Мачът на „Дунав“ срещу „Царско село“ със сигурност бе последен за някои футболисти с екипа на русенския отбор. Какво дадоха момчетата на Малин Орачев в най-важната среща през сезона. 
Станислав Антонов - не мръдна при изпълнението на Минчев, вероятно стената не бе построена добре. Бе безупречен при лавината от центрирания.
Христо Попадийн - с прилично първо и кошмарно начало на второто полувреме. Когато получи жълт картон, тръгна да влиза безогледно във всяко единоборство. С поредицата от глупости плачеше за изгонване, но Орачев се усети и го смени навреме. 
Мартин Ковачев - за цял мач допусна само две грешки. Стабилен в останалите ключови моменти.
Божидар Васев - игра умно и полезно. Когато футболистите на „Селото“ видяха, че пробиват по-трудно през неговата зона, пренесоха огъня по фланга на колебливия, меко казано, Попадийн. 
Петър Патев - игра на ръба на риска. Свърши работата си като централен защитник.
Диян Димов - заедно с Карагарен бе най-добър в „Дунав“ докъм 75-а минута. После явно се поумори, защото хвърли много сили.
Бирсент Карагарен - изработи красиво първия гол, асистира за втория, бе половината сила на „Дунав“ в атака. Жалко, ако това талантливо момче си тръгне като свободен агент.
Красимир Станоев - игра за „Много добър“. Свърши доста черна работа.
Исмаил Иса - записа най-слабия си мач в „Дунав“, без да броим слабото му изпълнение на дузпата.
Васил Шопов - даде паса при атаката за гола на Карагарен. Не се запомни с характерните си конструкторски идеи. Вложи се с последни сили.
Мохамед Муса Н`Дайе - изработи дузпата, бори се, вкара гол, който всъщност може да се запише на Карагарен. Не е ясно с какви обувки игра, но се пързаляше като хокеист при почти всяко овладяване на топката.
Резервите:
Юлиан Ненов - включи се чудесно като смяна на Попадийн. Бори се в защита, направи хубави рейдове в атака, участва при контрата за втория гол.
Бранимир Костадинов - перфектният му пас към Карагарен за попадението на сенегалеца бе ключът към оцеляването на „Дунав“.