Русе е на 17-о място в страната по усвояване на средства от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 г. досега. Сумите, изплатени на всички бенефициенти получатели по оперативни програми в областта, за времето след присъединяването на страната на евросъюза, възлизат на 1178,06 лева на човек. Това е 2,3 пъти по-малко отколкото за отличниците в класацията - Габрово с 2703,28 лева и София с 269,93 лева. Това показва анализ на Института за пазарна икономика за усвоените средства до 1 май тази година.
Реално изплатените европейски средства в България към 1 май 2018 г. вече са 18,7 млрд. лв. или 2648 лв. на човек от средногодишното население. В тази сума влиза и съфинансирането от националния бюджет, платено по такива проекти. Без съфинансирането сумата, получена само от фондовете на ЕС, е 15,6 млрд. лева. Средно на година платените средства по европейски проекти са били около 1,244 млрд. лева. Спрямо БВП на страната в текущи цени за периода 2007-2017 г., това е около 2% годишно.
Общата сума, изплатена по европейски проекти към областите на България без тези към централната администрация е 10,7 млрд. лв. или 1525 лв. на човек.
Най-голям е относителният обем на изплатените пари в областите Габрово и София-град - около 2700 лв. на човек, а следващите области в класация са изхарчили значително по-малко средства - около 1700 лв. на човек във Враца и София-област.
С най-малко изплатени европейски средства е област Сливен - 702 лв. на човек, предшествана от областите Кюстендил, Перник, Пазарджик, Търговище и Добрич - всички с под хиляда лева на човек от населението.
През новия програмен период 2014-2020 г. към 1 май 2018 г. изплатените суми по всички най-големи областни проекти са към държавни или общински структури и предприятия. Най-голям е обемът на средствата, изплатени в София-град на „Метрополитен“ ЕАД за разширението на столичното метро - 321 млн. лв. (от общо 936 млн. лв.). Следващата най-голяма изплатена сума е в област Благоевград - 190 млн. лв. (от общо 739 млн. лв.) за два лота от магистрала „Струма“ и тунел „Железница“.
Като водещ проект за Русе икономистите посочват този за градски транспорт с усвоени 8 млн. от всичко 24 млн. по проекта. 
Като цяло основната част от европейските средства продължават да се насочват към развитие на транспортната инфраструктура (магистрали, пътища, градски транспорт). Тя безспорно е ключова за икономиката и развитието на отдалечените от икономическите центрове общини в общия случай зависи именно от свързаността.
Голяма част от изплатените пари обаче са и за градинки, паркове и паметници. Подобренията на градската среда за важни, но те не водят до преки икономически ефекти и сближаване на районите, а в същото време отнемат значителна част от времето и ресурсите на общините, особено по-малките такива, посочват от ИПИ. В крайна сметка при ограничен капацитет и средства местната администрация трябва да избира дали да пише и изпълнява европейски проект за каквото и да е или да привлича нови инвеститори. Създадените стимули на местните власти силно наклоняват везните в полза на изпълнението на европейски проект. Шансът за спечелване е по-висок, резултатите са по-бързи и видими за избирателите, повече средства минават през общината. Новата инвестиция от своя страната е по-несигурна, няма толкова видими и бързи ефекти, постъпленията в общинския бюджет са силно ограничени (общинските бюджети остават в силна зависимост от държавните трансфери) и дори може да се наложи общината да прави разходи (за изграждане на път, включване към комуналните услуги и т.н.), посочват икономистите.