Поредната европейска Нощ на музеите и галериите за пореден път спази две традиции в Русе: отново в този ден валя дъжд /на няколко пъти/ и отново Историческият музей, Художествената галерия и библиотека „Любен Каравелов“ бяха пълни с народ както по никое друго време. 
Историческият музей събра деца, които с несекващ интерес разглеждаха и мериха плетени метални ризници и римски шлемове, снимаха се с легионери от армията на римските императори, а други ровичкаха в пясъчника в търсене на „археологически находки“. Оживено бе и в залите на музея, които също по традиция в този ден бяха с вход свободен. Така стотици малки и големи видяха колекциите на музея, разгледаха постоянните експозиции и репликата на Боровското съкровище, гледаха документални филми. Малко преди да се смрачи, в Лапидариума с шумни възгласи нахлу кошовската дружина, която представи уникалния обичай Джамал. След това последва и още едно живо човешко съкровище - самобитният обичай Буенец, който показаха самодейци от село Юпер. 
Дъждът не успя да провали обичайно богатата и разнообразна програма на библиотека „Любен Каравелов“. Организаторите предвидливо бяха разработили два варианта за по-мащабните изяви - на открито и на закрито. Така демонстрациите по айкидо се възползваха от „сухия“ промеждутък в съботния ден и привлякоха вниманието на минувачите през градинката на пл.“Батенберг“. Но другите събития се състояха под покрива на библиотеката. Там бяха концертите на талантливите слънчеви певци и на Тамбурашкия оркестър под ръководство на Наталия Константинова, там Атанас Петров представи сборника си с разказа „Катерина“, там бяха и дузината изложби - коя от коя по-интересни. Доста хора се застояваха пред подбраните от отдел „Краезнание“ вестникарски страници от миналия век. Във вестник „Поглед“ от 1983 г. можеше за се прочете тревожният въпрос „Защо няма чугунени вани?“ - и отговорът: „Засега на пазара има само пластмасови седящи вани, които са по-удобни“. В забравеното вече издание от 1996 г. „К 2“ вниманието привличаха десетки обяви за запознанства, сред които немалко в рубриките „Ева търси Ева“ и „Адам търси Адам“ като напълно откровените: „Елизабет“ предлага и набира активни и пасивни гейове от висока класа“. От голямо табло с копия на реклами от 40-те години на 20 век ставаше ясно, че русчуклията Никола Боздуганов предлага „доброкачествени джибровки и сливови ракии, коняци и мастика портокалева, лимонова, ореховка, холеробитер и др.“, че В.Ц.Бояджиев открива първата си работилница и плетачница на виенски столове и че нови фасони плетени рокли и жакети трябва да се търсят при Давид Христов, а корсетите и сентюрите /дамски колани/ са в магазин „Лувръ“. 
Художествената галерия отново предложи на ценителите стилно и емоционално преживяване. В една от залите бяха подредени живописни платна от фонда на РХГ, които са вдъхновили писатели от България, Хърватия, Великобритания, Румъния, Полша и Австрия да напишат свои текстове. Луксозното издание с разказите и есетата на български и английски и с илюстрации - картините на живописците, бе представено пред публиката, а след това бяха прочетени част от текстовете. Присъстваха и двама от чуждите белетристи - румънците Аурел Мария Барос и Кристиян Фулаш. Русенецът Явор Цанев, който е по-известен с прозата си в стил фентъзи, показа как една картина може да го провокира да смени нагласата и изразните средства. А художникът Николай Бузов, по чиято картина писателят Асен Валентинов от Брюксел е създал впечатляващо есе, остана силно развълнуван от проникновената интерпретация. В артистичната атмосфера добавиха стилни нюанси музикантите от струнното трио „Динамик“. Четеното продължи до след полунощ.