В края на април тази година в официалния шведски акаунт в Туитър се появи важно съобщение: „Шведските кюфтета всъщност се базират на рецептата, която крал Карл XII донесе от Турция в началото на 18 век. Нека да се придържаме към фактите!“. Това предизвика сериозни вълнения сред шведите, убедени, че прочутите малки кюфтенца, от които всяка уважаваща себе си „Икеа“ по света продава по 2 милиона на ден, са точно толкова национално ястие, колкото и синьо-жълтия национален флаг. От друга страна, крал Карл ХII (1682-1718 г.) с безумната си храброст и военен гений е вписан в шведския пантеон на героите и няма никаква причина съвременните викинги да се лишават от две знакови за страната си емблеми.
Но да се придържаме към фактите.
Кулинарните историци отдавна са наясно, че кюфтетата са родом от Изтока - като се започне от първата известна рецепта от времето на китайската династия Чин (221-207 г. пр.Хр.), мине се през римската кулинарна книга Apicius от 1 век и се стигне до изобилието от рецепти в най-ранните известни арабски готварски книги. Северният лъв, както Волтер нарича крал Карл ХII, прекарва 5 години в Османската империя след разгрома на армията му от воините на Петър т при Полтава през 1707 г. Тази битка е рубиконът в живота на 27-годишния шведски крал. Качил се на престола още на 15 години, той хвърля всичките си усилия в защита на границите на наследеното кралство. След като успява да разгроми обединените кралства Дания-Норвегия и Саксония-Полша-Литва, той насочва вниманието си към Русия и постигна решителна победа в битката при Нарва през 1700 г., когато 40-хилядната руска войска е сразена от 8000-те шведи, предвождани в боя от Карл ХII. 6 години по-късно обаче руснаците подновяват опитите си да излязат на Балтийско море и успяват да изгонят шведите от Прибалтика. Със спомена от Нарва и убедеността си, че цар Петър I е колос на глинени крака, Карл решава да нахлуе в Русия, но губи решителната битка при Полтава, в която самият той е един от ранените. Швеция губи статута си на велика сила, а победеният крал е принуден да избяга с 1000 души свита в Османската империя, която е враг на Русия. На път за там той минава през Странджа, а местните жители започват масово да кръщават децата си Карл - име, което и досега се среща в този район.
Кралят е посрещнат с отворени обятия и създава лагер в Бендер, който постоянно се разраства и накрая се превръща в село, наречено Карлстад. Заслуга за това има и султан Ахмед III, който откупува и освобождава шведски жени и деца, взети в плен и предложени за продажба от руснаците. Отношенията между двамата обаче се влошават, когато Карл провокирал султана да влезе в конфликт с Русия през 1711 г. С течение на времето турците се уморили от постоянните конфликти и трупащите се дългове на Карл, местни жители дори нападнали шведското село и сложили под домашен арест краля в изгнание. Това време обаче не е изгубено за младия владетел, който го използва, за да играе шах и да изучава османския флот. Неговите скици и проекти впоследствие са в основата на известните шведски бойни кораби Jarramas и Jilderim.
По време на престоя си в Османската империя Карл и свитата му придобиват вкус към местната кухня, като особено много харесват шербета и турското кафе. Волтер например споменава, че руски убиец се е опитал да убие Карл, като му сипе отрова в кафето. Кюфтетата също са били любима храна на краля, като най-вероятно те са били от агнешка кайма или смес от агнешко и телешко. Дори когато през 1714 г. Карл се връща в родната Швеция, той похапва кюфтета на закуска заедно с кафе или някаква друга напитка. Аристократите започват да му подражават и тази традиция се запазва до средата на 18 век, когато месомелачката и печките на дърва правят кюфтетата достъпни и за по-бедните. Първата шведска рецепта за кюфтета е публикувана през 1754 г. в „Ръководство за домакинството на младите жени“ от Cajsa Warg, която работела за семейство, близко до нещастния крал. В книгата й се съдържа и първата рецепта за kaldolmar, нещо като кюфте в зелев лист или по нашенски - сарма.
Днес прочутите шведски кюфтенца се сервират като основно ястие и са традициони за коледната маса. Най-често се поднасят със сос, варени картофи и салата. Обикновено сосът се държи отделно, така неизядените кюфтенца могат да се замразят или да се сложат в популярния сандвич smorgas, придружени от нарязано цвекло, крем фреш, ябълки и лук. В хипермаркетите се продават и готови кюфтенца под различна марка, но тъй като се приготвят изключително лесно, както впрочем и нашите кюфтета, много домакини предпочитат да ги правят сами. Освен това има разлика в рецептите, които обикновено са семейни и с дълга родова история. Най-често различията са в използваното месо. В Южна Швеция например ги правят със смес 50/50 от говеждо и свинско, докато по на север предпочитат 70% говеждо и 30% свинско. Използва се също телешко и агнешко. Някои смесват каймата с хляб, други с галета, картофи или овесени ядки. В кюфтенцата може да се сложи вода, но мляко или сметана, запържен или суров лук, а подправките са според вкуса - магданоз, джинджифил, индийско орехче, бахар. Като че ли задължителен е само размерът - не по-голям от топка за голф или около 2,5-3 см.
Към Карл ХII съдбата не е толкова благосклонна, колкото към любимите му кюфтета. Той живее само още 4 години, след като се завръща в Швеция. През 1718 г. при поредния му опит отново да нахлуе в Дания той е прострелян в главата от случаен куршум пред стените на крепостта Фредрикшелд. Появяват се слухове, че куршумът изобщо не е бил случаен, а изстрелян от войник от неговия лагер, на когото му писнало да воюва заедно с неуморния Карл ХII, който до последния си дъх отказвал да преговаря с Русия и се биел за Швеция. Загива на 36 години.
Това е историята според фактите.
А ако сте чели книгите на шведската писателка Астрид Лингрен за Карлсон, който живее на покрива, може би ще се сетите, че кюфтенцата са любимото лакомство на „красивия, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си“, който възкликва: „О, великолепни кюфтенца! Те тъй възхитително миришеха, бяха тъй хубаво изпържени, зачервени - с една дума, бяха такива, каквито трябва да бъдат кюфтенцата от месо!“.
Как да не ти се прииска и ти да похапнеш от лакомството на Карлсон.

Шведски кюфтенца

Необходими продукти:
250 г свинска кайма
250 г телешка кайма
100 г галета
1 неголяма глава лук
100 мл сметана 20%
1 яйце
1 с.л. краве масло
олио
магданоз
индийско орехче
бял и черен пипер
сол
за соса:
2 с.л. брашно
1 с.л. масло
1 ч.ч. телешки бульон
50 мл сметана 20%
1 ч.л. соев сос по желание
черен пипер
сол
Начин на приготвяне:
Галетата се смесват със сметаната и се оставят за 10 мин. Лукът се нарязва ситно и се запържва в маслото до светло кафяв цвят. Двете кайми се смесват, добавят се лукът, сметаната с галетата, яйцето и подправките. Всичко се обърква хубаво и от сместа с влажни ръце се правят кръгли кюфтенца с диаметър около 3 см. Изпържват се в олио от всички страни. Могат и да се изпекат в загрята до 200 градуса фурна.
За соса брашното се запича на сух тиган, добавя се маслото и се бърка непрекъснато, като се налива бульонът. Вари се 5 мин. Добавят се сметаната, сол, черен пипер, соев сос по желание и течността, останала след изпържването на кюфтенцата. Довежда се до кипене и с него се заливат кюфтенцата преди сервиране.