Сред шофьорите има немалко хора, които приемат за чиста монета дадени твърдения, докато останалите ги считат за празни приказки. Къде е истината и къде е лъжата, се опитва да обясни изданието „AutoRambler“.
Кросоувърите и всъдеходите се обръщат лесно
Това мнение е широко разпространено, като дори се посочват примери. Един от тях е „Форд Експлорър“, който след преминаването на гуми „Файърстоун“ се оказа въвлечен в сервизна акция заради голям брой инциденти, при които имаше и много загинали.
Скандална история имаше и около теста на „Джип Гранд Чероки“ (WK2), който бе проведен от изданието „Teknikens Varld“. Изводът от него беше, че всъдеходът е почти толкова опасен колкото преобръщането на „Мерцедес А-Класа“ при подобно изпитание през 1997 г. Нещо повече - експертите препоръчаха в никакъв случай да не се купува „Гранд Чероки“.
Противниците на SUV-моделите посочват като аргумент и тестове, проведени от Националната агенция за безопасност на движението в САЩ, която обяви за „потенциално опасни“ автомобили като „Кадилак Ескалейд“ Эи „Шевролет Тахо“. В интерес на истината обаче, редица кросоувъри се справят отлично с лосовия тест, като сред тях са „Волво XC90“ и „Фолксваген Туарег“.
Корейските автомобили са евтини и некачествени
Корените на това твърдение са още в 90-те години на миналия век, когато в Европа (в това число и на българския пазар) попаднаха модели на „Хюндай“, „Киа“, „Деу“ и „СангЙонг“. Факт е, че като надеждност те отстъпваха значително на германските и японските автомобили от същия период.
Нещата обаче се промениха кардинално и автомобилите от Корея вече успешно си съперничат с японските брандове, като дори ги превъзхождат в някои случаи. Една от най-важните роли за това изигра и изборът на екип. Например, Петер Шрайер промени напълно дизайна на марката „Киа“, което доведе до направата на забележителни автомобили. Последният от тях е впечатляващият фастбек „Стингър“.
Ергономията и управляемостта на корейските автомобили също се промени в положителна посока, като заслуги за това има друго голямо име - Алфред Бирман, който преди да заработи за концерна „Хюндай“-“Киа“, беше начело на БМВ М-серия. Всичко това, разбира се, се отрази и на цените на „корейците“.
Японските коли се произвеждат в Япония
Закупуването на японска кола не означава автоматично, че тя е произведена в родината си. Както и емблемата на „Форд“ не прави всеки модел на марката „американец“. Продукцията на японските марки се сглобява в цял свят, като в зависимост от региона автомобилите може да се различават кардинално един от друг.
Ярък пример за това са модели като пикапът и всъдеходът „Тундра“, както и седанът „Авалон“, които изцяло са насочени към пазара в САЩ, където се и произвеждат. Те нямат нищо общо с автомобилите с десен волан за Япония. Впрочем, същото важи и за „Форд“, чието европейско подразделение поне допреди години правеше коренно различни коли от тези в Щатите.
Всички хибриди са бавни
Светът на автомобилите с хибридно задвижване не свършва с „Тойота Приус“, той е много по-разнообразен и предлага всякакви машини. Някои от тях направо „слагат в джоба си“ традиционни много бързи модели с двигатели с вътрешно горене.
Такава е „светата троица на хиперколите“. В нея влизат „Порше 918 Спайдър“ (двигател с вътрешно горене с 616 к.с. и два електромотора с общо 283 к.с.), който дълго време беше най-бързият автомобил на „Нюрбургринг“, „Ферари Ла Ферари“ (963 к.с.) и „Макларън P1“ ( 916 к.с.). Внимание заслужава и „Хонда“/“Акура“, чийто силов агрегат генерира 581 к.с. и оставя за себе си дори спортния байк „Хонда CBR1000RR Файърблейд“.
Задвижването 4х4 винаги помага на мокра настилка
Да, ще помогне, но само в определени ситуации. Мнозина обаче считат, че наличието на AWD решава всички проблеми. И съответно в един момент се сблъскват със суровата реалност, от която става ясно, че липсата на опит и навици при шофирането може да има тежки последствия.
Задвижването на четирите колела е голям помощник, но само при адекватни и грамотни действия от страна на водача. Той пзоволява на шофьора да се чувства по уверен в някои ситуации, но понякога това се превръща в усещане за всемогъщие на пътя. А преминаването на границата е много лесно и когато помощта от електрониката и трансмисията приключи, идва ред на физическите закони. Те обикновено водят до излизане от траекторията на движение.
Като цяло проблемът не е в механиката, а в главата на водача. Който не вярва, нека влезе в YouTube, където има клипове, в които се виждат всъдеходни машини, преобръщащи се не само на мокър, но и на сух асфалт. Така че техниката може да е перфектна, но ако акълът на шофьора не си е на мястото, спасение няма.
Новата кола винаги по-добра от старата
Тук спор не би трябвало да има, тъй като новият продукт си е нов, докато при стария почти винаги се появяват проблеми. Само че и тук въпросът може да предизвика дискусии. На първо място, важно е как се поддържа даден автомобил, тъй като има коли само на няколко месеца, които вече са сериозно увредени, както и такива на 20 години, които са в идеално състояние.
На второ място - при купуването на кола от автосалона, клиентът винаги плаща повече, защото може да си купи същия модел с малък пробег и в отлично състояние. Този автомобил е загубил малко от стойността си, но още е в гаранция.
И трето - не всички нови коли могат да се похвалят, че нямат никакви проблеми. Някои от тях дори „боледуват“ още от раждането си, като сред тези болести се срещат дори проблеми с основни агрегати. При това става дума за модели на именити производители.
Премиум-моделите са по-качествени от бюджетните
Производителите на премиум-автомобили активно превземат всяка възможна ниша на пазара, като пускат дори нетипични за марката си модели. Те навлизат в сегменти, в които се сражават компактни коли, а това понякога води до спад на качеството.
Това, например, засяга качеството на материалите, използвани за интериора, както и някои дефекти на лаковото покритие. В същото време производителите на по-масови и по-евтини автомобили не стоят на едно място и предлагат продукти, които правят впечатление с вниманието към детайлите, добрата изработка и качествените материали.
LED-фаровете винаги светят по-добре от халогените
Светодиодите са последен писък на модата, като изместват старите хологени. Това би трябвало да означава, че са по-добри. Със сигурност е така при сложната матрична оптика, която свети надалеч и може, например, да премества лъча така, че да не заслепява идващия насреща водач.
При по-простите светодиоди обаче нещата са различни и понякога LED-фаровете светят дори по-зле от халогените. Това се отнася най-вече да по-евтините модели, при които лъчът осветява добре пространството напред, но не и пред самата кола. Все пак, не може да се отрече, че LED-овете имат сериозно преимущество, тъй като спектърът им е по-близък до този на дневната светлина. Това кара шофьора да се напряга по-малко и съответно прави пътуването по-безопасно.
Маслото на автоматика не трябва да се сменя
Над този мит може спокойно да се посмеем, но е факт, че има шофьори, които продължават да вярват в него. Специалните течности не могат да живеят вечно, без значение дали става дума за масло в двигателя, спирачната течност или маслото в автоматичната скоростна кутия. Лъжа е, че течността е така направена, че да изкара колкото самия автомобил. Който не вярва, нека провери указания за използване на скоростните кутии ZF и Aisin, написани от двата производителя.
А ето какво е написано в сайта zf.com: „Сервизът на ZF препоръчва смяна на масло на скоростна кутия след между 80 000 и 120 000 км пробег или след 8 години, за да се предотврати износването“. От Aisin на свой ред препоръчат да се следи състоянието на маслото, като то трябва да се сменя дори след 20 000 км пробег, ако е потъмняло.
Като цяло интервалът зависи до голяма степен от условията на експлоатация. Ако колата се кара в градски условия, то смяната може да се наложи дори на 30 000-40 000 км. Тя е задължителна не само за стандартни автоматични скоростни кутии, но и за вариаторите.
Двигателят V6 не може да е по-мощен от V8
При отделните производители нещата обикновено са такива - модификациите с 8-цилиндрови мотори са по-силни от тези с 6 цилиндъра. Например, топ-версията „Мерцедес-AMG E 63 S 4Matic“ разчита на би-турбо V8 двигател с мощност 571-612 к.с. В същото време обаче „Форд“ предлага своя суперкола GT с 3,5-литров V6 с 647 к.с., които не са по силите на много V8 мотори.
В историята има редица случаи, при които „шестаците“ доминират. Например, в началото на 80-те години автомобили като „Буик Гранд Нешънъл“ и „GNX“, „GMC Туфон“ и „Сиклон“, а също така „Форд Мустанг SVO“ и различни „Крайслер“/“Додж“, оборудвани с 6-цилиндрови мотори направо издухват от пътя  моделите с атмосферни V8.