Капитанът на „Дунав“ Диян Димов бе от най-постоянните футболисти в русенския отбор в първенството на Първа лига. Освен с пословичното си себераздаване той помогна на тима с важни голове, поведе съотборниците си и в най-важните моменти. „Утро“ разговаря вчера с юношата на клуба.

Георги ХРИСТОВ
- Дияне, представяше ли си, че ще оцелеете в елита по възможно най-трудния начин?
- В никакъв случай! Не мисля, че заслужавахме да сме на бараж. Беше много трудно, но може би така е по-сладко. Срещу „Царско село“ доминирахме напълно през първото полувреме. Изпуснахме дузпа, имахме доста голови положения. След почивката умората ни натисна. Още на загрявката някои от нас не се чувстваха свежи. Питахме се един друг как ще издържим. Когато получихме гол, малко се постъписахме, но запазихме преднината си. Пак казвам - умората беше много, много голяма. 
- Справедлив ли е този формат на първенството?
- Какъвто и да е, трябваше да се съобразяваме с него. Не беше много редно „Витоша“ да остане в групата за сметка на „Пирин“. Няма как отбор, натрупал повече точки през редовния сезон, да изпадне така нелепо.
- Говори се, че доста от основните играчи с изтичащи договори ще си тръгнат от „Дунав“. Знаеш ли нещо повече?
- Всеки от футболистите ще има разговор с клубното ръководство. Аз не мога да съм наясно кой ще остане и кой възнамерява да смени отбора. Нито съм питал, нито имам право да се меся в нечий избор.  
- Какво е положението при теб?
- Аз имам договор за една плюс една година. Вече съм на 32 години. Като юноша на клуба „Дунав“ е в сърцето ми и приоритет за мене. 
- Какви са поуките от изминалото първенство?
- Че първо трябва да се натрупат точки, които да успокоят отбора. Много от загубите ни дойдоха заради напрежението, а не играхме толкова лошо. Имахме само една черна серия от 5 поредни загуби. Но и при тази серия бяхме с шансове да измъкнем нещо. Като капитан искам да благодаря на всички момчета, които дадоха всичко от себе си, за да защитят клубната емблема. Държаха се отговорно, много от тях играха с контузии, но стиснаха зъби и не се предадоха. Като прибавим факта, че в последните мачове на практика почти нямахме хора на пейката, направеното от отбора е един малък подвиг. Специално искам да благодаря и за подкрепата на тези фенове, които не ни изоставиха в нито един момент.