да бъдат разпитвани, на 10 юни 1923 година са освободени всички арестувани членове на дружество „Илинден“: зап. полк. К. Кръстев, Арсени Йовков (редактор на вестник „Илинден“), Тодор Чолаков, Александър Андреев, Михаил Думановски, Димитър Илиев, Андон Колев, Димитър Карнджулов, Ацо Стефанов, Евтим Петров и Димитър Петровски.
Със заповед на министъра на вътрешните работи за окръжен управител в Русе е назначен зап. капитан Кънчо Кънчев, а за градоначалник - Никола Кямилев. На 10 юни е свикано извънредно заседание на Общинския съвет. Кметът Александър Хаджипетров подава своята оставка и тази на помощниците си.
Неговата трезва преценка за ситуацията спомага за запазването на мира и спокойствието на гражданите.
На много места в страната са назначени тричленни комисии, но в Русе след оставката на земеделското ръководство се провежда законен избор за ново Постоянно присъствие. Новият кмет е демократът и привърженик на Народния сговор Христо Стоянов.
След конституирането на местната власт в града започват масови арести на земеделци. Под командването на градоначалника Никола Кямилев и помощникa му Кънчо Петров са сформирани т.нар. шпиц команди. Сред арестуваните са бившите народни представители Лазар Богданов, Гено Киряков, Иван Пандов, бившите градоначалници Георги Бахчеванов и Асен Тодоров, бившият кмет Александър Хаджипетров и помощникът му Спас Николов, както и много изявени личности от режима на Стамболийски. Разбита е цялата организация на БЗНС в Русе. Спира се издаването на местните земеделски печатни издания. Срещу мнозина представители на БЗНС са предприети поредица от репресивни мерки. Някои от тях успяват да избягат в Румъния, но по-късно са заловени от румънските власти и предадени на българските органи.
Десет дни след преврата в Русе се разпускат всички мобилизирани запасни офицери, подофицери и доброволци.
Вечерта деветоюнските кръгове в града организират голям митинг на Александровия площад. Там ген.Пантелей Киселов е посрещнат с бурни овации от множеството. От трибуната той изказва своята благодарност към всички запасни офицери, като им благодари за „изпълнения дълг в тези тежки след промяната на 9 юни дни за Отечеството“. Седмица по-късно е организиран голям митинг, на който оратори са кметът Христо Стоянов и градоначалникът Никола Кямилев.
Превратът е окачествен като „конституционен акт“, заклеймени са действията на земеделския режим, възхвалява се царят и армията. От трибуната Кямилев лансира пред русенското гражданство идеята за обединяването на партиите, подкрепили правителството на Александър Цанков около Народния сговор. Речта му следва инструкциите и решенията на Народния сговор от 17 юни 1923 година за сплотяването на съществуващите политически и обществени сили.
По късно Кямилев става депутат от Сговора в три последователни парламента. Ранен е в атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година, но оцелява. По-късно поддържа контакти с нелегалните военни структури на Комунистическата партия. След 9 септември 1944 година е осъден от Народния съд, но заради оказани услуги на комунистически функционери се разминава само с 2 години затвор. В залеза на живота си е директор на малка текстилна работилница в София.