Тази година се навършват точно 60 години от публикуването на един роман, който придобива световна слава благодарение на един режисьор. Романът е „Гепардът“ на Джузепе Томази ди Лампедуза, а режисьорът е гениалният Лукино Висконти. Лампедуза така и не вкусва от славата, защото романът е издаден една година, след като умира от рак на белия дроб на 23 юли 1957 г. Но той оставя завещание, в което пише: „Желая да се направи всичко възможно за публикуването на „Гепардът“. Валидният оригинал е събран само в една голяма тетрадка, написан на ръка“. Пет години по-късно Висконти снима „Гепардът“ с Бърт Ланкастър в главната роля и изгряващите звезди Клаудия Кардинале и Ален Делон. Премиерата е на 23 март 1963 г., лентата печели „Златна палма“ на фестивала в Кан и още куп отличия от европейски и световни фестивали, а Ален Делон е номиниран за „Златен Глобус“ като най-обещаваш млад актьор.
Днес не е ясно кое е по-известно - книгата или филмът, а за италианците това няма абсолютно никакво значение, защото и двете са в тяхната културна съкровищница. Но винаги когато стане дума за Сицилия, те казват: За да разберете Сицилия, трябва да прочетете „Гепардът“. В романа е разказана историята на княз Фабрицио Салина и неговата аристократична фамилия, чийто герб е изправен на задните си лапи гепард. Действието се развива на фона на бурните исторически събития по време на обединението на Италия през 60-те години на 19 век. Любопитна подробност е, че за прототип на Салина авторът, който също е потомствен аристократ, избира свой прадядо.
Много от главите на романа си Лампедуза пише в кафе-сладкарница „Mаzzara“, прочута в цяла Сицилия със своите сладкиши и издържала на времето до 2014 г. Затова не е чудно, че в култовото произведение има много кулинарни сцени и препратки, а на сицилианските десерти са посветени цели страници. В една от сцените например Салина пренебрегва масата с напитките, искрящи с кристал и сребро, и се отправя към бюфета със сладкиши, където са натрупани заснежени от бита сметана монблани, сладкиши „Бон дофин“ - бели от бадеми и зелени от шам фъстък, планини от шоколадови протифероли, парфета, разслояващи се при докосване с лъжичка, бонбони от захаросани череши и ананас, Триумфът на чревоугодието и „безсрамната“ Торта на девственицата. Салина пожелава само нея и в ръцете си взема чиния с кощунственото изображение на младата гръд на света Агата.
„Странно, че инквизицията не е забранила тази сладост, когато е можела да направи това! Триумф на чревоугодието! А чревоугодието е смъртен грях! Гърдите на света Агата! И с тях търгуват манастирите, това се яде на празник!“, възкликва авторът.
Света Агата е една от най-почитаните раннохристиянски светици. За живота й е запазен древен разказ от 5 век, според който тя е родена през първата половина на 3 век в богато сицилианско семейство в Катания. Като много девици християнки младата Агата решава да се посвети на Бог. Нейното нещастие е, че е много красива - със стройно тяло, с деликатни очертания, с розови устни, с руси коси. Когато за нея научава римският проконсул Квинциан - груб, властен и надменен човек, веднага пожелава да му я доведат. Агата се укрива известно време, но кохортата на Квинциан я хваща, а той, щом я вижда, е запленен от красотата й. Обзема го изгаряща страст, но всичките му опити да я съблазни остават напразни. Агата е хвърлена в тъмница, окована е с тежка верига, не й дават нито вода, нито храна, бият я, раздират кожата й с железен гребен, горят бедрата й с нагорещено желязо. Но тя не отстъпва. Тогава побеснелият от гняв Квинциан заповядва на палачите да й отрежат гърдите. Накрая е хвърлена жива в огън и умира от тежките си изгаряния.
И всъщност Тортата на девственицата или Гърдата на света Агата са почит към светицата девственица и са един от символите на традиционния празник в нейна част. Смята се, че този сладкиш бил приготвен за първи път през 1725 г. от монахините в манастира „Св. Дева Мария“ по случай сватбата на маркиз Петро Бекадели с Мариана Гравин. В историческия център на Катания, чийто покровител е светицата, днес се издига катедралата „Света Агата“, а всяка година през февруари градът я почита с фестивал.
Сицилия е меката на италианските сладкиши. Много от тях са родени и усъвършенствани в манастирските кухни, преди да стигнат до нас - като прочутите каноли, касата и по-малко познатата плодова Марторана. Но и много рецепти са се изгубили във времето, защото векове са били предавани от уста на уста. В „Гепардът“ например Лампедуза споменава и тортата Триумф на чревоугодието, за която е запазено само описание. Според него тя била от няколко слоя бисквитено тесто, напоени с ром и съединени със слоеве ароматизирана с канела рикота и бадемов крем, покрита с кайсиево желе и украсена със захаросани плодове, шоколад и стафиди и посипана с млян шам фъстък. Очевидно сладкишът се е приготвял трудно и това е една от причините рецептата за него да се изгуби или забрави.
Знаменито е описанието в романа на любимия десерт на княз Салина - ромовото желе. „Желето приличаше на голяма страшна кула, заобиколена от ровове и бастиони, с гладки и хлъзгави стени, по които не може да се катери. Крепостта се защитава от зелено-червения гарнизон от шам фъстък и череши, беше прозрачна и трепереше от най-малкото докосване, а лъжицата потъваше в нея с удивителна лекота... Вдъхновен от аромата на рома и деликатния вкус на цветните защитници, князът с удоволствие се включи в унищожението на крепостта...“.
Само не оставайте с впечатление, че „Гепардът“ е кулинарен роман. В него има много социални и политически вълнения от 19 век, герои, за чийто пълнокръвен образ допринасят и кулинарните сцени. Но преди всичко романът е разказ за дълбокото осъзнаване на националната идентичност, а за да се случи това, огромна роля изиграва и сицилианската кухня. Затова италианците казват, че за да опознаеш Сицилия, трябва да прочетеш „Гепардът“. За романа Лампедуза посмъртно получава литературната награда „Премио Стрега“.

Гърдата на света Агата

Необходими продукти:
за тестото:
500 г брашно
150 г захар
150 г масло
1 яйце
за пълнежа:
600 г рикота
80 г захаросани портокалови корички
100 г черен шоколад
10 г пудра захар
за глазурата:
250 г пудра захар
1 с.л. лимонов сок
1 белтък
захаросани вишни
Начин на приготвяне:
Пресятото брашно се смесва със захарта, добавя се размекнатото масло и яйцето и се замесва тесто. Завива се с фолио и се оставя за 1 час в хладилник.
През това време се приготвя пълнежът. Смесват се рикотата, захаросаните портокалови корички, настърганият на едро черен шоколад и пудрата захар. Добавя се лимонов сок на вкус и всичко се смесва до еднородна консистенция.
За приготвянето на десерта е необходима силиконова форма, но могат да се използват и огнеупорни купички с диаметър 8 см. Тестото се разточва тънко, изрязват се кръгове с малко по-голям размер, които се слагат във формите. Слага се от пълнежа и се покрива с кръг тесто, като краищата на двете теста се защипват едно за друго. Пекат се в загрята на 200 градуса фурна около 20 мин.
Когато изстинат, се изваждат от формите и се покриват с глазура, приготвена от изброените продукти. Украсяват се с една захаросана череша на върха.