През 1731 г. английският писател Хенри Филдинг пише патриотичната балада „The Roast Beef of Old England“ като част от своята нова пиеса „Grub-Street Opera“. Баладата възпява печеното говеждо на Стара Англия, което облагородява мозъка и обогатява кръвта, прави войниците смели, а придворните добри. А когато композиторът Ричард Леверидж написва музика към баладата, тя се превръща в народен химн, почти равностоен на официалния „Бог да пази Кралицата“.
Малко храни могат да се похвалят с такива поетично-музикални посвещения, но английската любов към ростбифа е част от националната идентичност на островитяните и неизменна традиция за неделния обяд, спазвана повече от 5 века. Според историците началото й е в края на 15 и началото на 16 век по време на управлението на Хенри VII. Всяка неделя, преди да отидат на църква, за членовете на кралската гвардия на открит огън се слагали да се пекат големи парчета говеждо месо. Докато се върнат, месото било изпечено и защитниците на Величеството добре си похапвали. Този ритуал бил толкова характерен за тях, че започнали да ги наричат Beefeaters, както впрочем и досега се казват стражите на кралския дворец и на Лондонската кула.
Вкусната традиция пробила дебелите стени на замъците и плъзнала към поданиците, но истинският култ към нея се родил през 17-18 век. Основната причина била да се отговори подобаващо на вечния враг Франция, която векове наред диктувала кулинарните си вкусове на целия свят. Патриотично настроените англичани, възмутени до дъното на душите си, не можели да преглътнат това и взели на въоръжение своя свещен ростбиф. Едно от лицата на войната, която се водела и със слово и перо, станал образът на дебелака Джон Бул. В карикатурите от онова време Бул е изобразен до голямо парче говеждо, с чаша портвайн в ръка и куче в краката. И зверски поглед към слабичък французин с кльощаво куче и за качени на стената до него умрели жаби. Англичаните наричали французите frog, французите не им оставали длъжни и им го връщали с les rosbifs.
Един от най-известните английски художници Уилям Хогард (1697Ц1764), много от чиито произведения днес се намират в Лондонската национална галерия, има интересна случка, която с присъщото си чувство за хумор пресъздал в картината „Пред вратите на Кале или Ростбифът на Стара Англия“. Намирайки се във френския град Кале, разположен на най-тясната точка на Ламанша и най-близо до Англия, художникът решил да нарисува градските порти. Местните власти обаче го помислили за шпионин и го изгонили от страната. За отмъщение той нарисувал картината, на която слаботелесни французи не свалят очи от огромен ростбиф, под чиято тежест се огъват краката на един слуга.
През 1871 г. д-р Уилям Кицинър (1775-1827) издава книгата си „Apicius Redivivus: Or, the Cook‘s Oracle“. Тя е нещо като кулинарен кодекс с практически насоки за печене, варене, пържене, приготвяне на месо, зеленчуци, риба, както и за изкуството да се приготвят от най-простите до най-сложните бульони, сосове, супи и ароматни комбинации. Всичките били изпробвани в личната кухня на ексцентричния доктор, прославил се с пищните банкети, които давал в Лондон. В тази книга Кицинър препоръчва на седмица да се консумират до 3 кг месо, 2 кг хляб и бира всеки ден като част от здравословното хранене. Той дори описва как да се пече говеждото: „за неделния обяд едно чудесно парче говеждо филе около 15 паунда (около 8,5 кг) се закача над огъня за четири часа“. 
Традиционна компания на английския ростбиф е йоркширският пудинг, който сега се сервира заедно с месото, но в началото съвсем не е било така. Пухкавите пудинги всъщност са били първо ястие на масата, сервирани с много сос. Дори били поставяне под говеждото, докато се пече, за да се стичат върху тях всички сокове на месото. Затова ги наричали dripping pudding (капещ пудинг). Поднасяни така, всъщност целта била да заситят хората на масата и те да ядат по-малко месо, което било скъпо. Скоро под месото започнали да слагат различни кореноплодни като ряпа и така ястието ставало по-засищащо. Картофите станали популярни и се появили около печеното говеждо едва към края на 17 век. В Обединеното кралство те били донесени от  изследователя сър Уолтър Рали (1554-1618), но много дълго време били смятани за отровни. Когато храната започнала да недостига на острова, те станали спасителната храна за бедните и така постепенно си пробили път до английската трапеза.
В ресторантските менюта ростбифът влиза през 1840 г. Днес в Лондон най-добрият ростбиф се сервира в ресторант „Симпсън“, където за седмица приготвят по 850 кг печено говеждо. То се сервира с цялата церемониалност, каквато заслужава ястието на Стара Англия: внася се в залата на сребърен поднос с капак, който се вдига и пред клиентите сръчни сервитьори започват да режат ароматни филии с розово сърце в средата. Именно заради този ритуал ресторантът се слави и със звездни гости като Чарлз Дикенс, Артър Конан Дойл, Чарли Чаплин, Джордж Бърнар Шоу, известни спортисти и политици.
Ростбифът се консумира както горещ, така и студен. Дори днес като че ли в Англия е по-разпространен студен във вид на сандвичи, гарнирани с грах, хрян или горчица. Кулинарната гордост на Великобритания е разпространена и в нейните бивши владения като Австралия и Нова Зеландия, също и в Щатите и Канада, където е пренесена от английските заселници. Но химн за ростбифа има само в Англия.

Ростбиф с червено вино и зеленчуци

Необходими продукти:
1.3 кг говеждо месо от бут
375 мл червено вино
600 мл говежди бульон
2 дафинови листа
1 цяла глава чесън
клонки прясна мащерка
300 г картофи
200 г бейби моркови
5-6 стръка зелен лук
зехтин
черен пипер
сол
Начин на приготвяне:
Фурната се загрява на 170 градуса. Месото се натрива със сол и черен пипер и се слага в голям съд с капак, подходящ и за фурна. Зеленчуците се измиват и цели се нареждат около месото. Главата чесън се почиства, разрязва се по средата хоризонтално и също се слага при месото. Добяват се клонките мащерка. Наливат се виното, бульонът и зехтин и всичко се оставя да кипне. Съдът се похлупва с капак и се слага във фурната за 3 и половина часа. След това се оставя 10 минути да си почине, месото и зеленчуците се изваждат с решетеста лъжица в затоплена чиния и се оставят на топло, покрити с фолио. Съдът със соса се слага на котлона и се оставя да ври на силен огън, докато сосът изври наполовина. С редуцирания сос се поливат месото и зеленчуците при сервиране.