Нова изява на впечатляващо по мащабите си културно събитие записа в биографията си детският фолклорен танцов състав „Русчуклийче“ с ръководител Нели Гарвалова. Преди дни от турския град Измит се завърна концертната група на малките танцьори на възраст от 10 до 12 години. В Измит те взеха участие в 10-ото издание на Международния фолклореп фестивал, който се организира ежегодно по повод Деня на детето в Турция, отбелязван масово на 23 април всяка година. 
Наистина, това беше най-грандиозното фестивално събитие, в което сме участвали досега, каза хореографката и ръководителка на „Русчуклийче“. А на състава, който вече е представял своето изкуство не на една и две сцени от различен мащаб и характер в различни държави, може да му се вярва. След миналогодишното ни участие в мащабната панорама на изкуствата в Бююкчекмедже - фолклорната олимпиада, си
мислехме, че трудно можем да бъдем изненадани с нещо
но ето, оказа се, че изненадата ни е предстояла, каза Гарвалова. 
Русенчетата са представили България на колоритния фолклорен форум, където децата-участници общо са били 1040 от 41 държави по целия свят плюс представителите на домакините от Турция. Танцьорите от Русе са показали своето изкуство, но заедно с това са имали уникалния шанс да видят какви са народните традиции в танцовото творчество в страни като Алжир и Мароко, в Конго и Тунис, в Палестина и Етиопия, в Уганда, Туркменистан, Естония, Чехия, Русия, Малайзия, Индонезия и още много други. 
„Всички деца бяха настанени в семейства в Измит. Вълненията бяха много - и на самите деца, още по-големи бяха вълненията на родителите, които за първи път изпращаха своите малки дъщери и синове на такова далечно разстояние. Точно този състав на „Русчуклийче“ за първи път излиза зад граница. Преди да заминем, бяхме събрали майките и бащите, които се тревожеха - нещо напълно естествено в такава ситуация. Тогава казах на родителите: „Имайте предвид, че когато ги настанят в семействата на домакините, 
децата ви ще плачат първата нощ, но ще плачат и последната вечер
преди за тръгнем обратно“. Точно така и стана - първата вечер децата бяха развълнувани от непознатата обстановка и непознатите хора в домовете. Последната вечер сълзите се ронеха, защото русенчетата се бяха сприятелили с турските родители и с техните деца. Във всички семейства имаше деца горе-долу на възрастта на нашите танцьори. По едно време започнах да чувам русенчетата да говорят да наричат „сестра ми“ и „брат ми“ децата в семействата, където бяха отседнали“, разказва Нели Гарвалова. 
Тя е щастлива, че може да разказва за изключително сърдечното гостоприемство на домакините, които буквално са трептели над русенските деца. Всички турски родители са разполагали с телефоните на Нели Гарвалова и са държали връзка с нея и с останалите възрастни от екипа на българската фолклорна делегация - помощник-хореографа Любослав Данев, музиканта и преподавател в Националното училище по изкуствата Владимир Минчев и Илвие Халилова, организатор на пътуването и преводач на групата. 
Три са били изявите на малките русенски танцьори 
по време на големия детски празник. Първата е участието им в грандиозното дефиле по улиците на Измит, по време на което пъстроцветните групи от танцьори се изливат като шарена река пред възхитените погледи на жителите на града. Шествието завършва пред кметството, където градоначалникът посреща участниците и всички си правят обща снимка за спомен. След това 24-те деца от „Русчуклийче“ - 12 момичета и 12 момчета, танцуват своя „Тракийски танц“ на една от сцените, подготвени специално за това в един от моловете в Измит. Официалното откриване на фестивала е два дни по-късно. Тогава русенските деца танцуват един от своите емблематични танци - „Капанчета“, който е тематичен, но заедно с това и много атрактивен, особено с бастунчетата, които по време на танца летят във въздуха. 
Децата се представиха перфектно
пояснява Нели Гарвалова. И обръща специално внимание на залата, където се е разгръщала концертната дейност. „Това е една грамадна спортна зала, като площ представлява територията на 6-7 футболни игрища. Специално за нашия  фестивал беше разделена на отделни сектори. На единия беше голямата сцена с видеостени, там седящата публика беше 3000 души. Сектор В представляваше огромна зала, предназначена за хранене - с масички, пейки, всички удобства. Сектор С пък беше предназначен за развлечения и забавления на всички деца - и участници в програмата, и деца от Измит, които бяха се стекли тук заради техния празник, и много гости от други места. В този сектор беше оборудвана и една по-малка сцена, на която също течаха изяви на участниците във фестивала“, разказва ръководителката на „Русчуклийче“. 
Именно на тази сцена в сектор С в грамадната зала е било и третото изпълнение на русенските деца, които
неизменно всеки път предизвиквали бурни овации 
с динамичните си танци, с прекрасните костюми и с майсторското си изпълнение. Когато водещият трябвало да обяви третото изпълнение на русенския състав, той започнал с въпроси към публиката: На „Коя страна е нашият комшия? последвал дружен отговор от залата: „Булгаристан!!!“. На въпроса „Коя е столицата им?“ - също тъй дружно прозвучало: „София!“. „А колко хубаво танцуват нашите гости?“ - тази реплика предизвикала възторжени аплодисменти още преди русчуклийчетата да изиграят своя трети танц „Варненчета“.  
Грамадната спортна зала, където се провел фестивалът, носи името на щангиста Наим Сюлейманоглу. На официалното откриване освен кмета, който приветствал всички, 
присъствал и братът на Наим Сюлейманов - Мухарем
А за русенчетата голямата изненада настъпила, когато след тяхното изпълнение под прожекторите, излъчено и по телевизиите, при тях дошъл треньорът на националния отбор по вдигане на тежести на Турция и донесъл за „Русчуклийче“ цял чувал с тениски и шапки с портрета на патрона на тима. 
Заредени с впечатления, момичетата и момчетата от русенския танцов състав продължават да си припомнят красивите мигове от гостуването си в Измит. Сред впечатленията специално място заема единият от дните на фестивала, посветен на общ пикник за всички участници и техните домакини в огромен парк на брега на Мраморно море. На поляните край брега децата пускали хвърчила, играли на топка и федербал, футбол, някои дори направили първите си стъпки и движения в бокса - под ръководството на треньори от детски школи. Семействата, в които бяха настанени децата, бяха приготвили обяд, като се бяха съобразили кой какво обича да си похапва, казва Гарвалова. По някое време, когато денят напреднал, а бариерите - езикови и социални, вече били паднали,    акордеонистът Владо засвирил хоро. „Хванахме се всички от „Русчуклийче“, хванахме за ръце и нашите домакини. Постепенно към нас се присъединиха и от другите групи. Така завъртяхме първо Право хоро, после Граовското... По едно време гледаме - кметът на Измит дойде при нас, с целия си антураж, с телевизиите - гледа нашето хоро, което става все по-голямо и все по-голямо. Накрая се снима с нас за спомен“, разказва Нели Гарвалова. 
Накрая при раздялата освен прегръдките, сълзите, подаръците и уверенията тази среща да не е последна, особено мило и обещаващо прозвучали думите на президента на фестивала Музафер Сабур, който недвусмислено се обърнал към българската група: „И догодина - пак!“. Би било чудесно, обобщи кратко Нели Гарвалова.