За него Ърнест Хемингуей пише в „Безкраен празник“: „Приличаше повече на герой от Бродуей от края на миналото столетие, отколкото на талантлив художник, какъвто всъщност беше, и след това, когато той се обеси, обичах да си го спомням така, както го видях онази вечер в Кафе ди Дом. Казват, че семената на това, което ще направим, са в нас, но винаги ми се струва, че при тези, които си правят шеги с живота, семената се покриват с по-добре наторена почва“.
Европейската критика продължава: „Парижката школа познава трима гениални по рождение художници: Пикасо, Паскин и Модиляни. Никога няма да узнаем доколко славата на България е била нужна на Паскин, но със сигурност можем да кажем, че той е абсолютно необходим и неотделим от славата на България“.
Да, вече е ясно, че говорим за Жул Паскин, чийто земен път приключва на днешния 2 юни 1930 година и художникът става една от ярките непреходни звезди на небосвода на човешката цивилизация.
Художникът се самоубива малко преди насроченото откриване на негова изложба в Париж, а близкият до него кубински писател и музикант Алехо Карпентие казва: „Бедни Паскин! Ти се самоуби, понеже усещаше, че не ще можеш да надскочиш себе си като художник... Ти беше единствен свидетел на своята вътрешна трагедия, докато приятелите ти те покриваха с хвалебствия, а купувачите изсипваха златен дъжд върху ателието ти... Твоята смърт е невероятно красива! Нужно бе да притежаваш наистина голям дух, за да сториш това, което извърши...“.
Предлагаме ви материала на Диана Гласнова от сайта www.bugari-u-hrvatskoj.com „Художникът Жул Паскин - от Видин през Париж към вечността“.

Жул Паскин (Юлиус Мордехай Пинкас) е френски художник, роден на 31 март 1885 г. в българския град Видин, на река Дунав. По произход е сефарадски евреин - неговият дядо по бащина линия, Самуел Пинкас, е около 1815-1820 г. австрийски вицеконсул във Видин. Бащата на Жул Паскин, Мордехай (Маркус) Пинкас, е търговец на зърно в Русе и голямото дунавско пристанище му носи големи печалби.
При едно от пътуванията си той се запознава и оженва за родената в Триест София Руссо. И нейните родители са сефарадски евреи, които около 1820 г. от Триест се преселват в Земун. 
В Русе се раждат две от децата на Мордехай и София,
а от около 1880 г. семейството живее във Видин, където се ражда Юлиус Мордехай Пинкас. Днес родната му къща не съществува - съборена е в средата на 70-те години на миналия век. Но там поне е поставена паметна плоча - да се знае и помни, че тук е бил домът, в който е роден художникът Жул Паскин. След 1989 г. недалеч от мястото е поставен и барелеф на твореца, а уличката край съборената къща е назована с неговото име...
Според редица автори Паскин винаги с гордост е заявявал, че неговата родина е България. Еврейската виртуална библиотека (JVL), която е най-изчерпателната онлайн енциклопедия на еврейската история, политика и култура, с повече от 30 милиона посетители от над 200 страни, публикува биография на художника. В нея пише: „Жул Паскин, с рождено име Юлиус Мордехай Пинкас, е български еврейски художник, наричан понякога и Принцът на Монпарнас“.
През 1891 г. Юлиус Пинкас е ученик в първи клас в еврейското училище във Видин. Следващата година той ще продължи образованието си в Букурещ, където се преселва семейството му. От 1902 г. бъдещият художник учи в Будапеща и Виена, а през 1903 г. - в Мюнхен, в художественото училище на Мориц Хейман. Слуша лекции и в Кралската академия по изкуствата в Берлин.
За първи път публикува свои рисунки в две мюнхенски издания - в сатиричното списание „Симплицисимус“ през 1905 година и в илюстрирания седмичник „Югенд“. Приема псевдонима Паскин, анаграма от Пинкас. Във Франция, където след това живее, името му се произнася Паскен. 
Негови карикатури, подписани „Паскин Русчук“,
се появяват и в българското списание „Българан“ през 1906 г.
След като натрупва опит и известност, в края на 1905 г. Паскин заминава за Париж, където влиза в компанията на художници в Монпарнас. Безспорен майстор на рисунката, младият художник има характерен стил и в живописта, с която започва да се занимава след пристигането си във френската столица. Продължава да рисува акварели, шаржове и офорти за вестници и списания. 
В Монпарнас заедно с Амедео Модиляни и Марк Шагал става част от т.нар. Парижка школа, оформила поколения художници. Терминът „Парижка школа“ въвежда френският критик Андре Варно през 1925 г. С него той определя изкуството на художници чужденци, работещи в столицата на Франция. Голяма част от тях са с еврейски произход, родени в различни страни: Марк Шагал - в Русия, Амедео Модиляни - Италия, Жул Паскин - България, Хаим Сутин - Литва, Моис Кислинг - Полша и др. Те имат различен творчески опит и различна душевност, с което обогатяват творческата атмосфера на Париж и на новооформения, след Монмартър, център на художниците - Монпарнас. Тук се живее бедно, бохемски, една след друга се отварят художествени галерии, кръчми, кабарета, бордеи. Мястото е като създадено за Жул Паскин, получил прозвището Принцът на Монпарнас.
През 1907 г. Паскин организира първата си самостоятелна изложба 
в галерията на Паул Касирер в Берлин. Вниманието на парижката критика и публика привлича през 1910 г. с изложбата си в прочутата галерия на г-жа Берта Вейл. В периода 1905-1914 г. Паскин показва предимно рисунки, акварели и графики и по-рядко - картини. Печели много, но при него парите не се задържат дълго - придружен от големи групи приятели, Жул е постоянен гост както на известните и елитни „Le Dome cafe“ и „Le Jockey Club de Paris“, така и на много кръчми и бордеи.
Безспорен успех в кариерата на художника е включването на дванадесет негови творби в Международната изложба на съвременното изкуство /Armory Show/ в Ню Йорк през 1913 г. В нея участват 300 автори от САЩ и Европа, които показват около 1300 графики, рисунки, скулптури и картини. Голяма част от оригиналните творби са изгубени, някои от художниците са забравени, други печелят световна слава - Матис, Реноар, Пикасо, Клод Моне, Пол Гоген, скулпторът Огюст Роден, Винсент ван Гог, Пол Сезан. Изложбата, приета за отправна точка в развитието на съвременното американско изкуство, предизвиква смут в Ню Йорк с някои смели платна. Но това само увеличава интереса към нея и тя е показана и в Чикаго и Бостън.
След успеха на Armory Show, през октомври 1914 г. Жул Паскин заминава за Ню Йорк. Тук 
живее в еврейския квартал в Бруклин.
Често пътува до Флорида, Луизиана, Ню Орлеанс, Южна Каролина, Тексас и Куба, където рисува пейзажи, жанрови сцени и скици - произведения с уникален стил, изразителни линии и нежни цветове, деликатни и пречистени!
По време на престоя си в САЩ Паскин живее заедно с френската художничка Ермин Давид, с която се е запознал в Париж още през 1906-1907 г. Двамата сключват брак в кметството на Ню Йорк на 25 септември 1918 г.
Жул Паскин се връща в Париж през октомври 1920 г. и остава тук до края на живота си. От 1923 г. има ателие на бул.“Клиши“ № 36. Независим и антиконформист по природа, следва избрания от него път и работи в различни жанрове - голо тяло, портрет и фигурална композиция. Темите и сюжетите му в периода 1920-1929 г. са характерни за следвоенния Париж, обхванат от еуфория и мимолетни илюзии. Тази особена атмосфера дава на това десетилетие името „лудите години“. Париж се утвърждава като световна столица на авангарда, като най-космополитния град на планетата. Преди Лондон, преди Берлин, преди Ню Йорк. Това превъзходство на френската столица не се дължи на доморасли таланти, а на имигранти и изгнаници без гражданство.
Скоро след завръщането си в Париж художникът подновява своята интимна връзка с Луси Видил, която е била негова любовница преди десет години. През 1915 г., когато той е в Америка, Луси се омъжва за норвежкия художник Пер Крог.
Овладял до съвършество техниката на рисунката и графиката, Паскин успява за една година - 1925 г., да илюстрира три книги: „Под светлините на Париж“ на Пиер Мак Орлан, „Три малки момичета на улицата“ на Андре Варно и „Венера в баланс“ на Андре Салмон.
Но 
„лудите години“ и бохемският живот взимат своя данък.
Жул Паскин все по-често изпада в депресия, здравето му е подкопано от алкохола. Убеден, че е достигнал границата на своята творческа креативност, художникът се самоубива в ателието си на 2 юни 1930 г. - в навечерието на откриването на важна за кариерата му самостоятелна изложба. С кръвта от прерязаните си вени пише последно сбогом на своята неузаконена любов Луси Видил-Крог. Имуществото си завещава на двете жени, от които през живота си не е могъл да избере само една - на жена си Ермин и на Луси.
В деня на погребението на Паскин, 7 юни 1930 година, парижките галерии са затворени. Хиляди познати личности от артистичната общност, композитори, писатели, банкери, търговци, индустриалци, заедно с джебчии, проститутки, просяци, сервитьори и бармани от ресторантите и салоните, които често е посещавал, изпращат художника до гробището Сент Уен. Една година по-късно, според желанието на роднини на художника, тленните му останки са пренесени на гробището Монпарнас.
На гроба на Жул Паскин е изписан епитаф, чийто автор е френският поет, писател, художествен критик, голям привърженик и почитател на кубизма Андре Салмон:
„Свободен човек, герой на мечтата и на желанието, отварящ златни врати с кървящите си ръце, Паскин презря тленната плът. И господар на живота, той прегърна смъртта“.
Картини на Паскин днес има в колекциите на някои от най-известните музеи в света - в Музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк, Лувъра в Париж, Института по изкуство в Чикаго, Художествената галерия на университета в Йейл, Библиотеката на Американския конгрес във Вашингтон, както и в частни сбирки в Париж, Лондон, Тел Авив, Люксембург, Осло. 
Три рисунки на известния художник - „Прегръдка“, „Жени с африкански маски“ и „Люси Крог, къпеща сина си Ги“ притежава Националната галерия за чуждестранно изкуство в София, а художествената галерия „Никола Петров“ във Видин - „Етюд с фигури“ - молив и акварел.
Творби на Жул Паскин в България са показвани през 1935 г., 1975 г. и 1991 г. През 2013 г. със съдействието на Посолството на Франция в България и Френския културен институт е организирана самостоятелна изложба с негови картини „Жул Паскин - от Видин до Париж“. Тя е представена в София, Варна, Пловдив, Бургас и Стара Загора. През май 2014 г. изложбата е гостувала и в Япония.