За този Оскар Холивуд направи филм и го обсипа с Оскари. Но и всичките награди на света не се равняват на една хилядна от приноса му към хуманизма - една от главните отличителни черти на човека. Това е Оскар Шиндлер, който по времето на Втората световна война с риск за собствения си живот спасява от кошмара на нацистките лагери близо 1200 евреи. Днес се навършват 110 години от рождението на този еталон за състрадание, човечност, смелост и скромност.
Оскар Шиндлер се ражда на 28 април 1908 година в Цвитау (Моравия, Австро-Унгария, днес в Чехия) в семейството на производителите на селскостопански машини Ханс Шиндлер и Лусия Франциска. Има по-малка сестра - Елфреде. Въпреки че е с католическо възпитание, той не е религиозен и като дете често играе със съседските еврейски деца. 
След завършването на средното си образование младежът естествено се насочва към техническите науки и
завършва инженерство, за да се включи в семейното предприятие.
Едва на 20 години се жени за дъщерята на заможен земеделец Емилие Пелцл, но времената са сурови и младоженецът скоро получава повиквателна за служба в армията.
В Европа вече вее смразяващият вятър на предстоящата война. Икономиката куца, търсенето на селскостопански машини запада и фабриката на баща му затваря с надежди за по-добри времена. Тогава младият инженер преминава на тихия фронт. От 1935 до 1939 година е служител на Абвера, както се нарича германската служба за разузнаване и контраразузнаване. Негов пряк ръководител е Вилхелм Канарис, а полето му на действие - в Острава и Бреслау (днес Вроцлав), където под прикритието на ръководител на отдела по продажби на остравски електроуреди в Бърно събира политическа, социална, индустриална, транспортна и военна информация. 
Още в началото на шпионската си кариера става член на националсоциалистическата партия на Конрад Хенлайн. Но тази кариера за малко не е претърпяла пълен провал. Шиндлер е разкрит и заради предаване на чешки железопътни тайни на германците е осъден на смърт. Спасява го едно щастливо за него и трагично за Чехия решение - заповяданото от Хитлер нападение на страната.
През октомври 1939 година Шиндлер 
първо взема под наем, е след това и купува фабриката за емайлирани съдове 
„Deutsche Emaillewaren-Fabrik (DEF)“, принадлежала преди това на евреин. Посредством сделки на черно и с помощта на своя счетоводител Ицхах Щерн, полски евреин, фабриката покачва капитала си. Малката фабрика в „Zablocie“ близо до Краков, която произвежда кухненски съдове, се издига главоломно. Само след 3 месеца има 250 полски работници, от които 7 са евреи. До края на 1942 г. тя е огромна фабрика с площ от над 45 000 квадратни метра и почти 800 работници. От тях 370 са евреи от гетото в Краков.
Шиндлер, добил славата на авантюрист и играч, възприема нов стил на живот и се наслаждава на сладостите му от все сърце. От съвременниците си е описван като добре изглеждащ висок мъж, бързо свикващ със ситуациите. Знаел е как да се забавлява и да флиртува с жени. Това, което го отличавало от другите, е човешкото му отношение в работата, особено към евреите.
Шиндлеровата съпротива срещу режима не се заражда въз основа на идеологически причини. Преди безпринципен опортюнист, тогава се опълчва срещу бруталността на националсоциалистите към безпомощното еврейско население. 
Старае се да забогатее, за да спаси живота на колкото се може повече евреи 
от националсоциалистите. Впоследствие не само дава всичко от себе си за целта си, но излага в опасност и собствения си живот.
Най-голямата помощ на Шиндлер за спасяванията била фабриката му, произвеждаща „важна за войната продукция“. Тя му позволявала не само да завърже изгодни търговски контакти, но също и да привлече еврейски работници, стоящи под контрола на СС.
Шиндлер не се страхува да лъже или да фалшифицира документи на деца и академици като квалифицирани металоработници. Неколкократно е разпитван от Гестапо заради нередности или облагодетелстване на евреите, но не е обезкуражен. 
През 1943 г. Шиндлер пътува по покана на еврейска организация към Будапеща за среща с унгарски евреи. Описва раздвоената ситуация на полските евреи и дискутира възможности за помощ.
През март 1943 г. краковското гето е разчистено, оставащите евреи са изпратени в трудовия лагер в Плашов, близо до Краков. Шиндлер убеждава бруталния комендант на лагера СС-подполковник Амон Гьот да осигури работници за завода му. Шиндлер 
успява да предложи сравнително добри условия за труд, а за изхранването на персонала купува продукти от черния пазар. 
На пазачите на лагера от СС било забранено стъпването в територията около фабриката. А прочутият „списък на Шиндлер“ е съставен от секретаря на Амон Гьот Митек Пемпер, близък съратник на Шиндлер, който добавя още няколко имена.
В края на 1944 г. заради настъпването на Червената армия Плашов, заедно с всички изправителни работници, трябвало да бъде разчистен. Близо 20 000 евреи са изпратени в лагери на смъртта. Шиндлер успява да получи разрешението от Главното командване на Вермахта да продължи производството на военна техника във фабрика в Брюнлитц, която купува заедно с жена си. Работниците, които ползва за тази фабрика, са спасените от него хора. Освен евреите от Плашов към „списъка“ влизат имена на хора, добавени от секретарката му Хинге Бергер. 
Опитва да спаси над 800 мъже, от които 700 евреи, и 300 жени. Преместването на мъжете в трудовия лагер Брюнлитц започва на 15 октомври 1944 г. в лагер Рогозница. Шиндлер обаче не успява да спаси жените, които са пратени в концлагера Аушвиц. Оскар успява да измъкне мъжете от лагера Рогозница. Секретарят му отива в Аушвиц и издейства освобождаването на жените. 
Това е единственият случай, при който толкова голяма група напуска лагер на смъртта.
Оскар и Емилие Шиндлер спасяват още 120 евреи мъже от Аушвиц, работещи в каменоломна. През януари 1945 г., поради настъплението на Червената армия, те са натоварени на 2 конски вагона и евакуирани на запад. След 7-дневно пътуване в екстремно студени условия и без храна и вода вагоните са поставени от СС службите пред вратата на фабриката на Шиндлер.
Емилие попречва на СС-комендантите да изпращат вагоните нататък. Шиндлер убеждава комендантите на лагера, че затворниците са му нужни за фабриката. 
След отваряне на вагоните са открити 13 замръзнали и 107 души, нуждаещи се от спешна медицинска помощ. Никой от тях не стъпва във фабриката на Шиндлер. Той предотвратява изгарянето на труповете от СС-комендантите. Вместо това купува парцел земя, където са погребани според еврейския ритуал.
В последните дни на войната Шиндлер се вмъква нелегално в Германия без никакви пари. И без перспективи. 
Следвоенният период е по-неуспешен за Шиндлер. 
От ноември 1945 г. до май 1950 г. живее в Регенсбург. Известно време пребивава в Аржентина, където отглежда и развъжда нутрии заради ценната им кожа. След като затваря фирмата си, работи като търговски представител и се връща отново в Германия. Заема се с циментна фабрика, но претърпява банкрут.
След като шиндлеровите евреи научават за нещастието му, го канят в Йерусалим. Оттогава Шиндлер живee на две места - едната половина от годината прекарва във Франкфурт, а през другата е при спасените от него евреи в Йерусалим. 
Шиндлер умира през 1974 г. По негово желание е погребан в римокатолическото гробище в Йерусалим. Две години преди това на него е наименувана зала в Еврейския университет в Йерусалим. Там се съхранява и книга, в която са описани делата на Шиндлер, и списъкът с имената на хората, спасени от него. Всичко това става ясно на обществеността главно с филма Списъкът на Шиндлер.
„Този, който спаси един-единствен живот, спасява целия свят“, гласи талмудският стих, гравиран върху пръстена, който евреите подаряват на Оскар Шиндлер. По-късно този стих е изписан и на специалната марка, която Германия пуска през 2008 г. по случай 100-годишнината от рождението му.
На 5 ноември 1965 г. Германия награждава бившия фабрикант с Федерален кръст за заслуги.
По материали от интернет