За 17-и път в неделния ден Русе ще отбележи деня на своя светец-покровител свети Георги. Сутринта празнично ще бият камбаните в храма „Св.Георги“, където ще бъде отслужена света литургия и десетки русенци ще се поклонят пред чудотворната икона, донесена от светогорския манастир „Ксенофонт“. В 11 ч на централния площад дарби и таланти ще покажат певци и танцьори от школите и студията в Общинския детски център за култура и изкуство. А в 12 ч пред паметника на Пети пехотен Дунавски полк ще започне тържествената церемония с почетната военна рота и благодарствен молебен. 
Така 
Русе ще спази една от най-новите традиции в своята биография
Денят на свети Георги се отбелязва като празник на града от 2002 година, когато на 12 април общинският съвет гласува предложението Гергьовден да стане официалният ден на най-големия крайдунавски български град. 
Защо точно Гергьовден? Откога се тачи този ден по тези места? Винаги ли това е бил денят, когато русенци са празнували? 
Тези въпроси връщат лентата назад - поне доколкото е възможно, за да потърсим аргументите на миналото за днешното празнуване в Русе. 
В това, че тъкмо този светец е бил закрилникът на града от векове едва ли може да има съмнение. В това отношение мненията и на историци, и на свещеници не се разминават. 
Първата църква, която е била построена в града, е носела името на свети Георги, припомня специалистът по градска история от Историческия музей Мариана Димитрова. В началото на 19 век тя е била опожарена и след това на нейно място е издигнат днешният храм със същото име. Според Димитрова и колегите й както едно селище се създава там, където има вода, то обикновено още със създаването си има и своя покровител от богатата галерия от свети образи. Така 
светецът Георги, който убива змея, е бил най-почитаният 
в някогашния град в долното течение на Дунава. Градът тогава бил, така да се каже, в две части: Йорго /днешно Гюргево/ и Йоргьоги /Йорго на отсамния бряг, иначе казано - Русе/. Някъде през 15 век вече се появява и второто име на града, Роси или Руси, но в архивните източници то все още е непременно придружено от „Гюрговя“ или „Йорго“. 
Всички тези споменавания дават основания да смятаме, че и Русе, и русенци са спазили средновековната традиция да си имат свой покровител и той е бил свети Георги, казва специалистката по османска история от РИМ Теодора Бакърджиева. В запазени исторически сведения от 16 век за първи път се споменава и за голямо общо празнуване на жителите на града. Това става на съществувалото тогава Хазър баба теке, което се е намирало в района на устието на Русенски Лом при вливането му в Дунав. Тъкмо там, на това теке, което е отдавна разрушено, са се събирали и българи, и турци, за да празнуват празника, който се отбелязва по едно и също време - в началото на пролетта. Турският празник Хазър, което на арабски означава „зелен“ и българският Гергьовден всъщност имат дълбоки предислямски и предхристиянски корени, обяснява историчката. Има нещо много естествено и много логично в стремежа на хората да празнуват пролетното възраждане, спасителната зеленина, появата на яркото и стоплящо слънце, обновяването на живота и покълването на нови мечти, казва Бакърджиева. Пролетта обединява хората - така празниците 
Хазър и Гергьовден са обединявали различните вери и религии на текето
Мъжете са се събирали на раздумка и почерпка, малко по-нататък жените редели трапези, а децата лудували на воля и играели различни игри. Броевете на вестник „Дунав“ в този период от годината са пълни със съобщения за лодки и малки корабчета, които предлагали разходка по голямата река на празнуващите, пояснява Теодора Бакърджиева. Според нея има още едно историческо обстоятелство, което дава основание да се смята, че за русенци денят на свети Георги е бил много важен и извънредно почитан: 
заможните боголюбиви русчуклии ходели на поклонение на Божигроб именно по Гергьовден
Така или иначе, в последното столетие и половина този пролетен ден вече не се споменава като специален градски празник на Русе - почитан е бил, но не повече, отколкото навсякъде другаде в България, с обичайните ритуали и традиционни гергьовски занимания, като връзване на люлки за момите и агнешкия курбан. Още повече след като през 1890 г. празникът на св.Георги е обявен за национален Ден на храбростта, акцентът се измества към военните и техните ритуални събития. Разположението в Русе на Пети пехотен Дунавски полк било повод празникът да се отбелязва подобаващо - с военен парад с участието на офицерите и войниците от полка, моряците и учениците от русенските гимназии, всички накипрени с празничните си униформи. Освещавали се военните знамена, а в шествието и тържествата се включвали и опълченци. 
Дали само издигането на статута на Гергьовден в празник от национален мащаб е причината Русе постепенно да спре да го припознава за свой общоградски празник? 
Наистина е странно, а 
Русе е голямото изключение в България 
смята Мариана Димитрова. Според нея няма друго селище в страната, което да не е запазило памет за своя празник и то за десетилетия наред. Защо е така? Може би самите русенци ще се опитат да обяснят, казва историчката, като сама търси причините в годините на робството, в пластовете, затрупали сетивността на жителите на Русе за общо празнуване. Позагубили сме и вярата си, добавя тя и припомня, че Гюргево не е забравило своя празник и отбелязва редовно деня на светеца-покровител Георги, макар и по-рано, на 23 април. Хубаво е, че сега денят на свети Георги отново е ден на Русе, обобщава Димитрова. 
Русе наистина беше единственият град без свой празник, потвърждава и протоиерей Стефан Стефанов от православния храм „Св.Николай Мирликийски“. Десетилетия наред през пролетното време русчуклии са се събирали на своята Великденска търла. 
Другите градове си имаха празник, ние в Русе имахме търла
казва отецът. Във всеки случай, на мен не ми е известно и преди 9 септември 1944 година Гергьовден да се е чествал като празник на града, казва отец Стефан. 
През 1994 година в Русе вече се заговаря, че трябва и този голям български град да си има свой ден. Отидох при тогавашния кмет на София Стефан Янчулев - той през 1992 г. беше направил предложение да се възстанови денят на София на празника на светите Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, помолих го да ми даде копия от документите, които беше подготвил за Столичния общински съвет, разказва отец Стефан. 
Русенският свещеник се върнал у дома и се заел с тукашната документация. Като аргументирал идеята 
русенският празник да е в деня на Вси Светии
Тогава тъкмо бяхме подели възстановяването на разрушената от комунистите църква „Всех Святих“ и празнуването на деня на града подсилваше желанието на русенци да си върнат храма, обяснява свещеникът. „Освен това денят на Вси Светии хармонира с космополитността на Русе и неговите жители. В същото време този празник, който църквата отбелязва обикновено през юни, би се вписал в поредица градски събития от пролетно-летния цикъл - съборът „Златната гъдулка“ се провеждаше на поляните покрай хижа „Приста“ и събираше хиляди хора от Русе и други градове, масово се отбелязваше и Денят на Дунава. Така Вси Светии би се превърнал в един празничен обединяващ център, аргументира се о.Стефан. 
При гласуването общинските съветници гласуват „За“, а един глас е въздържал се. 
Така в продължение на две години Русе празнува на Вси Светии. А след това мненията против започват да надделяват. Имаше два аргумента срещу тази дата на празника, казва свещеникът. Единият бил, че вече някои се сетили, че традиционният празник на Русе е на Гергьовден. А другият намирал за неподходящ и създаващ ред неудобства факта, че датата, на която се почитат Вси Светии, е подвижна. Празникът се чества на 8-а неделя след Великден, а датите се менят, това наистина за един празник не е добре, съгласява се о.Стефан. 
Така когато кмет стана Димитър Калчев, неговата заместничка Невяна Малчева предложи да променим празника, разказва Стефан Стефанов. „Кой знае защо тогава първо се взе решение Русе да празнува на Деня на земята - после се оказа, че и това не е много удачно. И когато за трети път бе внесено предложение за празник на Русе, това тогава вече беше денят на свети Георги“, припомня свещеникът. И така бе възстановена една стародавна традиция, добавя той, тъй като също е убеден, че след като първата православна черква в града, тогава дървена и не особено голяма, е била наречена на свети Георги, значи няма място за съмнение, че светецът-победоносец е покровителят на Русе.