„С огън и меч“, „Пан Володиовски“, „Потоп“, „Quo vadis?“, „Кръстоносци“. Няма как да не познавате поне едно от тези заглавия - ако не като читатели на исторически романи, поне като зрители на пищни филми, наричани обикновено суперпродукции. Днес се навършват 172 години от рождението на техния автор Хенрик Адам Александер Пюс Сенкевич. Накратко - Хенрик Сенкевич.
Бъдещият писател се ражда на 5 май 1846 година в селцето Воля Окшейска (областта Подлаше, тогава част от Руската империя) в обедняло шляхтишко семейство.
Има по-голям брат, Казимир, и четири сестри: Аниела, Хелена, Зофия и Мария.
През 1858 година постъпва в гимназия във Варшава, след това учи в Юридическия и във Филолого-историческия факултет на Главното училище на полската столица (1866-1869), впоследствие превърнато в руски университет. За да се издържа, същевременно работи. 
Напуска университета през 1871 година, без да положи последните изпити.
Дебютира в печата още през 1869 година с рецензия върху представления на драматурга и режисьора Винценти Рапацки.
Първите му литературни произведения излизат през 1872 година - „Хуморески от чантата на Ворошило“ и „Напразно“.
От 1872 до 1887 година Сенкевич редовно сътрудничи на варшавския печат като репортер и фейлетонист. През 1874-75 година става съсобственик на позитивистичния двуседмичник „Нива“, а по-късно работи като редактор в консервативния вестник „Слово“ (1882-1887).
Началото на творческите успехи на Сенкевич настъпва, когато редакторът на популярната „Газета полска“ Едвард Лео забелязва таланта на младия сътрудник на изданието и го изпраща като кореспондент в Съединените щати. 
Хрониките от Америка са подписани с псевдонима Литвос и всъщност спасяват вестника 
от тежка финансова криза (по-късно излизат под заглавие „Писма от пътуването до Америка“, 1878).
Докато живее в Калифорния (1876-1878), Сенкевич опитва да създаде земеделска комуна с приятели, също полски емигранти. Всичките му следващи пътешествия в чужбина ще бъдат свързани с разнообразни и необичайни обстоятелства.
През 1879 година Сенкевич посещава различни европейски страни, полагайки грижи за своята болна от туберкулоза съпруга (Мария Шеткевич, починала през 1885 година).
През 1886 година прави обиколка из Константинопол, Атина, Неапол и Рим, като по пътя 
спира за пет дни в Русе и Варна. 
През 1888 година попада в Испания, а две години по-късно дори се присъединява към ловна експедиция в Занзибар.
80-те години на 19 век са време на най-голямата слава на писателя Сенкевич. Тогава авторът се включва активно и в благотворителни и патриотични акции. 
През 1882 година става съучредител на Касата на името на Юзеф Мяновски, а през 1889 година основава стипендия на името на Мария Сенкевич за творци и писатели, болни от туберкулоза, както и противотуберкулозен санаториум в Закопане.
През 1899-1900 година е председател на варшавската Литературна каса. През 1904 година публикува анонимно
„Отворено писмо на един поляк до руския министър“, в знак на протест срещу полицейския произвол в полските земи
под имперска власт.
През 1905 година става съосновател на просветната организация Полска Мачеж Школна и до 1907 година ръководи нейния надзорен съвет. 
През 1906 година публикува отворено писмо до пруския крал и немски император Вилхелм II, осъждайки преследванията на поляци на територията на Прусия.
През 1908 година Сенкевич организира международна анкета „Прусия и Полша“, в която няколко десетки европейски общественици порицават берлинската репресивна политика спрямо поляците.
От избухването на Първата световна война Сенкевич се установява в Швейцария, където организира с други полски патриоти Генерален комитет за подпомагане на пострадалите от войната в Полша. Умира на 15 ноември 1916 година във Вьове. През 1924 година тленните му останки са пренесени във Варшава и положени в катедралата „Св.Йоан Кръстител“.
Първоначално Хенрик Сенкевич 
се утвърждава в полето на новелистиката
редом с друг емблематичен автор от същия период - Болеслав Прус. Темите в кратките му прозаически творби могат да се разделят в три главни групи: тежката емигрантска участ и носталгията по дома на поляците в Америка („За хляба“, „Пазачът на фара“); окаяният селски живот („Скици с въглен“, „Бартек победител“); детската беззащитност (особено трогателната книжка „Янко музикантът“).
Несъмнен връх в творческия път на Сенкевич са неговите исторически романи. Първите отзиви на критиката за тях са нееднозначни. Романите първоначално излизат като подлистници в пресата и така си спечелват огромна популярност. 
За пръв опит в жанра се смята разказът „Татарски плен“ (1880).
В романовата трилогия „С огън и меч“ (1884), „Потоп“ (1886) и „Пан Володиовски“ (1888) писателят въвежда печелившата уолтър-скотовска схема на баланс между историческата и авантюрната сюжетна линия. Характерна за трилогията е
връзката между съдбата на индивида и държавата.
Авторът акцентира главно върху военните стълкновения през втората половина на 17 век: въстанието на Хмелницки, шведското нашествие, битките с турците. Във всеки от трите романа наред с фикционалните персонажи е обрисуван и конкретен национален герой - Йереми Вишньовецки, Стефан Чарнецки, Ян Собиески.
Със сходен белетристичен метод Сенкевич подхожда и към следващия си изключително успешен роман - „Quo vadis“ (1896). Тук съвестното реконструиране на римската история и на автентичния живот в империята върви ръка за ръка с личните перипетии и гоненията срещу първите християни. 
Романът печели определението „християнски бестселър“ и хвалебствия от Ватикана.
Като шедьовър на своя живот Сенкевич подготвя романа „Кръстоносци“ (1900), посветен на Грюнвалдската битка.
В началото на 20 век писателят замисля създаването на нова трилогия, от която успява да публикува само „На полето на славата“ (1906).
Известната в България като „Стас и Нели“ детска повест на Сенкевич носи оригиналното заглавие „През пустини и джунгли“ (1912) и разказва приключенията на взетите в плен от арабите полско момче Стас Тарковски и английско момиче Нели Раулинсън, които успяват да избягат от своите похитители и поемат през джунглата и пустинята да търсят спасение...
Тачен и обичан още приживе, през 1900 година Хенрик Сенкевич е почетен с тържествено честване на 25-годишния му творчески юбилей. В знак на признателност полската общественост му дарява имението Обленгорек край Келце, купено с пари, събрани чрез подписка.
Световното признание идва с Нобеловата награда от 1905 година, но далеч не спира дотук: Сенкевич става почетен доктор на Ягелонския (1900) и на Лвовския университет (1911), член на Краковската академия на науките (1893), на Варшавското научно дружество (1907), на Царската академия на науките в Петербург (1896), на Чешката академия в Прага (1900) и на Сръбската академия на науките (1906), както и почетен гражданин на Лвов (1902).

Каквото е обществото, такава е и литературата

През пъстрия си и богат на преживявания живот Хенрик Сенкевич синтезира много афоризми, чиято мъдрост ги прави актуални и днес. Ето част от тях.
Англия никога не бърза, защото тя е вечна.
***
Каквото е обществото, такава е и литературата.
***
Не Атлас крепи света на плещите си, а жената и понякога тя си играе с него като с топка.
***
Небето е едно цяло, водата също, а между тях душата на човека е в самота.
***
На изтощеното поле растат само плевели.
***
Професията на писателя крие бодли, за които читателят не мечтае.
***
Очевидно е, че заслугите зависят от резултатите от работата.
***
Грешно схващане е, че модерният продукт на цивилизацията е по-неподатлив на любовта.
***
В нас има морален инстинкт, който ни пречи да се радваме на смъртта дори на враг.
***
Животът заслужава смях, затова хората му се смеят.
***
Колкото по-велик философ е човек, толкова по-трудно му е да отговаря на въпросите на обикновените хора.
***
Не Нерон, а Бог управлява света.
***
Както светлината извира от слънцето, щастието извира от любовта.

По материали от интернет