„Не знам дали аз избрах учителската професия, по-скоро тя мен избра, но исках да се занимавам с това. Близо 30 години съм учителка и установих, че ми е интересно. Като във всяка професия има и не толкова добри неща, но добрите са повече. Удоволствието е голямо, когато си видиш успеха, а с малките го виждаш много бързо. Да научиш някого на нещо и да видиш, че то му върши работа, е едно от нещата, които продължават да ме държат“. Това споделя старши учителката в Училището по европейски езици Веселка Петрова, която на 24 май получи престижната награда „Русе“ в категорията „Предучилищно и начално образование“. Отличието всъщност е за изкуството в образованието, а конкретният повод е
театрално студио „Метафора“, което Веселка ръководи от осем години
като извънкласна дейност с творчески характер. 
„Хубаво е да се оценява такъв тип труд. Наградата е признание, че си ценен, че има смисъл от това, което правиш. Благодарна съм на колегите за признанието -  както на времето, за да станеш майстор, трябва другите майстори да те признаят за такъв, това е нещо подобно. Това е ценното на номинацията“, казва чаровната дама. 
„Може да правиш това, което искаш, което чувстваш, че умееш. Директорите създават такава творческа обстановка, в която човек да се чувства спокойно, и да може да работи това, което иска. Подкрепят подобни начинания, свързани с изкуство и извънкласни форми“, обяснява носителката на престижното отличие на общината. 
Първата изненада за Веселка по време на церемонията по награждаването идва, след като в категорията за предучилищна и начална педагогика е споменато само нейното име. Позачудила се къде са останалите, но тъй като номинацията е конкретно за театър и извънкласна дейност, помислила, че е само тя. След това обявили името й от сцената в Доходното здание.
Тогава я изненадва реакцията на препълнената зала - бурните викове и аплодисментите на децата и колегите
тъй като не е очаквала толкова силен интерес към церемонията. Дори в тълпата трудно успява да стигне до сцената, за да си получи наградата, но пък това й действа и много стимулиращо. 
Като погледнеш препълнена зала и хората очакват ти да им кажеш нещо, което беше другата изненада, защото не бях подготвена със слова, малко се стъписваш, но и ти отваря крилата, спомня си Веселка. И признава, че след церемонията е гледала изпратените й клипчета, и смята, че изказването й е било прилично. Очаквано получава многобройни поздравления от деца, родители, близки и познати, а във фейсбук споделя снимка на Петър Станев от награждаването. Само за 24 часа тя има 250 харесвания, дотогава друга такава снимка в профила й не е имало. Това според учителката означава, че хората наистина оценяват такива неща, но не винаги имат възможност да го кажат. 
В рода на Веселка няма учители, но пък тя решава да тръгне по този път и да завърши начална педагогика, като единственото й желание е да е във Велико Търново заради атмосферата в града. Две години обаче не я приемат заради високата летва. През това време получава предложение да работи като учителка в училището в Бъзовец, където преподава български език и литература на ученици от 4 до 7 клас. Докато следва, някои занятия са й интересни, други пропуска, но вместо тях посещава много от лекциите по българска филология заради интересните преподаватели. Отсъствието й от някои занятия обаче изобщо не й е проблем да си взема изпитите, без значение каква е материята.
 Преди да се насочи към педагогиката, лъчезарната учителка е завършила Математическата гимназия в Русе
но математиката категорично не й е интересна. Избира училището заради по-големите си приятели, които учат по това време там. Още от ученическите си години започва да се занимава с театър в училищното студио, а след това продължава и в студентско студио в Търново.
„Попаднах на страхотна истинска режисьорка Тамара Иванова, на която душата й беше театър. Тя е завършила в Санкт Петербург и е изключителна като виждания, концепции. Тогава бях актриса в нейното студио, учехме история на театъра, драма и правехме театър. Имахме 4-5 пиеси, пътувахме и в чужбина“, спомня си Веселка. А едно от най-вълнуващите и изключително емоционални представления играе през 1989 - около месец след промените. 
„Пиесата на Йордан Радичков „Образ и подобие“, която беше забранена по политически причини, които някогашният режим съзираше в нея, беше поставена за първи път от Тамара Иванова. В театралната зала на Софийския университет самият Радичков дойде да ни гледа заедно с Ицко Финци. Бяха много щастливи, дори плакаха, а след представлението Радичков дойде да ни поздрави на сцената“, разказва с вълнение учителката. 
Именно опитът в студентското студио я кара да пробва дали при малките ученици ще има интерес към театралното изкуство и така преди 8 години сформира театрално студио „Метафора“.  
Малките са много отворени, искат да бъдат забелязани и да правят нещо, което наистина е стойностно. Не е достатъчно само да учат, да усвояват знания, да показват колко много са научили, а е нужно и нещо друго, с което да пораснат като личности, обяснява Веселка, която е благодарна на децата, които си отделят от времето, за да правят театър.
 Малките актьори в театралната формация с голямо желание се включват в репетициите
сами уточняват графика на работа, като обикновено се събират два пъти седмично, а заниманията продължават между два и три часа. Групата се състои максимум от 14 ученици, които са от 2 до 6 клас, но Веселка се стреми да не налага крайни ограничения във възрастта. Заниманията започват в края на октомври с нов текст, а всичко трябва да е готово до края на март, тъй като през май групата се явява на фестивали. Тази година формация „Метафора“ се представя с пиесата „Фаталната запетая“ по романа на Максим Асенов. Талантливите малки актьори са участвали в националните ученически театрални празници „Тодор Колев“ в Шумен и на фестивала на детско-юношеското театрално творчество „Малкият принц“ в Търново. На 12 юни от 11 часа децата ще играят и на русенската сцена на националния ученически театрален фестивал „Климент Михайлов“. 
„Харесва им, че ги оценяват и че ги оценяват навън, извън русенската общност. За децата е много полезно, защото започват да импровизират все по-свободно, да се покриват, когато някой не успее с нещо. След това много обсъждат представянето си, знаят какво да очакват и бързо се ориентират“, обяснява Веселка. 
Тя е благодарна за съдействието на Русенския университет, който, когато е нужно, предоставя помещение за работата им в новия корпус. Това съдействие също е резултат от добрата комуникация на родителите на учениците с университета.
Театралната дейност се развива с активното съдействие на родителите
които се включват в техническата и логистичната подготовка на спектаклите, в изработването на костюми, декори, организиране на място на сценичните изяви, казва ръководителката на театралната формация. 
Въпреки че вече близо 30 години Веселка се е отдала на учениците, през това време тя е работила и в коренно различни сфери. Паралелно с преподаването е била технически сътрудник в офис за преводи и легализация около 2 години, работила е в магазини и парфюмерии 6-7 години, в ресторанти по морето. 
Било ми е интересно известно време, но кратко. Като няма тръпка, по-добре не го прави, категорична е тя.  
Всъщност след завършването на университета през 1989 г. Веселка не се насочва веднага към учителската професия. Първоначално е редактор в Центъра по фотореклама на ул.“Александровска“, който вече не съществува. 
„Правехме фотоновините на града, а аз пишех текстовете. Когато партиите започнаха с новите лица и събития, беше много актуално и интересно. За първи път се чуваха хора в града, които не се страхуваха да се опитват да променят държавата, начина на живота. Беше интересно да се срещаш и да говориш с тях - къде са били досега и какво са правили. След това се закриха много служби, организации, една от които и фотоновините“, разказва Веселка.
Тогава тя решава да използва дипломата си и да провери дали ще й е интересно
да работи това, за което е учила. През 1991 постъпва като начален учител в село Смирненски за около година, след това в училище „Георги Раковски“ в Русе (сегашната сграда на „Петър Берон“ на бул. „Липник“ 115). 
„Тогава то беше само начално училище и всички около стотина деца се познаваха, а и ние ги познавахме. Беше като дом. Това е предимството на малките училища“, спомня си Веселка, която в момента преподава на втори клас в едно от най-големите русенски училища. През 1995 постъпва в „Тома Кърджиев“, където работи около 10 години, а вече 11-та година е в Училището по европейски езици. 
„През всички тези години децата ме учат на свобода, защото те са още свободни, не са затворени в рамките, в коловоза, в който влизаш, а после рядко излизаш. Те ме учат да излизам“, споделя Веселка. 
Сравнявайки децата преди 20 години и сегашните, тя е категорична, че
като ученици са различни, но като творчески личности - не
 „Изявата на сцена е изява на личността. Заниманията с театър развиват много качества - работа с текст, интерпретация на художествен образ, координация, работа в екип, импровизация, както и самостоятелност, самокритичност, творчество. Развива се и усетът за важността на личността, отговорността и уменията да се цени трудът на хората на изкуството“, казва ръководителката на формация „Метафора“. 
Тя се гордее с всички постижения и успехи на малките  актьори. Дали е първо, второ място, дали има медал или няма, за мен са еднакво ценни. Разбира се, когато се накичат с медали и грамоти, емоцията е по-голяма, казва Веселка.  
В малкото свободно време, което й остава, обича да посещава концерти, с които най-много се зарежда. Последният концерт е на „Форинър“, които слуша на живо за втори път, но смята, че всяко преживяване е различно. Посещава също различни културни събития, представяне на книги, а този месец с нетърпение очаква румънския театър „Маска“.