Хачик ЛЕБИКЯН
член на Общоарменския благотворителен
съюз „Парекордзаган“ - клон Русе
Болезнената тема за геноцида над арменския народ, извършен от Османската империя, като че ли засенчва многовековната останала част от историята на Армения, възникнала като държава през VI в.пр.н.е. и първа в света обявила християнството за официална религия в 301 г. Целият свят (без днешна Турция) разбра, че в периода 1915-1922 година зверски са избити 1.5 млн. арменци. Но за новата история на кавказката република, с изключение на последните политически събития там, много малко се знае. 
След много дълго отсъствие от картата на света, тази държава се възстановява като Първа, Втора и Трета Република Армения. Съвсем накратко, без да навлизаме в подробности, ще се опитаме само да маркираме политическите събития от последните хиляда години. Така, надяваме се, нашият съвременник да може да се ориентира в сложната плетеница от събития, войни и интереси на Великите сили и големите регионални „играчи“, както е модерно да се казва днес.
В началото на Хiii век
татаро-монголските племена, населяващи Централна Азия, образуват мощна държава начело с Чингиз хан. От 1236 до 1243 година те завладяват цяла Армения. На североизточния бряг на Средиземно море остава да съществува като независимо княжество само Киликия, което се превръща в Арменско царство. То възниква през 1080 година и просъществува до 1375 година, когато египетските мамелюци го превземат. В началото на ХVI век османските турци от Средна Азия нахлуват в Армения. По това време на територията на днешен Азербайджан възниква мощна държава, която завладява цяла Персия и се превръща в Персийска империя. След продължителни и опустошителни войни за надмощие, през 1555 година двете сили сключват споразумение и си поделят Армения. Източната част остава под властта на Персия, а западната - на Турция. Руско-персийската война от 1826-1828 година, в която участват и арменски доброволци, завършва с примирие, в резултат на което Източна Армения се присъединява към Русия като Ереванска губерния. Арменците от цяла Персия получават правото да се преселят в нея, от което се възползват над 40 хиляди души. От Западна Армения се преселват в Източна още около 90 хиляди души. Присъединяването на Източна Армения към Русия допринася за физическото запазване на арменския народ, осигурява условия за стопанско развитие и се отразява благоприятно върху развитието на  културата.
Друга е съдбата на Западната част, останала под робството на Османската империя. Турските управляващи кръгове, смъртно уплашени от освобождението на повечето балкански народи, виждали в проруски настроената Армения „пета колона“, която се оказва препятствие за техните стремежи на изток.  
По време на Първата световна война
на Кавказкия фронт се сблъскват Русия и Турция. През 1915 и 1916 година руската армия провежда две военни операции от стратегическо значение. В резултат почти цяла Западна Армения е превзета. На страната на руската армия се сражават над 200 хиляди арменци от пределите на Руската империя, също и хиляди доброволци от западните арменски територии. След Октомврийската революция, на 29 декември 1917 г. Съветът на Народния комисариат (правителството) на Съветска Русия приема декрет „За Турска Армения“. В него се обявява правото на пълна автономия на Западна Армения, завръщане на прогонените по време на войните арменци, създаване на народно правителство. Този декрет има декларативен характер, а международното положение по това време и вътрешните проблеми на Съветска Русия правят прилагането му невъзможно. Турция се възползва от създадената ситуация. През януари 1918 година нарушава примирието и започва настъпление на оголения Кавказки фронт, без да срещне сериозна съпротива. Срещу тях са малобройни военни части  само на Армения и Грузия.
На 3 март 1918 година Съветска Русия сключва Брест-Литовския мир с Германия, излиза от войната и изтегля своите войски от всички завоювани територии. По такъв начин арменското население в Западна Армения бива обречено отново на физическо изтребление. Турция, подкрепяна от германския кайзер Вилхелм II, предявява претенции към арменските територии, намиращи се в пределите на Русия. Турските войски настъпват към Ереван, като по пътя си унищожават градове и села. След като превземат Ерзерум, Батум, Карс, Саръкамъш и Александропол, на 15 май те настъпват на изток към Караклис и на юг - към Ереван. Настава критичен момент за Армения. Оставена съвсем сама, тя е на границата пак да изчезне от картата на света. На 21 май турците превземат Сардарабадската крепост и жп гарата. В тази кризисна ситуация граждани и селяни, мъже и жени, всички обществени слоеве и партии се включват в борба на живот и смърт. На 22 май 1918 година арменските военни части, подпомогнати от опълченски отряди, започват настъпателна операция и освобождават град Сардарабат. Срещу 100 хилядната османска армия се изправя 20 хилядна арменска войска. До 26 май врагът е отблъснат и арменците преминават в контранастъпление. Така е спасен Ереван, Араратската долина, басейнът на езерото Севан, а населението - от погроми. На 27 май турска делегация пристига в Батуми и иска да подпише военна конвенция между Турция и Армения.
На 28 май 1918 година в Тифлис (Тбилиси) Арменският национален съвет, съставен от Национално-революционната партия „Дашнакцутюн“, взема решение да обяви Арменска независима република със столица Ереван. Така,
след 600 близо години, арменският народ се сдобива със самостоятелна държава. 
Тази бедна, разорена планинска страна със само 12 хиляди кв.км. площ, с население около 320 хиляди души, обградена от всички страни с врагове, се ражда от море от мъка, сълзи и страдания на целия народ. На 4 юни 1918 година Република Армения сключва мирен договор с Турция. Произвеждат се избори за парламент, за който се избират 80 депутати. На 1 август народните представители започват работа, а на 3 август е избран първият министър-председател на Република Армения - 50-годишният инженер Ованес Качазнуни, който представя програмата на правителството.
Младата Арменска република се изправя пред много външнополитически проблеми. Грузия и Азербайджан предявяват претенции към арменски територии, като Англия покровителства Азербайджан. През 1920 година Русия започва преговори с турското правителство. Кемал Ататюрк  успява да заблуди Ленин и Сталин, че неговото движение е антиимпериалистическо и така получава заем от 10 милиона златни рубли, оръжие и боеприпаси. Турция се превъоръжава и на 23 септември 1920 година напада Армения. Напразни остават призивите за помощ от Антантата. Войната завършва с пълно поражение за арменците. Нови бежански потоци заливат страната. Няколко арменски правителства подават оставка, защото не могат да се справят с положението. Страната не е в състояние сама да преодолее трудностите и да оцелее. Русия констатира, че нейните граници са заплашени от турската агресия. Правителството на Армения приема предложението на Русия страната да се съветизира. На 29 ноември 1920 година Революционният комитет на Армения, съставен от болшевики, с помощта на Червената армия взема властта и провъзгласява Арменската съветска социалистическа република - Втората Арменска република.
През 1987 година Михаил Горбачов обявява своята нова политика
на „гласност и перестройка“. Създават се условия за разпад на СССР. Арменците от областта Нагорни Карабах (в състава на Азербайджанската ССР) искат да се присъединят към Армения, но получават отказ и от Азербайджан, и от централната власт. На 7 декември 1988 година земетресение от 9 степен нанася огромни щети на Армения - 25 хиляди загинали, разрушени много сгради и предприятия. 
На 23 август 1990 година Върховният съвет на Арменската ССР приема Декларация за независимостта на Армения, а през февруари на следващата година взема решение за провеждане на референдум за независимост.
На 21 септември 1991 година в Армения е проведен референдум за излизане от състава на СССР. 94% от гласувалите пожелават независимост. На 16 октомври 1991 година за пръв президент е избран Левон Тер-Петросян. Така се създава днешната, Трета Арменска република, която е с площ близо 30 хиляди кв.км. и около 3 милиона души население.