Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали, свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.

„Ботев. Колко кратко и категорично име с най-дългото и страшно ехо в българската песен, поезия и публицистика. Чутовен човек, със сърце - динамит, с юмруци - бомби, с поглед на небесен властелин, със забележително чело - като връх Вола“.
Румен Леонидов

Десетки автори, историци и просто люде, решили да се присламчат към лъчите на слънцето, към идеята за възраждане на България, преповтарят като мантри и заклинания, идеите и думите на титаните на нашата национална революция. Тонове мастило и хиляди страници се изписаха за Ботйова, за идеята, за същността и трагичната му съдба. От „Осанна“, до „Разпни го“. И да продължим мотото с още две изречения от същия цитат на Румен Леонидов:
„Национален революционер. Две думи, от които днес се срамуваме“.
Защото като Юда се отрекохме от революциите, от идеите му, отричаме се и от националното, като не го зачитаме; отричаме се постепенно не само от Левский, но и от Ботьова, от техните думи, от тяхната дързост, от техните идеи, от всичко онова, което залагат в името на добруването на БЪЛГАРИЯ!
Завистниците го клеветят, че е тръгнал на гибел, за да се увековечи чрез смъртта си. Той обаче няма избор - трябва да изгори завинаги заедно с ненаписаните си писма, стихове и статии.
Реших и аз да се присъединя към оня хор, който иска не само да словослави Ботйова и Левский, а да внесе поне малко яснота в трагизма на живота им и свързването на съдбата им с Русе. За съжаление и с единия от най-големите демагози на новата ни история, когото и днес тачим като един от творците на новата ни история -  русенската, па и на националната - Никола Обретенов!
Десетилетия преповтаряме негови писани и неписани думи, вездесъщи русенски, че и национални, мастити титуловани историци ни вменяват истината (според Н.Обретенов, разбира се) за смъртта на Ботев. Та даже и за Левски и идванията му в Русчука. 
Неудобно ми е, срам ме е даже да цитирам всички тези писания, оневиняващи 
един откровен страхливец и използвач, вперил очи в кемера жълтици на пояса на войводата.
Въпреки че не той е физически отговорен за смъртта му, не той възпроизвежда фаталния изстрел. Защото дори и за това той няма достатъчно чест, мъжество и достойнство. И се прикрива цял живот в мъглата на тайнството за смърта на Ботьова!
През годините прочетохме какво ли не за голямата мистерия, за физиологическите последици при смъртта на Ботев, включително и достойни за кафявите медии и никому ненужни пикантни детайли...
И нито дума за достойната саможертва и истинските цели на убийството му! А всички и днешни, и по-стари изследователи единодушно признават, дори доказват, че
Христо Ботев е умишлено убит от сподвижниците си,
в това число от свидетелите на тази сцена: Перо Македончето, Георги Апостолов, Димитър Тодоров и Сава Пенев. Последните трима са от обкръжението на Обретенов и могат да свидетелстват в негова полза, както и става по-късно. 
При всичкия ми стремеж да бъда обективен, безпристрастен, не мога да не взема отношение и по една масонска следа в отношението към Ботев и смъртта му. С риска да преповторя някои от последните изследователи, ще ги цитирам почти дословно.
Обретенов твърди, че Ботев е пронизан от куршум в гърдите, но повечето четници разказват в спомените си, че е ударен в челото. Логиката води до извода, че във Войводата е стреляно два пъти, при това единият изстрел е от упор, вероятно когато вече пада на земята, поразен от куршума в гърдите. Нужно ли е да припомня, че според специалисти по криминалистика двата изстрела не могат да се случат едновременно. Излиза, че след като рухва, в него отново стрелят... Т.е. 
след убийството някой извършва контролен изстрел...
Картината прилича на екзекуция, извършена с два куршума. Според изследователи първият куршум е изстрелян от Войновски, вторият - от Обретенов. Вероятно той се е оправдал пред четниците, че Войводата се мъчел в предсмъртна агония и е по-добре да се доубие. Въпреки че аз лично много се съмнявам в тази версия, защото както казвам по-горе, Обретенов страда от липса на мъжество, той просто е страхливец. А Войновски, потресен от това, което извършва, вероятно хуква към отряда, който вече се е откъснал от четата. При Ботев остава Обретенов, който нарежда да бъде маскиран, за да не бъде разпознат.
Една стара сентенция гласи, че убийците живеят дълго, за да се удължат мъките им от угризенията заради злодеянията им. Това се отнася и до Обретенов, който умира през 1936 г. на 90 години. Освен това, азбучна истина е, че 
престъпникът винаги се връща на мястото на престъплението.
Вече на възраст, Обретенов се вдига и повтаря пътя си до Йолковица, за да помогне за установяването на лобното място на Ботев. Явно не може да се освободи от картината на убития Войвода...
Споровете дали Ботев е ударен в гърдите или челото започват веднага след смъртта му. Очевидците на разстрела сочат, че е ударен в гърдите, вероятно давайки си клетвата да мълчат, защото не могат да приемат ролята си на екзекутори. Четниците научават, че Ботев е мъртъв и се връщат на лобното му място. Виждат простреляното чело, проронват сълза и отминават. Едва ли някой от тях може да предположи, че Войводата е убит от свои.
За окървавеното чело на Ботев разказва членът на щаба на четата Димитър Икономов в книгата, издадена от брат му през 1926 г. „Материали за Ботевата чета“.
Когато се връща на лобното място, вижда как „...Войводата агонизира и научава, че при изсвирването на тръба в лагера на турците, Ботев полюбопитства да види какво става, но в този момент гръмва вражеска пушка, един куршум се забива в челото му, той пада на земята и повече не продумва...“. По-късно пристига и четникът Цанко Минков, който също вижда как „...милият ни и непрежалим Войвода лежеше мъртъв на земята... Вражеският куршум бе улучил най-смъртоносното място - неговото високо чело, и пръснал черепа на части... Четата остана без водител - без душа...“.
Няма как тези четници да си измислят историята за куршума в челото.
Когато излизат спомените им, Обретенов е жив, но не ги оспорва.
Така от фактите става ясно, че е стреляно и втори път, освен изстрела в сърцето, както твърди Обретенов. Изводът е, че срещу Христо Ботев е извършен заговор, чиято цел е той да не остане по никакъв начин жив. И една интересна, изказана наскоро теза от  Стефан Влахов-Мицов, че Ботев е убит от своите, за да се съхрани митът за героизма и саможертвата му. В тази екзекуция участват двамата опоненти на Войводата - Обретенов и Войновски, военният командир на четата, плюс 1-2 странични помагачи, които са по-скоро наблюдатели.
Разстрелът на Ботев не е случаен, той е добре замислен: ако първият изстрел не го повали на мига, да се стреля втори път и този изстрел е извършен от упор, когато вече пада на земята.
Това са фактите, които отговарят на въпроса кой уби Христо Ботев. Те почиват на точните разкази на четниците, а не на увъртанията и откровените лъжи на Никола Обретенов. Пълна измислица е, че черкезинът Джамболет прострелва Ботев. Твърди се, без обаче да е категорично доказано, че години по-късно един русенски свещеник казва за Обретенов на предсмъртното му ложе: 
„Господи, как е възможно човек да живее с толкова много грехове?!“
Според един от изследователите, К.Илиев, убийството на Ботев има ритуален характер, както и убийството на Стефан Караджа - главите са отсечени (твърди се, че главата на Ангел Кънчев има същата съдба). 
Който познава масонската символика, знае за какво служат черепите в този сатанинско-масонски ритуал.
Необходимо е и едно малко отклонение: 
кой е Никола Войновски?
Войновски е военният командир на четата. Той учи в Николаевската военна академия, т.е. има добро военно образование. Силно се изкушавам да потърся „руската връзка и следа“ в съдбата на Ботойова и четата. Въпреки превратностите в живота му, той докрай отстоява позицията се на БЪЛГАРИН, ратуващ за националната ни свобода без руската намеса! Не са малко свидетелствата в това отношение в многобройните му дописки, статии, фейлетони. 
На съвещанието на щаба на четата Войновски отсъства, което за изследователите е съмнително и предизвиква подозрения.
Историците вече изясниха, че преди смъртоносния изстрел на Йолковица между Войновски и Ботев се завихря спор за това по какъв път да поеме четата.
Още в Румъния Ботев е подведен от грешната информация, че народът е готов или че вече е възстанал, че трябва да му се помогне с чета и оръжие. Но българите не оказват никаква помощ на четата му, апостолът на Врачанския революционен окръг Стоян Заимов не успява да вдигне въстание във Враца и я напуска, бягайки преоблечен в женски дрехи. Остават и обвитите в тайнственост въпроси за съдбата на събраните пари за оръжие!
Войновски е на мнение, че въстанието в Панагюрско продължава и настоява четата да тръгне към Средна гора.
Като по-подготвен по военно дело, 
той се обижда, че някакъв си поет, един от авторите на книжката „Песни и стихотворения“ оспорва мнението му.
Ботев го сваля от поста му командир и обявява за войвода Перо Македончето, който е участник в Херцеговинското въстание и има опита на командир. Четникът Никола Кючуков забелязва напрежението между Войновски и Ботев. На съвещанието Ботев пита членовете на щаба да тръгнат към Панагюрище или към Сърбия. Докато Войводата и обкръжението му обсъждат този въпрос, вървят в посока към Искъра и в това време прогърмява смъртоносният изстрел.
Кючуков вижда, че Ботев е прострелян под дясната вежда и „порои от кърви бяха го покрили“.
Отново твърдение на четник, че Войводата е пронизан в челото, което е в противоречие с твърдението на Обретенов, че куршмът го удря в гърдите. Никола Обретенов хуква към Искъра, за да съобщи на Войновски, че Ботев е убит. В това време хората на Войновски са край реката и очакват резултата от съзаклятието, едва след това я преминават...
Според изследователи Никола Войновски е организаторът на заговора срещу Войводата. Роденият в габровското село Буйновци (по името на селото Никола променя по-късно фамилията си на Войновски), на парахода „Радецки“ той е определен за военен командир. Негов е планът за превземането на кораба и безкръвното поемане на управлението му. Войновски ръководи похода от Козлодуй до Милин камък. Военни специалисти твърдят, че той има добра тактическа подготовка, която показва по времето на сраженията на четата с турските части.
След като Ботев назначава Перо Македончето за втори войвода, 
Никола Войновски изпада в гняв и организира заговора
с участието на Никола Обретенов и още няколко души.
По времето на сражението на 20 май начело на група от 60 души Войновски се отцепва и поема към река Искър. Вероятно именно той избра убиеца, който скрит в храстите, натиска спусъка, когато Ботев се изправя, за да огледа с бинокъл местността, и пада мъртъв. Задачата на Обретенов е да съобщи вестта за резултата от екзекуцията. През юни 1876 г. Обретенов присъства и на гибелта на Войновски в Троянския балкан. Ликвидиран е последният жив свидетел на смъртта на Ботйова.
Познавайки (по-пълно или по-слабо) народопсихологията на българина, в мен няма нито грам съмнение, че Ботев, уви, е убит от българи.
Вождизъм, разногласия, заговор и предателство - те са навсякъде в тогавашната ни история: и в Ботевата чета, и в национално-освободителното ни движение, и в българската история след приемане лъжите на юдео-християнството, дори и в съвременния ни политически живот, който отново ни внушава масонската идеология и съмнителната й ценностна система. Въпреки всичко геният знае, че предсказанието му в „Моята молитва“ ще се сбъдне: „И кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гроба“...