33 портрета на български интелектуалци от еврейски произход, повечето от които много известни, но и някои малко популярни, и то само в специфична среда, ще представи Малката Виена в културната програма на европредседателството. През юни първо в Русе, а след това и в София предстои да се покаже пред широка публика единственият русенски проект, който успя да премине през иглените уши на чиновническата цедка в столицата и да се класира за финансиране по доволно щедрата инак програма за финансиране на съпътстващи културни изяви. От осемте проекта, с които кандидатстваха русенски културни институции или сдружения, единствено международното дружество „Елиас Канети“ бе одобрено. И макар че субсидията, която бе отпусната, е многократно по-скромна от това, което беше заявено от дружеството, все пак „Елиас Канети“ се справя със задачата, която само си е поставило и ще покаже максимално пълно и точно своя замисъл.
С издирването и систематизирането на информацията за личностите в живи и впечатляващи словесни портрети са се наели четири русенки, всяка от които с 
доказан вкус към факта, с респект към истината 
и с дарба да придаде на словото нужната сила и колорит, за да възпроизведе запомнящи се биографии: историчката Веселина Антонова, университетската преподавателка проф.Пенка Ангелова и журналистките Виолета Радева и Детелина Каменова. 
Една от авторките е Виолета Радева, дългогодишен журналист в столични периодични издания като вестниците „Труд“ и „Демокрация“, но заедно с това и автор на блестящи изследователски и мемоаристични студии, които показват в пълнота дарбата й да припомня личности и събития, които често пъти конюнктурата предпочита да потънат в забвение. 
Шестимата интелектуалци, които портретува Виолета Радева, са личности, бележити за сферите, в които работят. Това са оперната прима Юлия Винер-Ченишева, журналистът Йосиф Хербст, музиковедът и композитор Николай Кауфман, поетесата Дора Габе, юристът Йосиф Фаденхехт и режисьорът Моис Бениеш.
За себе си съм открила Йосиф Фаденхехт преди много десетилетия, казва Виолета Радева
Когато започва да работи по своята дисертация, темата на която са естетическите възгледи на д-р Кръстьо Кръстев, русенката, която живее и работи в София, изчита всички списания „Мисъл“, проучва кръга със същото име, най-вече Великата четворка - Пенчо Славейков, Петко Тодоров, доктор Кръстев и Пейо Яворов. И тогава е и първото й запознанство с личността на Йосиф Фаденхехт - той е бил състудент на Пенчо Славейков, с когото се сприятелява, докато следва право в Лайпциг. По онова време бъдещият юрист Фаденхехт също е изкушен от поетичната муза - пише стихове, които са публикувани в сп.“Мисъл“. След като се завръща в София, той работи по специалността си, става преподавател в Софийския университет, но макар че престава да пише стихове, връзките му с кръга „Мисъл“ продължават. По-късно Фаденхехт става председател на Съюза на адвокатите в България. Достатъчно е да припомня дори само факта, че 
именно Фаденхехт печели делото на българската държава срещу австрийската фирма „Бреда“
а заедно с двама свои френски колеги изработва на френски становището за наследството на братята Евлоги и Христо Георгиеви, за което претендират техните наследници Пулиеви, разказва Виолета Радева. Делото е спечелено и така започва строежът на Софийския университет. Авторитетът на Фаденхехт е толкова голям, че когато гласуват Закона за защита на държавата и всички евреи трябва да сложат жълти значки, български интелектуалци успяват да издействат на видния юрист и съпругата му унижението да бъде спестено, обяснява русенката. И повдига друга завеса: внук на Фаденхехт, син на дъщеря му Анна, е актьорът Йосиф Сърчаджиев. 
Юлия Винер-Ченишева е един от най-големите български гласове, които са впечатлявали планетата, казва журналистката и добавя: „Имала съм щастието да я  слушам в София, при това в най-добрите й години като солистка“. Певицата е родена на 17 юни 1930 г. в София. Баща й е руски емигрант от еврейски произход, а майка й е от заможно шуменско семейство. Дебютът на Юлия Винер в Софийската опера е на 17 юни 1954 г. с ролята на Леонора в „Трубадур“. И с това започва нейната бляскава артистична биография. 
30 години е примадона на Софийската опера
15 години е солистка на Берлинската опера, удостоена с почетното звание „Камерзингерин“, лауреат на Димитровска награда, орден „Стара планина“ и на званието „Народна артистка“. Лирико-драматичен сопран, Юлия Винер-Ченишева е имала щастието да признава: „Всичко, което съм мечтала, съм изпяла!“. Събирала е овации на сцените в Париж, Мадрид, Барселона, Москва, Лозана, Брюксел, Виена и къде ли още не. Пее партиите на Аида, Дездемона, Виолета, кралица Елизабет, Тоска - близо 60 паметни за ценителите роли, както и Вагнеровите героини Елза и Сента.  
Двама от портретуваните от Виолета Радева еврейски интелектуалци са родени в Русе - композиторът Николай Кауфман и режисьорът Моис Бениеш. 
Кауфман е една изключително светла личност, казва журналистката. Композитор, музиковед, фолклорист, изцяло отдаден и посветен на музиката и фолклора, обяснява кратко тя. Много ми беше приятно да пиша за него, той е един удивителен човек, добавя тя. Роден е в Русе на 13 септември 1925 г. Автор е на повече от 2000 хорови песни, 240 оркестрови творби. Събрал е два тома народни песни от Пиринския край и от Родопите, записал е 1500 стари градски песни,има много обработки на стари еврейски народни песни. А във втория албум на швейцареца Марсел Селие с певиците от „Мистерията на българските гласове“, който печели „Грами“, има и 3 авторски песни на Кауфман, казва Радева.  
Кауфман е неистов родолюбец и пазител на българското
„Когато решава, че трябва да събере и запише авторски фолклор на етническите българи, преселници в Русия, той успява да замине там въпреки забраните и строгите ограничения, налагани от съветската власт. Взема бележка от Съюза на композиторите и заминава на частно посещение. Тръгва да обикаля селата, където българите го посрещат с отворени обятия. Записва страшно много автентични запазени песни. В един момент обаче съветските власти се усещат, че посещението на българина май не е „частно“ и го изгонват. Той се прибира със скъпоценните записи. Но ето че когато иска да ги публикува в България, години наред не получава разрешение... Парадоксът е, че след 1989 г. Николай Кауфман получава наградата „Паисий Хилендарски“ именно за тези записани песни. А когато пак след 10 ноември 1989-а децата му носят документи, с които цялото семейство да се изсели в Израел, той отказва да ги попълни - и остава в България, защото е българин...
Другият русенски „герой“ е режисьорът Моис Бениеш
Роден е на 27 май 1907 г. в Русе, завършва Търговската гимназия и учи театрално изкуство в Съветския съюз от 1947 до 1951 г., а след дипломирането си започва работа в Народния театър „Иван Вазов“. Паметни за публиката остават неговият „Големанов“, както и за първи път поставените на родна сцена пиеси на Артър Милър „Салемските вещици“, „Цената“, „Смъртта на търговския пътник“. Като преподавател във ВИТИЗ от 1963 г. е дал посока на много таланти, сред които са Илка Зафирова, Йосиф Сърчаджиев, Цветана Манева. 
Една от личностите, които са много известни, но заедно с това и не са безспорни, е тази на журналиста Йосиф Хербст. Роден е на 20 ноември 1875 г. в Одрин. Завършва военно училище, но поема по пътя на журналистиката. Това негово поприще го отвежда и в Русе - през 1901 г. тук Хербст издава три броя на седмичника „Вестник“. След това обаче брат му Карл го убеждава да се върне в София. И там вече разгръща вестникарската си дарба - издава вестниците „АБВ“, „Ек“, „Днес“, списание „Вик на свободни хора“. Години наред е кореспондент на „Ди Цайт“, „Дейли мейл“, „Нойе фрайе пресе“. 
Йосиф Хербст е бил стопроцентов денди - 
винаги със скъп костюм, бяла жилетка, папийонка и бял копринен шал
разказва Виолета Радева. Обичал е луксозния живот, скъпите вина, приятните компании. Жени се за Елвира Ида Мариета Катина, единствената дъщеря на виенския банкер Енгел, но тя е далече от бохемските навици на своя съпруг, не знае български, затова си седи вкъщи. А Йосиф Хербст все по-често прекарва времето си в дома на Екатерина Каравелова и нейната дъщеря Виола. Елвира започва да се лекува в психиатрична клиника, а след смъртта й Хербст и Виола се венчават. 
Журналистът не крие пристрастията си към комунистите и техните идеи. Възможно е това да е свързано и с пари, които Хербст да е получавал - луксозният начин на живот в комбинация с покера изисквали доста средства. Солидни суми, постъпващи по банковите му сметки, чертаят пътеки, които не е изключено да са свързани с руски източници. За това пишат и вестниците след атентата в църквата „Св.Неделя“, след който Йосиф Хербст е привикан на разпит, а след това изчезва безследно. Там някъде, в онези тревожни години, остава и загадката на репортажа за атентата, който излиза във вестника на Хербст точно в часа на взрива - тоест, очевидно е написан, преди да гръмне експлозивът, казва Радева.
А най-интересна за Виолета Радева си остава Дора Габе
За нея, както и за Фаденхехт и Кауфман, писах с най-голяма вътрешна симпатия, признава русенката. Потомката на руския евреин Петър Габе е родена на 28 март 1886 г. и изживява дълъг и пълен и с радости, и с неволи 97-годишен живот. Фина и изтъкана от женственост до последната си фибра, тази аристократка запазва излъчването на чар и изящество до последния си дъх. Тя е автор на многобройни детски стихчета, които и до днес се рецитират от малки и големи, автор е на много стихове, които навремето са били предмет на оживено обсъждане и конкуренция в определена степен с другата Прима на българската поезия - Елисавета Багряна. Освен всичко останало Дора Габе е съставител на първата в света антология на полската поезия, припомня Виолета Радева. Тя самата е благодарна на съдбата, която й подарява лични срещи с поетесата-легенда.